Наподобяваща комикс поредица от картинки разказва историята на персонаж от компютърна игра, който ходи по улицата на голям град, но тъй като въздухът е мъглив и мръсен, героят не вижда добре, спъва се, пада и си разбива главата на бетонов блок, напомнящ перка на акула.

Сатиричният разказ се развива в София и се разпространява в Мрежата през последната седмица. Макар че е въображаем, сюжетът изглежда напълно реалистичен в контекста на последните събития в столицата. Ако разбиването на главата олицетворяваше и кариерата на подалия оставка зам.-кмет по транспорта Евгени Крусев, то картинката би била пълна.

В началото на седмицата стана ясно, че нивото на замърсяване и концентрацията на фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха в столицата е в пъти над нормата и застрашава здравето на столичани. В същия ден визията на ремонтираната част на ул. „Граф Игнатиев“ за пореден път предизвика възмущение и подигравки, след като в Мрежата се разпространиха снимки на странно скосени бетонови блокове, разделящи трамвайната от пешеходната част по „Графа“. Някои ги оприличаха на перки на акули, други – на надгробни плочи. Във връзка с втората асоциация, през седмицата върху тях се появиха и надписи като „Тук почиват 24 милиона“ (цената на ремонта, който започна през май).

Правилна и навременно подадена ли бе оставката на Крусев? Има ли значение тя, щом конкретният проект е почти завършен? На какво се дължи опасно ниското ниво на качеството на въздуха в София и може ли да очакваме адекватни мерки от Столичната община за преборване на проблема? Как да реагираме в подобна ситуация – помага ли затварянето вкъщи и носенето на медицински маски?

На всички тези актуални за жителите на столицата въпроси потърсихме отговори от заместник-председателя на Столичния общински съвет Иван Велков, Георги Стойчев – член на УС на „Зелени Балкани“, и Борис Бонев от организацията „Спаси София“.

Фините прахови частици

В понеделник сутрин стана ясно, че според показателите на няколко сайта, оценяващи в реално време качеството на въздуха и концентрацията на ФПЧ, състоянието на въздуха в столицата е опасно за здравето.

Столичната община въведе „зелен билет“ за следващия ден. На цена от 1 лев всички жители и гости на града можеха неограничено да ползват градския транспорт на 4 декември. Директорът на Центъра за градска мобилност се похвали, че са продадени над 40 000 зелени билета. Но нима това е дълготрайно решение за мръсния въздух в столицата и адекватни ли са мерките, предприети от Общината? Според Иван Велков от Столичния общински съвет отговорът е отрицателен:

Мерките, които Общината предприема и се опитва да прилага, са много закъснели, много тромави […] За мен нуждата от сравнение с най-добрите възможни примери, които вече съществуват в други градове в Европа, е очевидна. Оправданието какво е свършено и колко много задачи са отметнати като административни задачи, не задоволяват нуждата от много по-драстични промени в цялостната среда.

Какви обаче са конкретните стъпки, които трябва да се предприемат? По-генерално да се преосмисли системата за субсидиране с твърди горива на домакинствата и да се премине към по-екологични. Да се въведе стандартизация на използваните горива и поетапно най-неекологичните да изчезнат като възможност за предлагане. Много по-сериозно да се възприемат алтернативните измервателни данни, които се получават както от частния сектор, така и от европейските и световните мрежи за изследване на въздуха, а не да се разчита само на няколкото станции, с които Общината борави. Да се спре неглижирането на проблема. Преди две години ми се смееха в очите и казваха: „Това не е проблем. В цял свят е мръсен въздухът.“ Във все по-задъхващия се от растежа си столичен град оставянето на която и да е от темите настрана започва да се отразява пряко на здравето на всички“, казва Иван Велков.

А кои са пречките това да се осъществи?

Големият проблем, който невинаги успява да попадне във фокуса на обществото внимание, е, че общините са пряко зависими от националното законодателство и изпълнителната власт. Ако не започне да се работи генерално, включително с промени в законодателството и администрирането в Министерството и държавните агенции, общините нямат много ресурси, освен да се занимават с транспорт, с паркинги.

