Пет отровни дела. Отчаяние и отвращение

<< Към предишната част от поредицата

Така, както постъпват вашите институции, могат да постъпят само хора без мозък и сърце,

ми каза Ирина Дмитриева, когато се видяхме в София. От началото на войната на Русия срещу Украйна хиляди украински бежанци напуснаха страната си. Но Ирина не е украинка. Рускиня е.

Оказва се, че в България, „земята на простичкото щастие“, е възможно всичко, дори немислимото.

Ирина бяга с дъщеря си от Москва на 7 март 2022 г.

Разбрах, че страната ми се е превърнала във фашистка. След като Русия нападна друга суверенна държава, избива мирното ѝ население, наричайки го „нацисти“, и в същото време не позволява на своите граждани да изразят протеста си срещу това нападение, значи няма какво да правя повече там. Основното чувство, което изпитвах, беше отчаяние и отвращение. Бях отчаяна и защото не видях никаква реакция сред съотечествениците си. Щом научих за войната, веднага излязох на улицата, но хора, които да протестират, почти нямаше, което ми доказа, че в нашата страна всичко е загубено. Да, много бяха в шок, но повечето от тях се бояха и не искаха да изкажат възмущението си. Тогава осъзнах безперспективността на всичко. Това e не само ужас за Украйна, а е началото на края на страната, в която досега живеех – Русия. Да нападнеш друга държава не се прощава от историята, защото е най-голямото престъпление, което човек може да извърши в живота си.

Ирина е актриса, театрална режисьорка и преподавателка по изкуства в елитно московско училище. Освен това е част от управлението на неправителствена организация, която се бори с муковисцидозата – заболяването, от което страда дъщеря ѝ.  

До началото на войната Ирина често участва в протести срещу режима на Владимир Путин. След въвеждането на редица репресивни закони в Русия за нея става ясно, че рано или късно ще бъде арестувана заради откритите си позиции срещу войната в Украйна и ще трябва да остави болното си дете само. Освен това тя е украинка по баща, което допълнително утежнява положението ѝ в Русия след началото на войната.

Разказва как в училището на дъщеря ѝ учителката по музика принудила децата да учат и пеят песни за възхвала на Владимир Путин. Дъщеря ѝ отказала и заявила на учителката си, че не харесва руския президент, за да пее песни за него.

Слава богу не последваха сериозни последици от това, но аз знам, че не мога да ѝ забраня да говори открито, защото искам детето ми да расте със свободен дух. В същото време знам, че ако тя продължи да говори така, това ще доведе до сериозен риск за нея. Беше ясно, че повече не можем да останем да живеем в Русия.

Докато руски войници и ракети избиват цивилни жени и деца в градовете на Украйна, Ирина започва битка за оцеляването на своето дете в европейска България. Само че когато пристига у нас, все още не знае, че това не е просто една от всичките европейски страни. Това е страната, която е сочена като най-корумпирана в ЕС. България също така има проблеми с тежката бюрокрация на институциите. На всичко отгоре руското влияние сред българите е сред най-високите в Европа. 

Държавна агенция за бежанците (ДАБ)

Очаквано Ирина и дъщеря ѝ получават първоначален отказ от ДАБ, след като подават заявление за убежище у нас. Шокиращо е обаче, че Агенцията разглежда делата им поотделно. Не съобразява, че детето е непълнолетно, с вродено заболяване, което го прави изцяло зависимо от грижите на майка му. Не съобразява и че детето не би могло да има своя бежанска история, по която да се водят дела с доказателства, за да придобие закрила. Тази хипотеза е потвърдена и от Върховния административен съд (ВАС).

След няколко съдебни дела Ирина все пак получава статут на бежанец. Относно разделянето на делото ѝ от това на дъщеря ѝ в решението на Съда четем: 

Решаващият съдебен състав е счел, че в конкретния случай административният орган е следвало да извърши преценка и относно наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, която разпоредба регламентира, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер. Акцентирано е на обстоятелството, че както жалбоподателката, така и нейната дъщеря попадат в определението за уязвими лица, по смисъла на чл. 20, т. 3 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, което обаче не е отчетено от издателя на процесния административен акт.

Дъщерята на Ирина също преминава през няколко съдебни дела. Ирина си спомня: 

По време на едно от делата дъщеря ми беше в реанимацията на столична болница, защото трябваше по спешност да оперират белия ѝ дроб. Съдът гледа делото ѝ, а тя в реанимацията се бори за живота си. Как е възможно това в страна членка на ЕС? Тя не е някакъв престъпник, дете е.

През декември 2023 г., след голямо забавяне, ВАС все пак излиза с решение, че дъщерята на Ирина също трябва да получи бежански статут в България. Реакцията на ДАБ е смайваща. Четири месеца по-късно, през април 2024 г.,

Агенцията обжалва решението на ВАС детето да получи закрила у нас, след като майка му вече има такова решение.

Никой не може да си обясни защо от Агенцията обжалват решение на ВАС, което следва логиката: майката получава закрила, следователно и непълнолетното ѝ дете трябва да получи такава.

Процедурата от съдебни дела за момичето започва отначало. Според Ирина

ДАБ просто търсят всякакви начини да затегнат нещата, да ги усложнят и никой не може да им повлияе по никакъв начин. Това е толкова смущаващо.

