Отворено/затворено: За вратите и хората

Случката

Екстремен бегач, неподготвен за условията със съответните дрехи и екипировка, тича в новогодишната нощ до чайната на Черни връх, която обаче намира заключена. Празнуващите вътре хора отказват да го пуснат. Изпада в хипотермия и е спасен от свои приятели, пристигнали по-късно и извикали Планинската спасителна служба.

Този коментар не е в защита на нито една от страните. И бегачът, и хижарите са действали неадекватно и сякаш са се наговорили в новогодишната нощ да бъде загубен по най-идиотския начин един човешки живот. Това, с което тази случка е толкова интересна за мен, е бурната полемика, която се разрази в социалните мрежи. Хората бързо се разделиха на два ясно оформени лагера, които с почуда се опитват да обяснят на другия неговата неадекватност.

Едните, да ги наречем отворени, не проумяват как е възможно да не отвориш вратата на бедстващ човек и как може отношението към постъпката му и към него самия да е толкова негативно. Другите, да ги наречем затворени, не проумяват как безразсъдството на „голия идиот“ трябва да бъде толерирано и той да бъде спасяван и обгрижван. И как отношението към постъпката на хижарите, „запазили своето собствено пространство“, може да бъде толкова негативно.

Като лакмусов тест с две скàли, който всеки от нас, взел отношение по случая, си направи, ние реагирахме или затворено, или отворено – две противоречащи си стойности. И диалогът относно случката се превърна в челен сблъсък и отчетливо спря. Защо? Защо не сме способни на смислен диалог, и то даже по отношение на изконна ценност, около която всички би трябвало да сме обединени – човешкия живот? Смятам, че проблемът идва от това, че всъщност

не разбираме колко различни са всъщност другите.

Може би като наследство от класовата теория, доминирала в официалното мислене на няколко поколения, смятаме, че групите хора с подобно битие имат и подобна реакция на подобни проблеми. Но това далеч не е вярно. Според съвременната личностна теория (с изключение на постмодерната) разликите между хората са до голяма степен биологични, наследствени и предопределени.

Какво е личност и какво е личностна характеристика? Зад определенията, които с лекота раздаваме в автобиографиите си, се крият дълбоки нелинейни процеси, непрекъснато менящ се меланж от възможни ваши реакции. Ако вие сте симфония, всяка от вашите черти е основна тема в нея, но се променя във всеки момент, сутрин и вечер, засилва се и отслабва през живота ви под влияние на външната среда. Личностната характеристика е предвидим начин на поведение, а личността – система от тях.

Има голям брой такива определения (горната граница варира от 171 до над 4000, колкото са личностните епитети в английския език), но сред тях се налагат няколко основни, по които за практически цели и с относително голяма точност могат да се разделят големи групи от хора. Петте основни личностни характеристики са:

• Екстровертност/интровертност
• Невротизъм/безгрижие
• Благосклонност/конфликтност
• Трудолюбивост/небрежност
• Отвореност/затвореност

Преводът тук и по-долу е мой и няма претенции за точност. Това са избрани думи за означаване на съответното качество и не бива да се приемат само с това си значение. Например синонимите на „съвестен“ са „съзнателен, справедлив, добродетелен, морален, честен, почтен, безпристрастен, точен, старателен, грижлив, трудолюбив“. А на „трудолюбив“: „работлив, работен, работоспособен, деловит, производителен, продуктивен, деятелен, активен, предприемчив, дееспособен, енергичен, усърден, старателен, ревностен, неуморен, прилежен“. Забелязвате как с малки разлики в значенията се получава облак от стойности, описващи неконкретна, но важна човешка черта.

Друг начин да се идентифицират тези качества е чрез статистически факторен анализ на група хора, на които се задават едни и същи въпроси. Например „Обичате ли да общувате с хора?“ и „Говорите ли с радост по телефона?“ имат огромно припокриване в отговорите – с твърдо „да“ и по двата въпроса са един и същи тип хора – екстроверти. Невротиците изпитват страх и реагират негативно на външния свят. Благосклонните хора търсят консенсус и одобрение, неблагосклонните не се страхуват от конфликти. Трудолюбивите са съвестни и не могат да стоят без работа. Отвореността и затвореността описват начина, по който взаимодействаме със света, и са свързани с креативността. Важна бележка е, че тук

няма отрицателни качества.