Генезисът на този проблем е свързан с други неща – коренна промяна в начина, по който употребяваме енергията и ресурсите, по който се движим в града и по който се отопляваме и охлаждаме. Неслучайно България е осъдена в Съда в Люксембург [за неспазване на задълженията по европейската директива за качеството на въздуха – б.а.]. Общините няма как, ако нещо по закон не им е вменено или наредено, с тяхната традиционна мудност и инертност да са пионери и да прилагат някакви сериозни мерки.

На въпроса дали е оптимист за държавната и общинската политика спрямо околната среда, зам.-председателят на Столичния общински съвет отговаря:

„Колкото и да изглежда парадоксално, по-голям оптимист съм на ниво община. Натискът, който е в общината – и граждански, и професионален, и от част от общинските съветници – е да се търсят консенсусните решения и сравненията с най-добрите градове и държави. Не е практика, но започва да си пробива път. Ангажиментите за въвеждането на европейските добри практики, поети и от кмета Фандъкова през Конвента на кметовете [споразумение на местни и регионални органи за управление в Европа с цел повишаване на използването на възобновяеми енергийни източници и намаляване на емисиите на въглероден диоксид – б.а.] към политики, които да обвържат Общината да предприеме коренно различно отношение, започват да дават резултати. Ако в следващ етап обаче те не са облечени в планове, бюджети, разчети и срокове за изпълнение, ще си останат само едни пожелателни ангажименти.

Но като цяло това, което искат и очакват гражданите, за момента е доста по-вероятно да бъде чуто от Общината и от общинските съветници, отколкото от някой министър.“

Как обаче да се предпазим от ФПЧ?

Решение ли е да останем вкъщи, когато концентрацията надвишава нормата? „ФПЧ не са като домашния прах, те са невидими за окото и са смесени с въздуха. Ако си седим вкъщи, може да ограничим тяхното въздействие, но при проветряване те навлизат във въздуха, който дишаме“, казва Георги Стойчев от „Зелени Балкани“ и добавя:

Дупчиците в медицинските маски са по-големи от самите ФПЧ, така че е невъзможно да се предпазим с тях. В шала има повече смисъл, най-вече когато е на няколко ката – вълната има много нишки и съответно може да филтрира въздуха, който дишаме. Друга мярка, която се обсъжда, е намокрянето на шалове, кърпи, маски и т.н. с вода. Когато намокрим една тъкан, се създава т.нар. воден филтър, тоест всички частици остават във водата. Така че да, това би означавало, че няма да ги вдишаме, но подобно решение е краткотрайно и не особено практично.

Подобни мерки временно могат да ни донесат по-скоро сугестивно успокоение, но всички експерти са категорични, че проблемът с въздуха в София може да бъде разрешен само чрез имплементирането на сериозна и отговорна стратегия от страна на Столичната община.

„Темата със замърсяването е много обширна и сложна. Залогът обаче са човешки животи и не можем да продължаваме да мислим, че проблемът ще се реши без ангажираност от цялото общество. Ако Столичната община не започне да води много активна политика по тази тема, здравословните ефекти върху жителите на София ще стават все по-жестоки. Това, че не чувстваме непосредствено негативното въздействие на мръсния въздух, не означава, че то няма остро да се появи в бъдеще. Разбира се, и гражданите носим голяма отговорност за замърсяването и е важно всички да бъдем въвлечени в процеса по намиране на решение. Диалогът, смелостта, желанието за промяна и добрите знания и умения са ключови за достигане до една по-добра София“, обобщава Борис Бонев от неправителствената организация „Спаси София“.

Евгени Крусев – младата надежда се превърна в обвиняем

Когато Евгени Крусев зае мястото на подалия оставка след скандал зам.-кмет по транспорта Любомир Христов, той беше представен като новото поколение в управата на града – млад, амбициран, образован в чужбина. Христов се оттегли след телевизионен репортаж за порочна обществена поръчка, а две години и половина по-късно Крусев последва съдбата му при подобни обстоятелства. Този път обаче формалната причина беше, че е привлечен като обвиняем от прокуратурата, която разследва вече ноторно известния ремонт на ул. „Граф Игнатиев“. За този ремонт ви разказахме през октомври в епизод на подкаста „Паралели и меридиани“, дни преди репортажа на bTV, който предизвика широк медиен отзвук.

