Пет отровни дела. Няма да има прошка за нас

<< Към предишния текст от поредицата

Всъщност аз съм една малка пешка в цялата тази драма.

Така се представи Маргарита Шурупова, когато разговаряхме за първи път през юли 2022 г. От началото на войната на Русия срещу Украйна хиляди украински бежанци напуснаха страната си. Но Маргарита Шурупова не е украинка. Рускиня е.

Помните ли българската реклама от 1965 г., чийто слоган гласеше: „Това е земя на простичко щастие.“ Тогава България е един от най-близките сателити на СССР. В същия период в Съветския съюз започват да рекламират продукти, които държавата не произвежда: пилешка кайма, душ с гореща пара, тоалетна чиния с два капака и т.н. Компанията EFR създава над 7000 реклами. За разлика от днес, в комунистически системи, каквито са властвали в СССР, България и останалите членки на социалистическия лагер, рекламата е имала една-единствена цел – да създава усещането за изобилие и разнообразие, което в реалността не съществува.

Когато говорих за първи път с Маргарита Шурупова след началото на войната на Русия в Украйна през 2022 г., тя ми каза:

Няма да има прошка за нас. Този план за нападение над Украйна е съзрявал отдавна в ума на Путин. Бълнувания за империя, за велика държава, за Съветския съюз като някаква ценност. Смятат, че великата държава означава огромна територия, но нашият президент Владимир Путин не се интересува от богатството на държавата, не го интересува и развитието на технологиите или икономиката, нито високообразованите хора, които да живеят богато и щастливо в страната си. Той се интересува само от територията.

Маргарита е журналистка и преподавателка в университета в родния си град Томск.

Бях сред гражданските активисти, които критикуваха управлението на Путин, писала съм и много публикации срещу режима му. След началото на войната аз, а и мои съмишленици се опитвахме да обясним на гражданите, че тази война е катастрофа, срам, позор и престъпление, но в Русия много бързо започнаха да се приемат репресивни закони, които ограничават свободата на словото. На 4 март се прие Законът за средствата за масова информация. По същество той запушва устата на всички, които са против тази война, защото забранява да се коментира всичко, което се разминава с мнението на държавната пропаганда. Осъзнах, че не мога да продължавам да върша работата си без страх и с достойнство и да остана в Русия, защото не мога да мълча, а това ще ме изпрати в някой затвор.

На 27 октомври 2022 г. в България политическа партия „Възраждане“ вече е прекрачила четирипроцентния праг за влизане в Народното събрание на изборите, проведени в началото на месеца. Един от първите законопроекти, които внася, е за „чуждестранни агенти“. Законопроектът изцяло копира закона в Русия. Добре дошли в България през XXI век, чиито слогани на туристически реклами вече гласят: „Скрито пред очите ти“.

Разказвам на Маргарита за законодателните намерения на „Възраждане“. Тя се усмихва и продължава разказа си:

След приемането на този закон, в момента в Русия има само военна пропаганда. По същество тя вече е фашистка и националистическа в своите формулировки. Тоест в информационното поле на Русия има или такава пропаганда, или нищо. С колеги, които също емигрираха от Русия след началото на войната, създадохме проекта „Очевидците на 24 февруари“. Искахме да дадем възможност на хората срещу войната да кажат това, което мислят, и да покажем как от началото на войната се променя съдбата на всеки човек. После разбрахме, че проблемът е много по-широк. Ние нападнахме братски народ, има нещо дълбоко трагично и е огромно престъпление. Затова решихме да разговаряме и с украинци.

Маргарита е омъжена и има две деца. През пролетта на 2022-ра, почти веднага след нахлуването на Русия в Украйна, със семейството си бяга през Армения. Търсят страна членка на ЕС, която би им издала виза, за да продължат към Европа. Единствено Чехия откликва на молбата им. С тази виза семейството на Маргарита влиза в България и заживява във Варна.

Дойдохме в България, защото тук имаме роднини, които могат да ни помогнат. Но се оказа, че има бюрократичен проблем да останем, който само съдът може да реши.

Процесите

На 6 юли 2022 г. Маргарита, съпругът ѝ Владимир и двете им деца подават молба за статут на бежанци у нас. От Държавната агенция за бежанците (ДАБ) им насрочват интервю на 13 юли, но то не се състои. От ДАБ не дават обяснения за отлагането на интервюто. Уведомяват ги, че трябва да минат през Дъблинската процедура, защото имат визи за Чехия, а искат да останат в България. За семейство Шурупови започват, както ги определя Маргарита, „най-унизителните две години в живота им“.

В България, страната на „простичкото щастие“ и „скрити пред очите ни“ събития, унизителните процеси вече са започнали. По времето, когато семейство Шурупови буквално потъва в мрака и бюрокрацията на българските институции, на 14 юли 2022 г. президентът на републиката ни заявява:

Колкото повече оръжия поглъща войната в Украйна, толкова повече са жертвите и разрушенията. Украйна настоява да продължи да води тази война, но сметката се плаща от цяла Европа.

Интервюто на Шурупови се състои едва два месеца по-късно, през септември 2022 г. Те нямат документи за самоличност, за да могат да започнат работа или да открият сметка в българска банка, по която да им се изплати някакво възнаграждение. Владимир Шурупов е инвазивен кардиолог. Дипломата му от Русия не е призната в България, затова започва работа на строеж като общ работник – това е една от малкото възможности, които открива без документи за самоличност и с картата за временно пребиване в България. В свободното си време прави лампи от намерени по плажа сухи клони. 