Причините всички тези качества да съществуват (включително в своите крайности) е, че те са успешни модели на човешко поведение.

Характеристиките се градират сравнително плавно. Хората по-рядко са абсолютно на двата полюса и много по-често са някъде в средата – тук важи камбанната крива на нормалното разпределение. Може да сте извън средностатистическите стойности поне по един признак – тогава това е вашето водещо качество.

На тази база е създаден и тестът на Майерс–Бригс, широко известен и ползван в бизнес средите за определяне на четирите основни типа (анализатори, дипломати, защитници, изследователи) и 16 подтипа хора.

Тестът подлежи на критика: липсват важни човешки характеристики (например склонност към религиозност, честност, хумор, мъжественост/женственост и др.); прави се чрез самооценка – тоест тестът е силно субективен и показва какви искаме да бъдем, а не какви сме; броят на основните определения може да е по-голям или по-малък и др. Методът не бива да се превръща в четене на хороскоп.

Въз основа на същите безобидни групи от въпроси обаче може да се отгатне и с голяма точност за кого ще гласувате на изборите, дали пушите, дали бракът ви ще е успешен, ако се вземе под внимание и вашият партньор (спомнете си сериала „Дарма и Грег“, базиран на противоречието и неразбирането между две семейства с противоположни качества), добър клиент за ипотека ли сте, водите ли здравословен начин на живот и още много решения, които смятате за рационално взети. Тестът на Майерс–Бригс е ценен и защото, както казах по-рано, се влияе слабо от външни фактори. Тоест средата, в която израствате и живеете, ви влияе, но

реакцията ви зависи от вашата психологическа предопределеност.

Колко точно зависи реакцията от предопределеността, е предмет на научен спор, но минимум 50% е добра работна хипотеза (до която стигат например някои изследвания на близнаци, разделени при раждането). Налага се очевидното – че е нужно да ориентирате живота си спрямо основните си черти, а не да се опитвате да настроите себе си спрямо живота, който искате. Разбира се, „с целенасоченото разширяване на способностите, като се преодоляват ограниченията на биологичния темперамент, се развива индивидуален характер и мъдрост“, казва психологът Джордан Питърсън в своя лекция.

Любопитна (а и очевидно любима цел на всички политически анализатори) е връзката с политическата ви ориентация. „Ще построим стена, ще сложим мито, ще затворим границите“ звучи като песен за едни и като пълна глупост за други от вас. И това не се дължи на образованието или интелекта. Консерваторите и либералите са двата класически примера за отворено/затворено. Поддържащите дясната икономическа политика – с ниски нива на невротизъм. Поддържащите лявата социална политика – с високи нива на благосклонност.

Бихте ли допуснали в дома (хижата) си непознат човек, който се нуждае от помощ?

Ако се добави този въпрос, то той би се вписал идеално в характеристиката отворено/затворено. И така, нашето общество имаше възможността да отговори колективно на този въпрос и да се смае от своето разединение по него. Докато другите качества могат по-лесно да се степенуват, този въпрос със своята бинарност се превръща във вододел за две групи хора – отговорилите с „да“ и „не“.

Съдейки по отговорите в общественото пространство (без претенции за методологично изследване), може да направим друго интересно наблюдение. В нашето общество преобладава консерватизмът. Ако обществото ни беше човек, то той би бил затворен. Може би, биха казали затворените, това се дължи на факта, че отворените тичат полуголи по планината, вместо да затворят вратата. Да си затворен е успешен модел в съвременното ни общество, нуждаещо се от устойчивост и стабилност. А с какво са ценни отворените? Те са извор на нови идеи (и някои от тях не са откачени), излизат извън познатото, създават, правят изкуство, пишат подобни статии нощем, борят се за свързването ни със света и срещу ограниченията и дискриминацията.

Иска ми се да се опитате да разберете и гледната точка на човека от другата страна на вратата. Обединени в различията си, ние съществуваме и мислим по толкова различни начини именно защото това е успешният модел за балансирано социално и обществено развитие. Като екосистема от идеи, като хор от гласове. Обратното е монохромност, идеология, тоталитаризъм.

Заглавна снимка: © Димитър Механджиев