Някой ще чегърта ли ДПС

Президентското войнство целенасочено и скоростно отстранява кадри на ГЕРБ във всички направления – уволнява, пенсионира или преназначава на по-ниска длъжност. Как действа обаче с хората на ДПС, които са на позиции в министерства и агенции, за да осигуряват порциите?

Земеделският министър Христо Бозуков смени в един ден ръководствата на ДФ „Земеделие“, „Напоителни системи“ ЕАД и Системата за агропазарна информация (САПИ ЕООД). Тази седмица Бозуков обеща и външен одит на Фонда, определяйки ситуацията там като „тревожна“ заради забавени проекти и риск от загуба на евросредства.

Новите назначения са интересни –

„Медиапул“ разкри, че Боряна Алексова, един от заместник изпълнителните директори на Фонда, е работила там от времето на тройната коалиция (2006 г.) до 2015 г. и сега поема Програмата за развитие на селските райони. А е управлявала фирма, разработвала проекти по същата програма. Другият новоназначен заместник – Георги Динев, пък е съпруг на освободената от министъра шефка на „Напоителни системи“ Снежина Динева. Самата тя, оказва се, е ремонтирала колата на майка си с 2800 лв. от касата на дружеството и е проявила нехайство да не прибере вземания на управляваната от нея фирма за 4 млн. лв.

При смяната на ръководството на дружество „Автомагистрали“, известно вече като „гара разпределителна“ за милиарди, за някои от новите шефове излязоха данни за връзки с ДПС. В телевизионното предаване „Алтернативата“ министърката на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова заяви, че при назначенията тя се интересува не от политически пристрастия, а доколко бъдещите ръководители са запознати с инвестиционния процес.

Въпросът за ДПС и къде ще стои спрямо бъдещо управление е от значение. Не защото ДПС е сила, която развращава всяка власт – девственици в политиката няма и няма да има. Но Движението за права и свободи е част от системата, която покварява опитите за политика, съответстваща на добрите демократични практики. Освен това

ДПС има инструментариум, марионетки и опит –

както бързо да рита стола под нарочения за обесване доскорошен партньор (свалянето на правителството на Филип Димитров), така и много бързо да се оттласква от предишния, за да сграбчи следващия (след БСП последва ГЕРБ).

След дълго съвместно съжителство в 45-тия парламент партията на Доган показа дистанция от ГЕРБ и Бойко Борисов, а след изборите на 4 април т.г. Делян Пеевски вече не беше и депутат от Движението. Все едно каква е основната причина – конфликт между него и почетния председател Ахмед Доган; твърде голяма тежест върху репутацията на ДПС и оттегляне с цел по-приемлив имидж за допускане в управлението; по-благосклонно отношение на турския президент Реджеп Тайип Ердоган към ДПС. Движението обаче застана зад Пеевски след новината за санкциите, наложени от САЩ на олигарха и бизнесите му по глобалния закон „Магнитски“. Но друга позиция в действителност е изключена – взаимозависими са.

Визита в Турция. „Анаватан“

На тези избори ДПС тръгва с амбициите да си върне третото място, което вече е невъзможно – ще е успех, ако запази четвъртата позиция. Поради незначителното увеличение на гласовете в урните на 4 април – и като цяло низходящ тренд на последните няколко вота, ДПС се отзова на поканата от Анкара.

Това е първата среща на лидера Мустафа Карадайъ с турския президент Реджеп Тайип Ердоган –

досега с такава бяха удостоени само Лютви Местан като лидер на ДОСТ и Касим Дал и Корман Исмаилов като представители на Народна партия „Свобода и достойнство“ (но никога Доган). Какво от това, че през април 2017 г., когато бе референдумът в Турция, в официална декларация на ДПС Карадайъ публично поиска позиция от всички парламентарно представени партии, тъй като „Eрдоган застрашава демокрацията, спазването на основните права и свободи и върховенството на закона в Турция“, и се изказа в подкрепа на „кемалисткото държавно устройство“.

Но Бойко Борисов – приятелят на Тайпи (и посредник в отношенията с Турция), слиза от политическата сцена и Анкара има нужда от друг партньор в България. Затова томахавките са заровени – интересите над всичко, а към това се прибавят и неоосманизмът, и мегаломанията на Ердоган, които не са тайна за никого. Сега ДПС и турският лидер са си нужни един на друг. Заради санкциите, наложени на Пеевски, фирмите му и свързаните с него лица, финансирането на ДПС за изборите няма да е гладко и безпроблемно. Това е и един от поразяващите ефекти на санкциите – да прекъснат възможността за финансиране с пари от корупция.

