Пет отровни дела. „Никога не съм се чувствал толкова унизен“

<< Към предишната част от поредицата

Не ни гонят в буквалния смисъл, но правят всичко възможно нас тук да ни няма,

ми каза Данила Бабенко, когато се видяхме в София. От началото на войната на Русия срещу Украйна хиляди украински бежанци напуснаха страната си. Но Данила не е украинец. Руснак е.

Както знаете вече, намираме се в земята на „простичкото щастие“.

Данила Бабенко е офицер, лейтенант от запаса. Роден е и живее в Сочи. Завършил е Военната академия в Санкт Петербург. Когато Русия започва пълномащабната война срещу Украйна, Данила работи в частния сектор, извън армията. Също така има блог, в който критикува управлението на Владимир Путин.

Разказва ми как от началото на войната през февруари до септември 2022 г. изпада в тежка депресия заради постоянния стрес и страх от мобилизация, не се среща с никого и почти не излиза от дома си. Той е обучен да организира снабдяването и придвижването на различни родове войски в тила. 

Освен това имам компетентността да подготвям и организирам строежи на временни пътища, необходими за придвижване на армията, понтонни мостове през водни препятствия и временни летища не само за самолети, а и за изстрелване на всякакви летателни апарати. Де факто всичко, което на руската армия ѝ трябва за нападението на Украйна. На 21 септември 2022 г. плановете ми за живота рязко се промениха, защото Русия обяви официална мобилизация. Заради своята военноотчетна специалност би трябвало да съм сред първите мобилизирани.

Още през септември Данила тръгва с туристическа виза към Бургас, където живеят негови приятели. Казва ми с тъга, че вероятно никога повече няма да се завърне в Русия, защото всичките му близки и познати там са престанали да общуват с него, упреквайки го, че още в началото на войната не е заминал на фронта като доброволец, за да защитава родината си. 

Не мога да си обясня защо моите познати приемат тази война като защита. Не разбирам този дисонанс – как се получава да защитаваш нещо на територията на чужда страна. Това минимум е логическа грешка. Не разбирам хората, които чакат руския мир. Те не виждат ли какъв е този мир? Но в главите на руснаците всичко е манджа, в която безразборно си нахвърлял каквото си имал в хладилника.

По същото време, в началото на ноември 2022 г., българският парламент взема решение за предоставяне на военна помощ на Украйна. Президентът на „земята на простичкото щастие“ Румен Радев се опитва да предотврати това със следните аргументи:

От първия ден на тази война призовавам за прекратяване на бойните действия и за мирно уреждане на конфликта със средствата на дипломацията. За съжаление, стремежът към военна победа на всяка цена заглушава призивите за мир. Разумът отстъпва на оръжията.

Данила мисли за кратко върху идеята войната да спре по дипломатичен път и ми казва:

Никога няма да свърши тази война. Да, може би някога нейната гореща фаза ще приключи по някакъв начин, но войната между двата народа на Украйна и Русия никога няма да приключи. Те вече са завинаги разделени. Независимо че всеки от нас има роднини в Украйна или пък те имат роднини в Русия. Путинските амбиции могат да бъдат спрени само в Украйна. Трябва да се знае, че дори и да умре Путин, нищо няма да приключи с това, защото Путин е система, той е длъжност. Няма никакво значение как се казва водачът на федерацията – Иванов, Патрушев... Това е система и ако не я махнеш чрез революция, тя никога няма да се промени. Въпросът е, че всички будни граждани на Русия, цялата ни опозиция или избяга, или е в руски затвор. А всички хора, които се завръщат от тази война с Украйна, са с увредена психика.

Данила споделя с мен, че въпреки страха да се завърне у дома, понякога му минават мисли за се прибере в Русия, защото не вижда голяма перспектива за своето развитие в България. 

Да, не ни гонят в буквалния смисъл, но правят всичко възможно нас тук да ни няма. 

България

След като пристига в България, Данила отива в полицията. Оттам го насочват към Държавната агенция за бежанците (ДАБ).

Изпратиха ни на бул. „Монтевидео“ 21 Б, в бежанския лагер там. Това е кошмарно място. Боклук, мишки и бездомни кучета в стаите, в които живеят хората. Навсякъде вони на оцет, който са разлели, за да гонят паразити с него. Ужасяваща гледка е това място.

Данила пише заявление, с което иска статут на бежанец у нас. От Агенцията вземат паспорта му, който и до този момент остава у тях. 

Дадоха ми само от тези синичките картончета за самоличност, че съм човек, търсещ закрила. Ако например поискам да си открия банкова сметка, трябва да отида в Агенцията и да им се помоля да ми дадат паспорта, като процедурата е унизителна, защото пак пиша заявление, после те го разглеждат една седмица и ако решат, ми дават паспорта с хиляди уговорки, че трябва да го върна веднага след като си открия банковата сметка. А могат и да не ми отговорят на молбата за паспорта или дори да откажат да ми го дадат. Представяте ли си това – чакаш седмица, за да благоволи някой да прочете заявлението ти, и не знаеш дали ще ти дадат паспорта, за да си откриеш банкова смета, на която, ако случайно си намерил работа, да ти преведат заплатата.

