Не. Това е честният отговор на въпроса трябва ли партиите в България да получават финансиране от държавния бюджет. Качествата на политическия апарат на демокрацията са публично известни, а ефективността от тяхната работа – лесно измерима: през стандарта на живот, институционалното ниво и публичните услуги, медийната среда и прогреса на България. Нито един от тези показатели не радва, не вдъхновява, не оправдава изхарчените за този политически апарат милиони. На такъв хал сме.

Рисковете от лобистки закони и разплащането с „наши“ фирми чрез обществени поръчки са налице; не можем да разчитаме на контролни органи като Сметната палата и прокуратурата, които да осветят двойното дъно на партийните каси; ниски са нивата на почтеност и интегритет в публичния сектор, превърнат във функция на партийните централи.

Един втръснал, противен и все още пресен пример е разрасналата се при три правителства, обгрижвана от три партии и накрая фалирала Корпоративна търговска банка (КТБ). Омертата за нея ни струва над 4 млрд. лв., които не платиха БСП, ДПС, ГЕРБ, та дори и НДСВ, макар грижливо да я отгледаха. Разходите за съдебното преследване, съдебните заседания, работата на съда и прокуратурата не са в тази сметка.

Тогава защо да им плащаме?

Въпросът за партийните субсидии е част от голямата тема за парите и демокрацията – как ги осветяваме, за кого работят. Политическият апарат на демокрацията в България е компрометиран – не само заради липсата на присъди за злоупотребили политици и високопоставени чиновници, не само заради спорадични разкрития като „Апартаментгейт“ и онзи ремонт на социален дом за над 11 млн. лв., за който социалната министърка Емилия Масларова не беше осъдена. Най-големият грях на този апарат е, че отврати значителна част от българските граждани от политическото, а младите съвсем отчужди – благодарение на комбинацията от алчност, зависимости и ниска компетентност, с които се прослави. Така този „бостан“ бе взет на концесия от хора, чието главно достойнство е притежанието на тази комбинация. А отвратените гласуваха за левче субсидия на референдума на Слави Трифонов.

Погледнете ги. Виждате ли поне един, който да е високообразован, впечатляващо компетентен, може да произнесе смислено слово, без да чете от лист, и е ефективен лидер не само на думи? Трикратният премиер Бойко Борисов е същи пророк, изричайки още през 2002 г.: „По принцип всичко читаво в България работи за частния сектор, в държавния са само кратуни.“ Кратуни, ама „наш’те“… Вие си ги избирате.

Докато кабинетът на Симеон Сакскобургготски (2001–2005) не въведе финансирането на партиите от бюджета в зависимост от получените действителни гласове на избори, партийното строителство и партийно dolce far niente в България се финансираше изцяло от дарения под масата. Така както не се проверяваше произходът на средствата в приватизацията, така не се проверяваше и произходът на парите за партиите.

„Мултигруп“ не просто подкрепяше правителства на БСП, а беше и „коалиционен партньор в някои направления“. Николай Банев (от кюпа на олигарсите, днес в ареста) преди години, когато го наричаха само „бизнесмен“, обясняваше как по молба на покойния вече заместник-председател на БСП Николай Добрев давал пари за заплати на „Позитано“ 20 и за сметки за ток, вода, парно и др. Думите са излишни. Спонсорите на партиите се познават по придобитото. На сметките на Банев се пишат много придобити и затворени предприятия, на сметките на много други – спечелени обществени поръчки и изпълнени некачествено проекти.

Блокаж преди местните избори

Референдумът на екипа на Слави Трифонов постави въпроса за партийните субсидии на масата. Иска ли народът левче на глас – искаме, казаха 2,5 млн. души. Eто ви го, каза три години по-късно Бойко Борисов. А Делян Пеевски и ДПС отвърнаха: изобщо без субсидия и смяна на модела на финансиране от бюджета с такъв от „американски тип“, тоест дарения.

Това ще засегне партиите, които не са на власт, особено преди местните избори, както отбеляза и президентът Румен Радев.

В добавка към намаляване на субсидиите на лев за действителен глас, със законодателното решение от петък партиите и коалициите ще връщат надвзетите субсидии от общо 14,6 млн. лв., но само от 2016 г. насам. Парите ще се удържат от следващите траншове субсидии, а това означава, че преди местните избори партия като БСП например, която отдавна не е във властта и няма как да облагодетелства бизнеси, ще е в затруднено положение. Лидерът на социалистите Корнелия Нинова поиска среща, на която да бъде обсъдено предстоящото намаляване, но ПГ на ГЕРБ ги отряза.