Последиците

В окончателното решение на ВАС от 2023 г. Съдът постановява ДАБ да предостави на Ирина документи за самоличност, за да може да започне работа и да си открие банкова сметка. Към момента на завършване на този текст Ирина все още не е получила от Агенцията документи за самоличност. Напротив, на всеки три месеца трябва да подновява временната карта за престой в България, което отнема на ДАБ около месец и половина. През това време Ирина ходи с бележка, на която няма дори печат. Тоест на всеки три месеца ДАБ губи по месец и половина за преиздаване на карта за временно пребиваване. 

От Агенцията заявяват, че за да издадат постоянни документи на Ирина, им е необходимо решение на съда за бежанския статут на дъщеря ѝ. Така Агенцията, от една страна, не зачита решението на ВАС, а от друга, поставя казуса в порочен кръг.  

Ирина не спира да се учудва:

Не разбирам логиката на ДАБ за пореден път. Първо разделят делата на мен и дъщеря ми, заради което две години и половина преминавахме през унизителни процедури. Сега обаче, когато трябва да ми издадат документите за самоличност, както Съдът постанови, ДАБ вече свързва моята история и я прави зависима от тази на дъщеря ми. Значи хем обжалваха решението на Съда да ѝ даде закрила, хем сега твърдят, че именно нейният документ за закрила им е необходим, за да издадат лични документи на мен. Какво цели ДАБ с всичко това? Изглежда като подигравка или цинизъм, или нещо умишлено. Необяснимо е и как е възможно в страна от ЕС една агенция да не изпълни постановеното от крайна инстанция като Върховния съд.

Ирина внезапно млъква. Очите ѝ се напълват със сълзи. 

Сега искам да попитам служителите на ДАБ, които обжалваха решението на Съда детето ми да получи бежански статут: представят ли си какво става в душата на едно дете, когато чуе, че някакви хора от някаква агенция обжалват решението на Върховния съд то да остане с майка си? Как решихте, че детето ми не заслужава да получи бежански статут в България? Откъде събрахте толкова много жестокост, липса на разум и сърце? Защо възрастни хора допускат малко момиче да бъде съдено, без да е направило нищо никому? Нямате представа какво е да видиш болното си дете изправено в съда само, объркано и чакащо непознати за него хора да обявят присъдата си.

Проблемите за Ирина и детето ѝ не спират. Преди месец тя разбира, че

системата на НАП е изхвърлила дъщеря ѝ от списъците на Здравната каса и детето не може да получава повече животоподдържащите го лекарства.

Никой не я уведомява. Научава го в аптеката, когато се опитва да вземе лекарствата.

Ние не получаваме цялата необходима терапия за детето, но най-важните препарати все пак ги има и благодарение на това детето ми успява да ходи на училище и да живее пълноценно. Но животът му зависи от тази терапия.

Ирина отива в НАП, където ѝ казват, че момичето няма право повече да получава лекарствата. Няколко дни чиновници от НАП разхождат Ирина от кабинет в кабинет, но отвсякъде получава отказ. 

Обяснявах им, че без лекарствата детето ми може да загуби живота си. А те ми отговориха, че нищо не могат да направят и да съм отидела в ДАБ, които да ми дадат ЕГН за дъщеря ми, и автоматично щяла да влезе в системата. Ако ДАБ не бяха обжалвали решението на ВАС, сега дъщеря ми щеше да има бежански статут и нямаше да изпадаме в такива критични ситуации. Бях в такава безизходица, че се обърнах към български депутати за помощ. В края на краищата някакъв началник от НАП най-после видя, че на детето му се полагат тези лекарства, и то без прекъсване. Въпреки всичко дъщеря ми е в лекарствения списък само до август 2024 г. Не знам какво ще правим после. Всеки ден без лекарства отнема години от живота на детето ми. Не разбирам защо ни се случва всичко това. Бях готова да изляза на гладна стачка пред Министерския съвет, но правителството се смени и сега дори не знам към кого да се обърна. Всички вдигат рамене и казват: „Ами, това е бюрокрацията у нас.“ Никой не се замисля, че когато една държавна агенция като ДАБ не спазва законите и нарушава решения на върховни съдилища и никой не забелязва това, значи в самата държава има проблем.

През декември 2023 г. Ирина и Андрей (следващ герой в „Пет отровни дела“) излизат на протест пред Министерския съвет, като единственото им искане е да внесат жалба за работата на ДАБ. Носят документи, доказващи ужасяващото отношение към тях.

Знаете ли какво се случи? Министерският съвет написа някакво писмо до ДАБ, те му отговориха някакви неща и това е. Нищо! Явно над тази институция ДАБ няма никакъв контрол и никой не се интересува как работи тя.

Историята на Ирина оставя привкус и подозрения за целенасочено протакане и безсърдечно отношение, облечени в букви и алинеи на зле измислени закони. Или пък за липса на професионализъм. По-лошото е, че никой у нас не се интересува и не се стреми да промени каквото и да било. Сега цената би могла да бъде животът на едно дете. Днес това е детето на Ирина, утре – на някого от нас.

Но в „земята на простичкото щастие“ е така – точно както е в Русия, никой не се интересува от нищо, освен ако не му дойде до главата.

Новото дело на дъщерята на Ирина е насрочено за октомври 2024 г. Дотогава те двете ще са абсолютно никой в България, а може би и след това. Като всички нас. 

Ужасно съм уморена,

ми казва Ирина в края на разговора ни.

Помогнете ни да научим какви са читателските ви възприятия и отношението ви към „Тоест“, като попълните нашата анкета.