Подновеният конфликт в Северна Ирландия – една сбъднала се негативна прогноза

Вълните от насилие, които заляха улиците на множество градове в Северна Ирландия, в т.ч. и столицата Белфаст, са следствие от религиозни и геополитически разногласия относно бъдещето на Северна Ирландия като част от Обединеното кралство, което окончателно излезе от Европейския съюз през 2020 г. Безредиците в този регион не са непознато явление, а най-сериозната им проява е през т.нар. Смутни времена (The Troubles, 1968–1998 г.). Сега обаче катализатор за размириците е безпрецедентният Брекзит. За момента изглежда, че проблемната ситуация няма да бъде лесно разрешена.

Днес може да се каже, че Смутните времена се завръщат. Но за да добием добра представа кое доведе до новите конфликти, трябва да разгледаме историческия контекст, както и причините за националното разцепление и от какво се захранва то.

Предистория

В края на XII век Ирландия минава под английско владение със суверен Хенри II. Кралят успява да установи контрол над ирландско-норманското население на острова, подкрепян от Католическата църква на Англия. Църковната институция вижда в ситуацията възможност да наложи католицизма на острова, но въпреки усилията ѝ, чак при управлението на Хенри VIII в началото на XVI век религията започва да присъства активно в ирландския политически живот.

Поради убежденията на множество духовници, че в Римокатолическата църква съществува дълбока корупция заради търгуването с всякакъв вид църковни ценности, в началото на ХVI век в Западна Европа започват да се сформират обществени движения, които целят постигането на трайни религиозни реформи. По този начин протестантството се обособява като течение в християнството.

Реформацията в Англия води своето начало от 30-те години на ХVI век и е уникална с това, че се развива „отгоре надолу“ по инициатива на крал Хенри VIII. Историците смятат, че подтикът идва от отказа на папата да анулира брака на краля с Катерина Арагонска и да му разреши да се ожени отново. През 1542 г. по заповед на Хенри VIII ирландският Парламент провъзгласява страната за Кралство Ирландия. Кралят е обявен за глава на Ирландската църква, но по-голямата част от ирландците отхвърлят това и признават единствено Римокатолическата църква и папата. Тази реакция идва в отговор на проведената от краля няколко години по-рано политика на секуларизация, когато манастирски земи са продадени на аристокрацията, а монасите са прогонени.

До края на XVII век множество заселници от Англия са изпратени в Ирландия да обработват земеделски земи. Големите протестантски общности променят завинаги демографията на Ирландия и изострят отношенията с ирландските католически групи. Чрез строги закони на католиците се забранява да притежават земя и оръжия и да се образоват. Духовенството е преследвано и в крайна сметка – прогонено. Това логично води до силни републикански националистически настроения в Ирландия от XVIII век до началото на XX век. Но въпреки многобройните размирици, вдъхновени от бляскавите революции в Америка и Франция, през този период Ирландия не успява да се освободи от английско влияние и да извоюва своята независимост.

През 1801 г. влиза в сила Актът за съюз, който обединява Ирландия и Великобритания, слива техните църкви и премахва ирландския Парламент. Това води до началото на Обединеното кралство, което съществува и до днес. Ирландия получава правото на свои депутати и лордове съответно в Долната и Горната камара на английския Парламент. В отговор на този съюз е сформирано Католическото сдружение на Даниел О’Конъл, което еволюира в националистическо движение за религиозна еманципация.

ХХ век

В началото на миналия век в Ирландия вече има доказано солидна организация, която иска да прекрати подчиненото си положение спрямо Великобритания. По силата на Англо-ирландския мирен договор след тригодишна война за независимост, през 1922 г. по-голямата част от Ирландия напуска съюза и образува самостоятелна държава (днешна Република Ирландия), докато северната част на острова (днешна Северна Ирландия) остава в Обединеното кралство.

На пръв поглед решението сваля религиозното и политическото напрежение в страната, но въпреки това 40% от населението на Северна Ирландия искат независимост. Сред останалите 60% се появява нов вид английски национализъм, известен като „ълстърски лоялизъм“ (Ълстър е индустриална провинция в Северна Ирландия, силно зависима от търговията си с Великобритания). Крайните привърженици на това движение се самоопределят като „лоялисти“ или „юнионисти“ и не желаят да бъдат част от автономна Ирландия.

Напрежението през ХХ век нараства все повече и повече в Северна Ирландия – населението ѝ е разделено на „лоялисти“ (протестанти) и „републиканци“ (католици), като част от тях са готови да отстояват позициите си дори чрез насилие. Обстановката се изостря още повече заради постоянната дискриминация над католическото малцинство от страна на протестантите, която се изразява и в отношението на институциите чрез редица приети закони. Тези конфликти довеждат до обособяването на терористични паравоенни организации в края на 60-те години. Това са Ирландската републиканска армия (IRA), съставена от фанатизирани републиканци, и Асоциацията за отбрана на Ълстър (UDA) на юнионистите. Точно тези групировки слагат началото на Смутните времена, продължили над три десетилетия с множество терористични атаки и паравоенни сблъсъци, които причиняват смъртта на 3500 души и оставят още хиляди ранени. Чак през 1998 г. се подписва Белфасткото споразумение (Споразумението от Разпети петък) и се създават множество общи институции между Северна Ирландия, Република Ирландия и Обединеното кралство, които имат за цел опазването на мира.

