Няма страшно. Това е просто предизборна кампания

Авторите на кампанията в защита на правата на гей двойките „Няма страшно. Това е просто любов“ едва ли са очаквали чак такъв отзвук. Няколко седмици след като билбордовете бяха вандализирани и после свалени (уж не по решение на общините, а на фирмите, които ги стопанисват, но след като са уведомени от общините за протестите срещу посланието), се появиха контрабилбордове. Визията им е издържана в духа на предишните. Те включват снимки на семейство с три деца (на едната семейството е в гръб, на другата – в лице) с надпис „Няма страшно. Това е едно нормално семейство“. Отдолу пише: „Тази кампания не е финансирана от Европейския съюз. Време ни е за възраждане!“, а от двете страни на призива стоят българското знаме и логото на Движение „Възраждане“. QR кодът отвежда към сайта на партията.

Председател на партията е Костадин Костадинов. Същият, чието име наскоро за пореден път нашумя, редом с прякора му „Костя Копейкин“, след като той нарече протестиращите срещу дарената от Русия елха в София „малоумници“ и „жълтопаветни олигофрени“, а статусът му беше препубликуван на страницата на Руското посолство. И още си е там, макар Руското посолство да се разграничи от него.

От контрабилбордовете не става ясно кой и от какво се страхува, а още по-малко – какво е „нормално“. Ако думата „нормално“ се разбира като „типично“ и „средностатистическо“ – не, в България семействата с три деца не са нещо нормално. Повече от половината от децата у нас имат родители, които не са сключили брак, много са семействата, които се развеждат, и родителите, които отглеждат деца сами. Ако под „нормално“ се има предвид „психически здраво“ – хомосексуалността, срещу която всъщност е насочена кампанията, е премахната от списъка на психичните заболявания на Световната здравна организация преди близо три десетилетия. Ако нормалното е това, което отговаря на нормата, за коя норма става въпрос? На законовата норма, според която бракът е брак между мъж и жена, изобразеното семейство отговаря, но на нормата като социална практика – не. А закон за броя на децата в семейството няма. Затова в социалните мрежи имаше отрицателни реакции към посланието не само от страна на ЛГБТИ активисти, а и от разведени хора, такива, които отглеждат сами децата си, които имат само едно дете и пр.

По-интересно е друго –

каква всъщност е целта на акцията с контрабилбордовете на Движение „Възраждане“?

Явната цел е да се противопоставят хетеросексуалните семейства на еднополовите двойки, които се борят за легализиране на правата си. Само че това се прави с лозунга и визуалната идентичност на една политическа организация и с препратка съм сайта ѝ. Освен за „защита на традиционното семейство“ става дума, значи, и за политическа реклама.

И тук се появява една интересна подробност. Поставянето на билбордове не е безплатно. В конкретния случай въпросът „Откъде са парите?“ не е реторичен. От една страна, „Възраждане“ има пари – това е единствената извънпарламентарна партия, която получава държавна субсидия, тъй като на последните парламентарни избори е получила повече от 1% от гласовете, без да е в коалиция. От друга страна, партията гордо се отказва от партийната субсидия и заявява, че ще я ползва само за благотворителност. В какво се състои тя? Първоначално се правят дарения най-вече за асистирана репродукция с цел „да има повече български деца“. След това „Възраждане“ се преориентира към „малки дарения“, тоест според написаното в партийния сайт през 2018 г. раздава на деца от първи до четвърти клас 28 000 учебника по родинознание. Редактор на „учебника“ е впрочем председателят на партията Костадин Костадинов.

Така че ако цялата субсидия на „Възраждане“ отива за дарения, откъде са средствата за билбордовете? Същият въпрос е зададен на страницата на партията във Facebook, под публикуваните от нея снимки на плакатите за „нормалното семейство“. От „Възраждане“ отговарят (оригиналният правопис е запазен): „Сумата е 1/10 от кампанията на „нежните“ билбордове. Финансираме я от субсидията, която получаваме. Както виждате, получаваме огромно одобрение от съмишлениците си, който като нас държат да опазим човешките ценности, не другите.“ Впоследствие продължаващият да пита Facebook потребител e блокиран, с което изчезват коментарите му и отговорите към тях.

