* Блицкриг (Blitzkrieg, буквално „светкавична война“) е военна доктрина, при която чрез бързина и изненада противниковите войски биват пробити, преди да могат да отвърнат. Най-известната жертва на блицкриг е Полша през есента на 1939 г.

Напълно е възможно, докато този текст се пише, вече да не е съвсем актуален, а намеренията на полския законодател да са се устремили към нова своенравна посока. Все пак, по думите на Корнел Моравецки, легенда на „Солидарност“ и баща на настоящия премиер на Полша Матеуш Моравецки, „волята на народа стои над закона и ако той не служи на тази воля, значи спира да бъде закон“. Волунтаризмът и упованието на мистичната сила на „народа“ са сред най-отличителните признаци на диктатурата, дори повече от неуважението към върховенството на правото. Независимо от любопитното бъдещо развитие на казуса с Полша обаче, всичко, което управляващата партия „Право и справедливост“ успя да свърши за по-малко от три години, вече е прецедент – колкото опасен, толкова и отрезвяващ.

Противоконституционният съд

Колко институции биха посмели да потърсят решение от най-висшата инстанция в държавата, ако има съмнения, че тя е формирана порочно и този порок може да се разпростре и върху нейните актове? Именно с тази нерешима дилема трябваше да се сблъска полският омбудсман Адам Боднар през тази година, когато поредното му искане за оспорване на закон – този път закон за борба с тероризма със силно съмнителни норми, засягащи правата на гражданите – беше саботирано от Конституционния съд на Полша. Неговият председател съвсем неслучайно, макар и без никаква опора в закона, разпореди делото да се гледа не в пълен, а в ограничен състав, в който попаднаха и трима от така наречените „антисъдии“. Те бяха наложени реваншистки от „Право и справедливост“ в края на 2015 г. в противоречие с решението на самия този Конституционен съд.

Но ако историята за това как въпросните неприкрити привърженици на правителството бяха назначени посред нощ, след като президентът Анджей Дуда незаконосъобразно отказа на други трима съдии да се закълнат, е просто поредният банален случай на изземване на власт от управляващото мнозинство, то качествено новият елемент е, че поради своята съмнителна легитимност Конституционният съд на практика не работи в момента. Защото никой в Полша не може да каже със сигурност какъв е неговият законен състав, а това значи, че отпада единственият възможен контрол на законодателната дейност. Затова и в крайна сметка омбудсманът оттегли своето искане, а в момент на куриозна наглост един от антисъдиите написа, че това оттегляне било демонстративен отказ от изпълнение на гражданския му дълг.

Право и справедливост?

В същото време от уеб сайта на съда вече са свалени „неудобни“ решения от предишни години, чиито мотиви не са в полза на законите, които правителството активно иска да прокара или вече успя да прокара, без гражданите да разполагат с адекватна защита срещу тях. Законодателната вакханалия включва недвусмислена заявка за засилване на наказателната репресия не само чрез въпросния антитерористичен закон, но и чрез увеличаване на наказанията, така че „наказанието да действа като шок“, по думите на министъра на правосъдието. Полицейщината възтържествува чрез мерките за имунитет на прокурори, когато става дума за нарушения, извършени в хода на работата им, ако са действали в услуга на „обществения интерес“ (каквото и да значи това), както и ползването в наказателния процес на така наречените „плодове на отровното дърво“ – доказателства, събрани по незаконен начин, които досега бяха изцяло недопустими пред съда.

В своята борба в настоящето „Право и справедливост“ не се посвени да прибегне и до инструментализиране на миналото. Преди месец беше приет така нареченият „закон за Холокоста“, по силата на който се създава институт за националната памет, но в първоначалната версия на закона се предвиждаше наказателна отговорност за всеки, който припише на полския народ престъпления, извършени през Втората световна война. Това създаваше удобно оръжие срещу всеки, който дори в научен дебат се опита да каже истината, че има поляци, които са показвали враждебно отношение към евреите. И ако част от скандалните текстове отпаднаха (не без натиска на САЩ, които стигнаха дотам да заплашат с изтегляне на военните си части от Полша), то приемането на закона ознаменува ново дъно в парламентаризма – трите четения и окончателното му приемане и влизане в сила бяха вмъкнати в рамките на рекордните осем часа и половина.

Плодовете на отровното дърво

Въпрос на време беше „Право и справедливост“ да тръгне надолу по стълбицата от Конституционния съд и да овладее прокуратурата и съдебната власт. Въпреки че настървението е изумително (общо 13 закона бяха променени в тази насока), самите методи са до болка познати. Например актуалната драма с принудителното пенсиониране на 40% от върховните съдии в Полша не е нищо повече от повторение на унгарската 2011 година, когато по инициатива на „Фидес“ бяха въведени идентични мерки за пенсиониране на съдиите над 62-годишна възраст. Макар година по-късно Съдът на Европейския съюз да прие, че тези действия представляват дискриминация, а председателят на унгарския Върховен съд спечели дело пред Европейския съд по правата на човека, старите съдии нямаше как да бъдат възстановени на постовете си, тъй като заместниците им вече бяха назначени с дейното участие на „Фидес“.