Освен това Карадайъ обяви цел – 50 000 гласа от Турция на изборите на 11 юли

и поне 40 депутати в бъдещия 46-ти парламент. В последния пряко сили стигнаха 30. Изобщо целите са амбициозни и предвид факта, че на 4 април ДПС получи от Турция 2,5 пъти по-малко гласове – близо 20 000, а на предишните избори през 2017 г. ДОСТ бяха първи не без подкрепата на Анкара. Сега ДПС се надява на същата подкрепа. Над половин милион турци с български паспорти живеят в южната ни съседка. След отпадането на ограничението от 35 избирателни секции и при активно съдействие на официалната власт там, 10% от техните гласове за ДПС е висока цел, но не толкова непосилна. Така Движението би компенсирало до известна степен спада в България, където в последните години мобилизира относително едно и също количество гласове.

След визитата в Турция възникна недоразумение относно изявление на Карадайъ, неправилно преведено и цитирано от Анадолската агенция след срещата му с председателя на турския парламент Мустафа Шентоп. „Тази земя (България – б.р.) е нашата земя. Не сме имигранти тук. Турция е нашата майка родина. Останахме след Османската империя, нашата битка е в защита на нашата турска идентичност, в защита на нашите език, религия и обичаи“, казва Карадайъ, използвайки думата „анаватан“ („прародина“), когато говори за Турция. „Анаватан!“, казваха българските турци, прекосявайки българо-турската граница при „Голямата екскурзия“ след насилствената смяна на имената им.

Некоректният превод обаче предизвика протест на националисти пред централата на ДПС,

както и публичен коментар на президента Радев, че „лидерът на ДПС трябва да преосмисли понятието „родина“ и в какъв контекст го употребява“, че по Конституция не може да има партии на етническа и верска основа и че „Турция е добър съсед, важен партньор и съюзник, но тези отношения трябва да се крепят на равнопоставеност, уважение и ненамеса във вътрешните дела“. Малка демонстрация на мускули никога не е излишна – особено преди избори, особено на фона на радушното отношение на бившия премиер Борисов и съдействието му за предаване на противници на турския режим на Анкара.

Освен срещата на четири очи с Ердоган и разговора с Шентоп, делегацията на ДПС бе приета и от министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу, който туитна, че „винаги ще подкрепяме нашите сродници, които са мост на приятелството между нашите страни“.

В замяна на какво? Строители на мостове

В Турция заедно с Карадайъ бяха и заместник-председателят на ДПС Ахмед Ахмедов, както и Илхан Кючюк, евродепутат и зам.-председател на Партията на европейските либерали (АЛДЕ), който два дни след визитата в Турция беше избран и за неин съпредседател. Ахмедов завежда Организационния отдел, в чийто ресор са партийните структури, мрежите и др., а Кючюк е лицето на Движението в семейството на европейските либерали, но също и постоянен докладчик на Европарламента за Република Северна Македония и Узбекистан, както и първи заместник-председател на Делегацията на съвместния парламентарен комитет „ЕС–Турция“.

Присъствието на Кючюк си струва да бъде отбелязано – той последователно е защитавал необходимостта от ускорен диалог между ЕС и Турция. Разбира се, евродепутатът е казвал, че в някои държави „понякога протичат процеси, които не съответстват в пълна степен на принципите и ценностите, които ЕС изповядва, но това не означава, че трябва да затворим вратата за тях“.

Така че в лицето на Кючюк Анкара има съратник в Брюксел –

предвид подновената офанзива на Ердоган да „очарова“ Запада (по „Катимерини“), намеренията за подновяване на споразумението за мигрантите и в контекста на напрежението в Средиземноморието между Анкара и Атина, към което страните от ЕС реагират нееднозначно. Веднага след разговора с българската делегация, за работна вечеря при Ердоган влезе и премиерът на Северна Македония Зоран Заев, също получил покана за визитата. Резултатът – 30 000 китайски ваксини Sinovac, дарени от турската страна на Северна Македония, и подготовка на споразумение за свободна търговия с цел повече турски инвестиции.

Така визитата на ръководството на ДПС по покана на Ердоган има много измерения, едно от които несъмнено е подобряване на резултата на ДПС на предстоящите избори, а защо не и открито участие на Движението в изпълнителната власт. Тази цел бе заявена вече от Карадайъ на форума, на който беше преизбран за втори мандат начело на ДПС, а видеопоздравление за първи път отправи турският президент.

Има и още нещо – след дългогодишен разрив Анкара отново се обръща за партньорство към партията на етническите турци в България. Добре е Мустафа Карадайъ да си помисли: прародината е едно, гражданин на коя държава си и за чии национални интереси работиш – съвсем друго. За политическите сили в България обаче въпросът за ДПС е жива рана, ако използваме лексиката на Слави Трифонов. Също и дали ДПС е извън чегъртането – сега и после. Отговорите са задължителни.

Заглавна снимка: © Министерството на комуникациите на Република Турция