Процедурата събеседване

Вкарват те в стая на ДАБ заедно с преводач и представител на Агенцията. Започва истински разпит. Задаваха ми толкова лични въпроси, че ме беше срам да им отговарям. Например: „Докажете ни, че сте гей“ или „Как се прави секс с мъж? Как технически се прави това и защо го правите?“. Разпитът, наречен интервю, беше през декември 2022-ра, а получих отказа на Агенцията чак през август 2023-та. Аргументите за отказа им бяха, че бежанската ми история не е доказана, защото не съм им представил документи за моите твърдения и явно според тях за всичко лъжа. 

Имаше документ с подписа на г-жа Тошева, директорката на Агенцията, в който пишеше, че война между Русия и Украйна няма, а има неблагоприятни външнополитически отношения. Забележете – не война, а неблагоприятни външнополитически отношения. Как въобще им хрумна такава формулировка на фона на това, което се знае за войната от свидетелствата от фронта, от бомбардировките над украински градове. 

За отказа си да ми даде убежище Агенцията се опира на директива на ЕС от 2004 г., но мен ме порази, че те четат само първа точка от тази директива, не и точките по-долу. В първа точка пише, че ако бежанецът може да предостави документи за състоянието, което го е принудило да напусне държавата си, е добре да бъдат приложени. Но ако по някаква причина не може да представи такива документи, както е в моя случай, има други начини бежанските истории да бъдат доказани. Аз например не успях да взема със себе си никакви документи, защото, щом обявиха официално мобилизацията в Русия, се качих на първия автобус за Грузия без никакъв багаж. Само паспорта си взех и хукнах. Не съм мислил за документи. Да не говорим че в Агенцията ми казаха, че няма да приемат никакъв мой документ на руски език, защото преводът струвал скъпо. Не разбирам какъв е проблемът на Агенцията с нас, руските бежанци. Според мен ДАБ е „разкошен Путински орган“.

Молбата за убежище на Данила е с три аргумента: че открито е критикувал режима на Путин в блога си; не е отишъл да воюва, въпреки че е офицер; част е от малцинствена група, която в Русия е под заплаха от дискриминация.

Трябва да се знае, че в Русия сега всички такива групи, включително ЛГБТИ общността, са обявени за екстремисти, за което директно могат да те изпратят в затвора. Въобще не можеш да кажеш, че си гей, защото в Русия наричат живота на гейовете „джендърски екстремизъм, пропаганда и гей национализъм“. Така го определи един политик от руската Дума. Какво е това гей национализъм, аз не разбирам, но такива хора управляват Русия сега. 

Делата

Първото дело беше в Административния съд в София. Цялото изслушване протече в рамките на двайсет минути, от които десет минути те поправяха някакъв компютър. Така че интересът на съда какво ще се случи с моя живот, продължи десет минути. Толкоз! Решението на съда потвърди и остави в сила отказа на Агенцията, че няма доказателства за моята бежанска история. След това обжалвахме във Върховния съд. Бях приет от институциите като лъжец, но освен това представителят на Агенцията заяви в съда, че моята хомосексуалност не е доказана.

Относно това, че съм военен и не искам да участвам във войната, от ДАБ казаха, че няма основания за притеснения, защото мен не са ме призовали да воювам с официална призовка. Казаха ми да дойда в България, когато получа призовка. Обясних, че призоват ли те, никога не можеш да напуснеш Русия, защото призовките вече са електронни и на всяка граница ще те спрат. Но както вече знаем от техни становища, за ДАБ формално война в Украйна няма.

На 20 юни 2024 г., Световният ден на бежанците, Върховният административен съд връща делото на Данила в Административен съд – София-град за преразглеждане на случая, тъй като има нови обстоятелства, които могат да се добавят към делото. Данила ми показва в телефона си как, след като идва в България, Генералната прокуратура на Руската федерация е блокирала в социалните мрежи неговите постове, които са против войната и режима на Путин. Други нови обстоятелства по делото са, че Данила е протестирал пред Руското посолство в България и е един от хората, които организират секция в подкрепа на опозиционния кандидат за президент в Русия Борис Надеждин по време на президентските избори там.

Аз съм под заплаха – дори и в България.

Докато Данила чете решението на Съда и знае, че битката му с българските институции започва отначало, ЕС съгласува поредния пакет санкции срещу Русия. Дни по-късно президентът Румен Радев отказва да отиде на срещата на върха на НАТО със следния аргумент:

Не приемам правителството да превръща България в безсрочен донор на войната в Украйна, и то до крайна победа, без самите тези, които са изготвили и приели тази позиция, да им е ясно какво означава крайна победа и как ще се постигне тя.

За Данила процедурата по придобиване на бежански статут в България продължава и до днес.