„Хората не приемат както 11 лева за глас, така и нулева субсидия. […] Мнозинството от хората смятат, че намаляването на субсидията на 1 лев няма да спомогне за подобряване на дейността на партиите. Най-голямото очакване на обществото е какъвто и модел на финансиране да се прилага, той да се прилага по начин, по който партиите работят добре и в интерес на обществото“, заяви по БНР Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“.

Ето това е.

Партиите би трябвало да използват получените публични средства за политическа култура, обучения, срещи с граждани – тоест да бъдат оползотворени за същинска политическа работа. Не да ги държат на влогове или да ги харчат за почивки, маскирани като обучения в луксозни спа хотели.

След като получават публични средства, трябва да има истинска публичност, но дори не знаем колко е партийният апарат и колко му се плаща, нито какъв е броят на членовете. Създаването на фондация (както са направили от ВМРО), която управлява имотите, замъглява картината за финансовото състояние на партията, тъй като не присъства в отчетите пред Сметната палата. В действителност тези документи са просто отбиване на номера – одиторските доклади не се различават един от друг, в този си вид отчетите за дейността на партиите не вършат никому работа, този на ГЕРБ е като съкратена версия на отчет пред конгрес, а на „Атака“ – като уводна статия.

Черните каси

Досега в България не е имало разкрития, свързани с черните каси на партиите, макар никой да не вярва на официалните суми, които се обявяват, че са изхарчени след всеки избор. Въпреки че и в Германия партиите получават държавно финансиране, периодично избухват скандали за даренията.

Най-големият от тях безспорно е за черните каси на ХДС от 1999 г., избухнал след разкритието, че компанията Тhyssen е платила комисиона за сделка за танкове за Саудитска Арабия. Аферата струваше на канцлера Хелмут Кол почетното председателско място на партията. В България дори не се надяваме, че ще има разкрития за комисиони, свързани с „Цанков камък“ например, които биха коствали мястото на почетния председател Доган, или за АЕЦ „Белене“ и неизгодните анекси.

В Германия имаше и скандали за дарения от собственик на голяма хотелска верига; обвинения към „Зелените“, че получават значителни суми от бизнеси за зелена енергия; към социалдемократите – че автомобилен концерн им е платил, за да прокарат законодателно решение за премия за утилизация на стари автомобили, и т.н.

Който плаща, той поръчва

Ако моделът на финансиране на политическите партии се промени и вместо комбинацията от средства от бюджета плюс дарения се основава единствено на дарения от бизнеси и физически лица, както е в Съединените щати, това ще засегне малките партии. И ще паднат маските на големите.

За бизнеса може и да е по-добре – поне ще осчетоводява средствата, които сега плаща под масата или връща от спечелени обществени поръчки, икономисвайки по този начин от парите за изпълнението на път, саниране или друг проект. Въпросът е обаче дали обществото ще е наясно кога група предприемачи и бизнеси плащат за законодателни решения – и колко. Например когато се повишават изискванията към едни търговци на горива, за да останат на пазара други, по-големи – а по-късно влизането на закона в сила се отлага. Но това е утопия. Дистопията е да гадаем за платените суми.

България не е САЩ, където продължителните политически кампании и липсата на ограничения за разходите увеличават времето, което политиците трябва да посветят на набирането на средства. Според проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) един член на Камарата на представителите на САЩ трябва да отделя средно от 30 до 50% от времето си на ден за набиране на средства. В същото проучване е цитиран Майкъл Тонър, бивш главен съветник на републиканския Национален комитет, който казва по повод кампанията през 2012 г., обявена за най-скъпата в САЩ – близо 6 млрд. долара: „Миналата година американците са изхарчили 7 милиарда долара за чипс. Нима лидерът на свободния свят не струва поне толкова?!“

В Германия, преди да се приемат настоящите финансови правила за партиите, дебатът се води близо 20 години. Как да се финансират политическите партии в България, не е тема, която да приключи след няколкоседмични ожесточени словесни престрелки с решение на парламентарното мнозинство.

Изглежда, че точно това ще се случи.

Заглавна снимка: Pexels

Емилия Милчева

Емилия Милчева

Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.