„[Крусев] е просто поредният бушон в една порочна система. Въпреки това е добре бушоните да гърмят, защото това неминуемо стряска и тези, които са ги сложили. В тази връзка, предвид бързо развилите се събития, остана впечатлението, че кметът Йорданка Фандъкова е напълно невинна, въпреки че именно тя назначи „младия и амбициозен“ заместник-кмет преди две години и половина. Рано или късно обаче се надявам тази практика да престане и всички виновни да носят отговорност, независимо от политическата си важност“, смята Борис Бонев. Организацията „Спаси София“, която той представлява, сезира прокуратурата и европейските институции през октомври за обществената поръчка, която доведе до оставката на Крусев.

Освен за „Графа“ имаше още много поводи да критикуваме Крусев и да се усъмним в организационните му качества. Миналата година бе белязана от скандалния ремонт на бул. „Дондуков“, където бяха пропилени 7 млн. лв., без да получим качествен булевард и без подобрения за участниците в движението. Няма как да се пропусне епопеята с ремонта на бул. „Шипченски проход“, където след многократни опити да бъде положен качествен асфалт и отводняване, договорът с изпълнителя бе прекратен. Станахме свидетели и на безумно проектирани и изпълнени велосипедни алеи – на ул. „Раковски“ и бул. „Асен Йорданов“. Крусев е и един от отговорните за това, че завинаги беше унищожено и премахнато трасето на шестицата в кв. Лозенец, въпреки събраните над 5000 подписа и няколко протеста. Личната комуникация с него също беше неуспешна, като той просто не желаеше да чува мнения, различни от неговото.

Борис Бонев добавя: „В крайна сметка заместник-кметът по транспорта е основният двигател на подобрението на градската среда, транспорт и мобилност. Той е този, който може да въвежда модерни практики, той отговаря за ремонтите, за строителството на нова транспортна инфраструктура. В неговия ресор е и управлението на трафика. Все теми, от които зависи ежедневието на всички ни. Затова е така важно на този пост да бъде човек, който има не само професионален и организационен опит, но също така е работлив, знаещ и способен да се бори, за да постигне целите си. Казвам това, защото е факт, че често добри идеи са спирани на ниво съгласуване с други институции. В тези ситуации авторитетът и упорството на един зам.-кмет може да се окажат решаващи за постигане на успех.“

Със или без Крусев като заместник-кмет, ремонтът на ул. „Граф Игнатиев“ успя да се превърне във вдъхновение за много подигравки, карикатури, колажи, но и в повод за недоумение и дори отчаяние. Ако окончателната визия на ремонтираната зона около „Графа“ категорично не отговаря на очакванията на столичани, може ли да започнем ремонта отначало, или трябва да се научим да живеем с последствията от него?

„Реконструкцията на „Графа“ е най-знаковият и най-важен ремонт през този мандат на сегашното управление. Ремонтът струва много пари и резултатите трябваше да са съответни. Уви, горчивият опит от ремонта на бул. „Дондуков“ преди година явно не беше научен. Жалкото е, че всички тези упражнения по некадърност са за сметка на времето и парите на всеки софиянец. Сега ще се наложи да живеем с тази некачествено построена улица и да се надяваме, че няма да се налага през седмица да се прави ремонт на ремонта. Няма как да очакваме и започване на нова реконструкция – да харчим пак пари не би било честно към хилядите, които живеят в мизерна градска среда из забравените от Бога и кмета квартали на София. Можем обаче да се поучим от всички грешки и поне занапред да се опитаме да правим нещата както трябва. Разбира се, това едва ли ще е възможно с управление, което от 10 години произвежда нискокачествен управленски продукт“, казва Бонев.

Иван Велков от Столичния общински съвет добавя:

Оставката на господин Крусев не е неочаквана, просто е закъсняла. Отстранява се един недостатъчно компетентен администратор на проекти, които Общината е възложила. Това, че него го няма, няма да спре процеса. Отговорността за визията е на архитекта, проектанта и комисията, която го е приела. Защо се получава такова недоразумение? Поради всеобщия нихилизъм, който цари сред чиновническата и административна среда.

Заглавна снимка: © Николай Димитров

Александър Детев

Александър Детев

Разделя времето си между Виена и София. Работи като експерт по онлайн маркетинг, води предаване по виенското радио Orange 94.0, външен автор е към БНТ. Коментатор на международните политически събития, автор и водещ на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Вярва, че правилният път е да търсим общото помежду ни, без да губим онова, което ни прави уникални.