В края на октомври, след кореспонденция с Чешката република, ДАБ започва процедура по екстрадиране на семейството там.

На 19 декември 2022 г. Шурупови обжалват в съда решението да бъдат изпратени в Чехия с аргументите, че двете им деца са непълнолетни и за тях постоянното местене от страна в страна е голям стрес. Освен това децата вече са започнали да посещават българско училище, в което са се адаптирали добре, говорят български, имат приятели в България.

В края на януари 2023 г. ДАБ и българските съдилища решават да разделят семейството по странен признак – делото за оставане в България и придобиване на бежански статут на Маргарита и по-малкия ѝ син се гледат заедно. Но делото на по-големия им син, както и това на съпруга ѝ Владимир се гледат отделно. Маргарита не разбира логиката:

Обясниха ни от Агенцията [ДАБ – б.а.], че делата на деца над 14-годишна възраст се разглеждат отделно, въпреки че случаите на членовете на семейството са свързани. Защо разделят като отделни случаи членовете на едно семейство?

Започва поредица от дела и обжалвания за всеки от членовете на семейството.

Бяхме в шок, когато единият съд в София постанови, че по-големият ни син, който вече беше навършил 15 години, и съпругът ми нямали основание да останат в България и ще бъдат екстрадирани в Чехия, а аз и малкият ни син ще останем в България. Разбира се, обжалвахме това ужасно за нас решение. Бях готова да се обърна към Европейския съд по правата на човека, защото обективно децата ни – и особено големият ни син – преживяха това решение много тежко. Да, той беше навършил вече 15 години, но това са само 15 години. Той е почти дете. На всичкото отгоре след решението да бъдем разделени ДАБ унищожи временните документи на сина ми за престой в България. След като разбра, че искат да го изпратят в Чехия, детето ми разви тревожно разстройство, консултирахме се с лекар и след това приложихме документ в съда при поредното обжалване, за да докажем, че той не бива да променя средата си и че се страхува да напусне България, но това не повлия на решението на съда.

Маргарита и семейството ѝ изчерпват всички възможни процедури по обжалване решенията на ДАБ и няколко български съдилища големият ѝ син и съпругът ѝ да не бъдат екстрадирани в Чехия. Това им коства ежемесечни пътувания от Варна до София, „понякога по два пъти в месеца, през една седмица“, за да минават отново и отново през грозни процедури на разпити, обяснения, доказване, че едно семейство не бива да бъде разделяно.

Агенцията за бежанците в известен смисъл е като изпитателна лаборатория и се вижда как европейски ценности се реализират на практика. Процедурата е организирана така, че възможно най-малко хора да я преживеят. Тоест бягството от кръвожадната ни родина не означава край на унижението и живота без бъдеще. Предполагам, че се държат така не само с нас, опозиционно настроените руснаци. Макар че понякога е трудно да се повярва в това.

На 7 декември 2023 г. Владимир получава статут на бежанец в България. Големият им син обаче продължава да чака решението на съда още месец. Получава го последен от цялото семейство – на 12 януари 2024 г. Дете на 15 години е чакало месец дали ще бъде разделено от родителите и брат си, след като останалите членове на семейството му са получили статут на бежанци у нас.

Все още се справяме с последиците от всички тези изпитания. Големият ни син продължава да посещава психотерапевт, но и до днес има паникатаки.

Докато работих по случая „Шурупови“, прочетох всички разпоредби, уведомления и решения на българските институции – ДАБ, отдел „Миграция“ към МВР – Варна и съдилищата във Варна и София.

Един пример: „Изяснената фактическа обстановка показва, че за търсещия закрила не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Същевременно за чужденеца са налице основания за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. С оглед на доказателствата и наличието на предпоставки по чл.8, ал. 9 от ЗУБ, на молителя следва да бъде предоставен статут на бежанец. Това е съвместимо с личния му статус и не са налице обстоятелства по чл. 12, ал. 1 от ЗУБ. Предвид изложеното и на основание чл. 75, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 8, ал. 9 от Закона за убежището и бежанците приемам следното: Предоставям статут на бежанец на ...“ И от документ на ДАБ: „Лицето е с статут чужденец.“ (Цитатите са със запазен правопис.)

Унижение е основното усещане, което изживявахме през цялото време. Бяхме унижени от обстановката в Агенцията, от отношението на персонала и от хода на самата процедура.

Към датата на публикуване на този текст Владимир Шурупов е изправен пред нов бюрократичен казус. За да започне работа като лекар в България, от Министерството на здравеопазването изискват от него документ, който да удостовери колко часа „извънаудиторни занимания за самоподготовка“ е имал като студент.

Министерството на здравеопазването на Република България не се съобразява с факта, че Владимир Шурупов е политически бежанец от Руската федерация и няма как да се върне там, за да вземе такава справка.

Между другото, от началото на войната на Русия срещу Украйна в България шест пъти са проведени предсрочни парламентарни избори. Слоганите на предизборните кампании на политиците ни изглеждат така: „Ред в хаоса“, „По-силни от хаоса“, „Довери се на разума“, „Да си довършим работата“, „Време ни е за Възраждане“.

Така държавата на „простичкото щастие“ от 1965 г. през ХХI век се превърна в държавата, в която всичко е „скрито пред очите ти“.

Всички снимки в статията са от личния архив на Маргарита Шурупова.

Помогнете ни да научим какви са читателските ви възприятия и отношението ви към „Тоест“, като попълните нашата анкета.