Само в този исторически, геополитически и религиозен контекст на сериозни конфликти в Северна Ирландия бихме могли да разгледаме и анализираме сегашните размирици в страната.

В наши дни

Като повод за напрежението, създадено от лоялистите, се посочва липсата на наказателни действия от страна на прокуратурата. Конкретният случай е от юни 2020 г. и се отнася до неспазването на противоепидемични мерки от страна на лидерите на ирландската националистическа партия „Шин Фейн“ (създадена през 1905 г., представлява политическото крило на ИРА) по време на погребение на бивш командир от ИРА. Въпреки негодуванието заради решението на прокуратурата да не подвежда под отговорност нарушителите, основната причина за напрежението сред лоялистите е неспазването на Протокола за Северна Ирландия – неотменна част от споразумението за Брекзит. Целта на този Протокол е да се избегне „твърда граница“ на остров Ирландия и да се запази икономическото сътрудничество между северната и южната част на острова. За момента и двете фундаментални условия от документа не са изпълнени и като че ли премиерът Борис Джонсън все още не може да предложи решение на този проблем.

Ирландският кабинет смята, че трябва да се свика извънредна кризисна среща на високо ниво между Дъблин и Лондон. Кабинетът на Борис Джонсън обаче запазва мълчание и не е заявил публично дали желае да вземе участие в подобна среща. Република Ирландия твърди, че стабилизирането на ситуацията няма да е по силите само на Северна Ирландия. Предложението на Дъблин е срещата да се състои в Белфаст и в нея да участват британският министър за Северна Ирландия Брендън Люис и ирландският външен министър Саймън Ковни. Целта е да се изяснят причините за размириците и най-вече да се изгладят търговските и граничните проблеми, възникнали с Брекзит.

Възможно е причината за забавянето на отговор от страна на премиера Джонсън да е скорошната смърт на принц Филип, но негово по-дълго мълчание може да се разтълкува като опит да избяга от отговорност за взетите решения за Северна Ирландия. С излизането на Обединеното кралство от ЕС, а заедно с него и на Северна Ирландия, практически се създава твърда граница в Ирландско море. Това е основната причина пробританските лоялисти да се чувстват предадени и да показват недоволството си по улиците на Северна Ирландия през последните дни. Борис Джонсън е длъжен да осъществи диалог с юнионистите възможно най-скоро, за да се избегне дългосрочно напрежение.

Тепърва предстои да видим дали тежките последици от Брекзит ще доведат до референдум за обединяване на Ирландия. По закон това решение се взема от британския министър за Северна Ирландия Брендън Люис, ако в даден момент мнозинството гласоподаватели са склонни да подкрепят обединението на двете части на ирландския остров. Но по данни от официално проучване, проведено през януари 2021 г., само 42% подкрепят идеята за обединение – недостатъчно, за да бъде спечелен референдум.

Икономиката на Северна Ирландия се е свила с 1,4% през последните три месеца на 2020 г., след рекордeн растеж през предишната четвърт от годината. От индекса на производствената активност (PMI) се разбира, че има свиване на икономиката и през януари и февруари 2021 г. Сред посочените причини за спада в PMI индекса разбираемо са и последиците от пандемията от COVID-19, но според специалисти геополитическото напрежение около Брекзит може да доведе до още по-големи икономически затруднения в Северна Ирландия през 2021 г.

Според Джонатан Пауъл, основният преговарящ при сключването на мирното споразумение в Белфаст през 1998 г., Борис Джонсън трябва да се извини на юнионистите за лъжата, че няма да има твърда граница, минаваща през Ирландско море. Британският премиер трябва да доведе до логичен край своята политика за Брекзит. Едната алтернатива е да се установят нови, по-мирни и стабилни връзки между Република Ирландия и Северна Ирландия и да се реформират правните взаимоотношения между Северна Ирландия и Обединеното кралство, непроменяни от почти век. Това би било истинско постижение за Брекзит. Другата опция е Борис Джонсън да признае, че напускането на европейския единен пазар от страната е сериозна грешка, и бързо да предоговори съвместими търговски отношения с ЕС. Надали обаче можем да очакваме подобно действие от премиера и консерваторите.

Борис Джонсън няма да успее да успокои напрежението в Северна Ирландия само с призиви за спиране на размириците. Единственият му шанс за успех е да признае, че е излъгал и че това сериозно ощетяващо ирландците решение е било неизбежно. Той трябва да покаже решителност да поправи стореното, надявайки се на градивен диалог с основните политически фигури в Северна Ирландия.

Заглавна снимка: Графити в Северен Белфаст с мотото на лоялистите Quis Separabit („Кой ще ни раздели“). Източник: Miossec / Wikimedia