Този отговор повдига редица въпроси:

• Ако цялата субсидия на „Възраждане“ отива за благотворителност, а билбордовете са платени също с пари от субсидията, и те ли са благотворителност?
• Как от партията изчисляват стойността на „нежните билбордове“, твърдейки, че стойността на техните е 1/10 от тях? Целият проект, в рамките на който е кампанията „Това е просто любов“, е на стойност 200 000 евро, но билбордовете са само една от дейностите по проекта.
• Раздаването на учебника по родинознание също ли е благотворителност?
• В случай че не цялата субсидия на „Възраждане“ отива за благотворителност, каква част от нея отива за други цели, например за организация и публичност?

От „Тоест“ изпратихме тези въпроси на официалния имейл адрес на „Възраждане“. До редакционното приключване на броя няма отговор.

Ако една политическа организация разпространява послания от свое име, със собствения си слоган („Време ни е за възраждане“) и собствената си визуална идентичност, това не е благотворителност. Това е политическа реклама. Трудно може да се нарече благотворителност и раздаването на „учебник“, създаден специално с цел да се харесва на българските националисти. Но за учебника – малко по-нататък.

Тъй че „благотворителността“ на „Възраждане“ не е това, за което се представя. Ала всъщност много неща, свързани с председателя на партията Костадин Костадинов, не са това, за което се представят.

Всъщност кой е Костадин Костадинов?

Костадин Костадинов е от Варна. Статиите за него и партията му в Уикипедия са успели да се промъкнат незабелязано от редакторите на свободната енциклопедия и приличат на нескопосано стъкмени реклами, но все пак, след сравняване на множество различни източници, може да се установят известни факти. От 2007 до 2013 г. Костадинов заема различни ръководни постове във ВМРО – първо на местно, след това на национално равнище. През 2011 г. става общински съветник във Варна като кандидат на ВМРО и част от коалиция „За Варна“, в която влизат и „Новото време“, „Българска нова демокрация“ и „Движение „Гергьовден“. През 2013 г. е регионален координатор на НФСБ. Година по-късно учредява партия „Възраждане“. Междувременно е директор на Регионалния исторически музей в Добрич (2013–2017). Макар през 2013-та да е отявлен критик на партията на Волен Сидеров, на местните избори през 2015 г. „Възраждане“ влиза в Общинския съвет във Варна с коалиция „Варна“, в която са включени също „Атака“ и „Нова сила“.

Името на Костадинов нашумя през юни 2014 г., след наводнението във варненския ромски квартал „Аспарухово“. Тогава той публикува статия в личния си блог със заглавие „Защо нямаше нито един циганин доброволец?“. Въпросът в заглавието съдържа твърдение, което не отговаря на истината, защото много роми се включват в разчистването след наводнението. В статията си той нарича ромите „нечовешка сган“, „подчовеци“ и „паразити“, поради което ромски активисти се вдигат на протест.

Въпреки че повече от десет години Костадин Костадинов последователно се занимава с политика, кампанията с хомофобските билбордове на „Възраждане“ не е първата свързана с него акция, маскирана като неполитическа.

През септември 2014 г. той протестира срещу учебник по предмета „Човекът и обществото“ за трети клас, възмутен, че в него пише, че Левски е осъден на смърт, а не обесен. Той се представя пред bTV като обикновен баща на третокласник, а политическата му принадлежност и фактът, че е общински съветник, се премълчават. Раздухва се скандал, който ескалира в аутодафе – възмутени „родители и граждани“ организират публично изгаряне на учебника. Проф. Мария Радева, авторка на заклеймения учебник, разпространява позицията си, че децата трябва да се възпитават като толерантни граждани, а не терористи. Но остава нечута.

