Новият консерватизъм и старите политически далавери

Че всичко ще се развие така, както стана, беше ясно още от печално известното счупено огледало на джипа, собственост на Деница Сидерова. Да, същото това огледало, което доведе до искането на оставката на вътрешния министър от страна на съпруга ѝ – коалиционен партньор в управлението. Същото огледало, което стигна до ДАНС, стана причина лидерът на „Атака“ да иска квота в МВР и да обяви, че в цялата ситуация с леко ПТП, в което соченият за виновен чужд гражданин сам е повикал полиция, всъщност е схема, свързана с оръжия и с ислямския свят.

Случайно или не, сагата с огледалото на Деница има „неволен“ и случаен свидетел – бившия водещ и настоящ евродепутат Николай Бареков. Вписвайки се във версията на семейство Сидерови, той разпозна в катастрофата, каквито на ден се случват десетки в София, едва ли не заплаха за националната сигурност.

Когато инцидентът стана обаче, не бе ясно каква е базата за кооперативността между Сидерови и вече поизтъркалия се „нов политик“, за когото в свидетелски показания се твърди, че в началото на проекта си „България без цензура“ първо получавал пари в пликове, а после – в чували. Развръзката дойде няколко дни по-късно, когато Сидеров и Бареков се появиха заедно в петък на конференция.

„Обединеният консерватизъм – ключовата посока в развитието на България“

В проучване, направено от Института за модерна политика на президентския съветник Борислав Цеков, лидерът на „Атака“ Волен Сидеров е определен като най-разпознаваемия консервативен политик в България. Същото това проучване даде основание на Николай Бареков да обяви на конференцията, проведена под горния надслов, че Сидеров „може и трябва да оглави“ голяма консервативна коалиция на европейските избори. А накрая Сидеров поиска членство на партията си в Алианса на консерваторите и реформистите в Европа (АКРЕ).

Пърформансът бе спретнат с Ян Захрадил, член на ръководството на групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) в Европейския парламент и президент на АКРЕ. Малко преди Сидеров да разкаже историята си на консервативен политик и антикомунист (както стори по време на конференцията), компанията се озова в Министерския съвет, където всички дружно се срещнаха с премиера Бойко Борисов – партньор в управлението на Сидеров, или по-скоро премиер благодарение на гласовете на „Атака и Ко.“ в парламента.

В крайна сметка стана ясно, че Бареков анонсира план: най-разпознаваемият консерватор у нас (според изследването на Цеков) трябва да оглави консервативна коалиция за европейските избори. Целите на въпросното мероприятие за съвсем очевидни:
1. Бареков се опитва да си намери ракета носител за евровота, тъй като очевидно Цветан Василев вече не възнамерява да го спонсорира.
2. Волен Сидеров пък се опитва да извива ръцете на коалиционните си партньори и най-вече на ВМРО, за да бъде той, а не настоящият евродепутат Ангел Джамбазки водач на листата.

Подобно „консервативно обединение“ може да продаде на патриотичните избиратели Сидеров за водач на листа, а към целия керван да се прикачи и Бареков.

В крайна сметка обаче изобщо не са интересни вътрешните интриги на „Патриотите“. Любопитни са други два момента.

Първият: балонът с консерватизма у нас

Как изглежда той у нас: по поръчка на Бареков Борислав Цеков изследва общественото мнение, което според него заключава, че Волен Сидеров трябва да е консервативен водач. Всички дружно отиват при Борисов да редят следващата коалиция между Европейската народна партия (ЕНП) и ЕКР, както бе съобщено от бившия журналист. Към консервативната картина се прикрепват квазиполитически образувания, гравитиращи край ГЕРБ, които също се опитват да „оберат“ тези избиратели и да продадат Борисов хем като модерен, хем като дясно-консервативен лидер, което, общо взето, е невъзможна мисия. Към въпросния консерватизъм се присламчва и „българският Орбан в пола“ – Корнелия Нинова. А очевидно пръст в цялата работа има и президентът Румен Радев, щом неговият съветник грее като изследовател на консервативната идея.

В този смисъл българският консерватизъм е напълно комичен и съвсем както заключва Борислав Цеков – „идеологически микс“. Имало хора, които искат високи данъци, но са срещу еднополовите бракове и бежанците, поясни той.

Въпросът е: кого обслужва въпросният микс?

Обслужва всички, които желаят, без да просвещават гражданите, да получат техните гласове. Каква електорална дупка оставя цялата тая масова консервативност, все още не е изследвано. Но със сигурност обещава следващото управление на страната да бъде белязано от поредния „идеологически микс“. Не по идеологически, а по електорални причини.

Не защото в консервативната идеология има нещо тревожно, а защото у нас тя се превръща в извинение за партиите да се поддават на популизъм и лесно, без друга идеология (и най-вече без такава да бъде обяснявана на избирателите), да привличат все повече статистически застаряващото население на страната.

Вторият любопитен момент от новите консервативни пориви, чиито изразители Бареков и Сидеров се снимаха с Борисов:

Този „исторически“ момент в родната политика вече е живян

Никак не бе отдавна времето, в първия мандат на Борисов, когато ТВ водещият му носеше букети, а Сидеров гарантираше кворума в парламента.

Следваме ли тази последователност, няма да е далеч времето, в което и двамата ще се отрекат от него и ще го наричат „мафиот“, а БСП и ДПС ще са взели властта. Само дето тогава няма да има нужда да излъчват Пеевски за шеф на ДАНС, защото той вече е много по-силен. Със задружните усилия на всички тези герои. Може пък той да е лицето на консерватизма в България.

Изводът: Новият консерватизъм в България си е като старите политически далавери. Камуфлаж и популизъм, и подготовка за следващо раздаване.

Заглавна снимка: Стопкадър от заснет пред Президенството протест на обединените временно през ноември 2013 г. Николай Бареков и Волен Сидеров