По подобен начин „Право и справедливост“ намали възрастта за пенсиониране на върховните съдии от 70 на 65 години – очевиден акт на саморазправа, тъй като условие, за да не се излезе в пенсия, е подаването на молба до същия този президент, който обслужва интересите на правителството. Един от малките проблеми, на които се натъкна законът, е, че председателят на Върховния съд има мандат от шест години, който е уреден пряко в самата Конституция, а сегашната председателка Малгожата Герсдорф вече е навършила 65 години и би трябвало да попадне под новите текстове на закона. На въпрос как би реагирал, ако политическата ситуация се промени и се озове на мястото на Герсдорф, докторът по право (и настоящ президент на Полша) Анджей Дуда отговори цинично, че е далеч от навършване на 65 години.

По отношение на прокуратурата цинизмът е още по-демонстративен. По думите на един от депутатите на „Право и справедливост“, „прокуратурата е единственият инструмент, чрез който правителството може да повлияе на решенията на съда, за да изпълни принципа на социалната справедливост“. В противоречие с Конституцията сегашният министър на правосъдието съвместява поста си с депутатското място в Сейма и с поста на главен прокурор с практически неограничени правомощия, включително да се намесва по всяко образувано дело. Освен това той назначава председателите и заместник-председателите на съдилища и се грижи за случайното разпределение на дела, по част от които се налага в същото време да е една от страните.

Меланхолия на съпротивата

Противодействието на покушението, което полското правителство извършва срещу съдебната си власт, изглежда все по-трудно. От 2015 г. досега броят на подчинените институции се увеличава, като Конституционният съд е блокиран, а Върховният съд и съдилищата под него тепърва ще се реорганизират и попълват с нови послушни съдии, които от своя страна ще бъдат избирани от Националния съдебен съвет – институция, която след съответните промени се превърна в рупор на Сейма, тъй като в момента 21 от нейните 25 членове се избират от него в явен синхрон с интересите на „Право и справедливост“.

Прокуратурата е под директния контрол на изпълнителната власт, а освен това правителството усилено се готви за предстоящите европейски избори с нов пакет изборни промени. С тях ще се въведе допълнителна изборна бариера освен 5-те процента на национално ниво, а именно – минимален брой спечелени места по избирателни райони. Така малките партии, които могат да откъснат на национално ниво гласове от „Право и справедливост“, няма да могат да прескочат бариерата, а отделни крила от партията, които биха се явили самостоятелно, няма да имат причина да го правят. Параноичното настроение ще бъде поддържано и от конституционния референдум през ноември, в който присъстват безумни въпроси като „Дали полското право се ползва с приоритет пред европейското?“ (отново одобрени от иначе доктора по право Дуда) с единствената цел около тях да се трупа антиевропейско недоволство.

Самият Европейски съюз действа непоследователно и тромаво, до голяма степен заради институционалния блокаж от ситуацията. Процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС, която беше образувана срещу Полша, се забави във времето, а освен това е обречена на неуспех заради сигурното вето на Унгария, която няколко пъти декларира, че няма да подкрепи никакви санкции срещу Полша.

Опитите за флиртуване с полското правителство и вярата, че компромисът и търпението са добри съветници, до момента са довели единствено до повече вреди. Някои от тях освен това са необратими. Най-скандалният пример е с Беловежката гора, един от последните защитени резервати в Европа, по отношение на който Съдът на ЕС се произнесе с решение срещу Полша. Това ни най-малко не спря нейното почти окончателно изсичане, до голяма степен защото Европейският съюз се чудеше как да наложи волята си спрямо държава, която явно пренебрегва съдебния акт.

Гледай Полша – мисли за България

Този забележителен успех на недемократичното полско управление се дължи на безпогрешния му усет за отчаянието на хората от съдебната система. Докато на запад пречупването на гръбнака на съдебната власт изглежда като преврат срещу самото ядро на европейската идея, поляците в мнозинството си не виждат защо трябва да се страда за един така или иначе дискредитиран според тях съд. Процедурните хитрини и дори откровено силовото налагане на правила от управляващото мнозинство никога не биха успели в тези размери, ако в обществото не се таеше масово разочарование от съда.

Разбира се, България е сред най-губещите от полската криза. Не само защото слаба и разединена Европа значи и слаба България, но и защото на фона на флагрантното потъпкване на принципи, които довчера се приемаха за подразбиращи се, българското беззаконие няма как да трогне никого извън местния контекст. То е перфидно, на моменти невидимо и при всички положения обшито с една направо суперевропейска уредба, която умело служи като параван, особено в комбинация с типичната българска евротишина, когато се касае за въпроси от национално значение.

Но Полша все пак носи и известна поука. И тя е, че съдебната власт по естеството си е достатъчно силна, за да бъде грандиозният обект на желание на политическата класа, а това значи и големият (и финален!) обект на изплъзване. Това трябва да е сигнал за всеки български магистрат, че работата му е натоварена с изключително силно политическо значение. И ако България не е под радара на европейското недоволство, това се дължи и на отказа от отстояване на независимостта на съдебната власт. Правораздаване ще има дотогава, докато има съдии, които са готови да правораздават, а не да служат като йерихонова тръба на изпълнителната власт.

Заглавна снимка: Първи ден на новото правителство, 2015 г.; източник: Кабинета на министър-председателя на Полша

Анастас Пунев

Анастас Пунев

Адвокат и докторант по граждански процес в СУ „Св. Климент Охридски“. Отрича просвещенските амбиции на правото. Вярва в разбирането като метод и цел.