Месец по-късно на прицел е учебникът по „Човекът и обществото“ за четвърти клас. Проблемът на отново представилия се като загрижен родител, а не политик Костадинов този път е, че там пише „Вие – българи, турци, арменци, евреи, роми – сте бъдещите български граждани“ и се набляга на мултиетническия и мултирелигиозен характер на българското общество. Очевидно по-важно за Костадинов е децата на 9–10 годишна възраст да знаят, че в българското общество живеят само етнически българи и как точно е умрял Левски, а не какви са били възгледите му. Защото самият Левски е написал нещо, което е съвсем в духа на заклеймения учебник: „Българи, турци, евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.“ И този път се стига до протест във Варна и скандал, свързан със съдържанието и на други учебници.

Затова пък в „учебника“ по „родинознание“, разпространяван от Костадинов, пише, че в България живеят българи, без да се споменават други етноси. Както и че „българите сме християни, но има и българи, които са мюсюлмани“, като разлика между първите и вторите няма (стр. 7). Нищо че едните „сме“, а другите „са“. От учебника децата в начална училищна възраст могат да научат много лоши неща за „турското робство“ и турците, които „не обичали труда“, поради което „раята била длъжна да работи“ (стр. 32). Разбира се, ще узнаят и как точно е умрял Левски, и то в две последователни изречения. В първото се казва, че „турците го извели и го окачили на бесилката“, а във второто – обесили го (стр. 47). Да не помисли някой, че са го окачили, без да го обесят. Или че са го обесили, ама не на бесилка, а примерно на нечий пояс.

Дежавю: от активност – към избори

Скандалите около учебниците впрочем се възраждат в началото на изборната 2015 г., а в края ѝ родителят Костадин Костадинов се сдобива с пореден мандат във варненския Общински съвет.

Наблюдава се определено сходство – през есента на 2018 и началото на изборната 2019 година Костадинов отново проявява активност. Оглавяваната от него партия „Възраждане“ се опита да се присъедини към протеста на майките на деца с увреждания и настояването за оставката на Валери Симеонов, както и към протеста срещу цените на горивата. После защити руската елха, наричайки протестиращите срещу нея „олигофрени“, което му осигури медийно внимание и ефирно време между Коледа и Нова година. А в началото на новата година отново стана медийна звезда с контрабилбордовете „в защита на традиционното семейство“.

Костадин Костадинов се е запътил към избори, сеейки хомофобия чрез билбордове и национализъм посредством „учебника“ си. И прави това с партийната субсидия на „Възраждане“. Тоест с пари на данъкоплатците, сред които има ЛГБТИ хора, етнически турци, роми, евреи, арменци, както и протестиращи срещу руската елха. Според него това може би се нарича не омраза, а благотворителност.

Апропо, като споменахме „субсидии“, в още едно отношение Костадинов не е това, което изглежда. Около изборите през 2017 г. едно от основните му послания е, че партийните субсидии трябва да отпаднат, а партиите да се финансират само от членски внос. Именно поради това „Възраждане“ заявява, че дарява своята субсидия. И призова и другите партии да направят същото. В края на същата година обаче Костадинов обвини ГЕРБ заради предложението на „Воля“ за намаляване на партийните субсидии, понеже така се пречело на „Възраждане“ да дарява за благото на българската нация и нейното множене.

Като се има предвид агресивната защита на Русия от страна на Костадинов, може да се предположи, че на предстоящите местни и европейски избори „Възраждане“ ще играе с „Атака“ и в услуга на БСП. Дали ще стане така, предстои да разберем.

Едно е ясно: в тази изборна година, освен ромите, ще го отнесат и ЛГБТИ хората. И това ще се представя за високоморално дело по същия начин, по който партийната реклама се представя за благотворителност. А дали ще има нова социална група, която ще бъде посочена като враг, и коя ще е тя, зависи от това кой ще излезе големият победител от изборите.

Заглавна снимка: © Барикада