Португалски модернизъм – от европейска периферия до цял свят

Популярният туристически образ на Португалия е цветен и екзотичен – азулежу, пащейш де ната, приказни замъци, син океан. В архитектурния свят пък, още от 90-те години на миналия век, съвременното португалско проектиране има култов статус – деликатен регионализъм, съвършен минимализъм, Португалският павилион за световното изложение Expo’98, онзи стадион на Едуардо Соуто де Моура в Брага.

Има обаче още един слой, който някак си остава незабелязан от масовия ценител на Португалия и е прославен само в няколко архитектурни книги. Това е португалският следвоенен модернизъм, който се развива в особени условия – по време на и малко след управлението на Антонио де Оливейра Салазар и неговата „Нова държава“ (Estado Novo), един от най-продължителните дяснонационалистически режими в съвременна Европа. Салазар взема властта горе-долу по времето на Хитлер – през 1932 г., но Estado Novo оцелява до 1974-та, четири години след смъртта му. Португалия, тази бивша най-богата колониална империя, дълго време е сред най-бедните държави в Европа до влизането си в Европейския съюз през 1986 г., когато започва последователен икономически растеж.

Модернизмът е масовият архитектурен стил в цял свят именно през тези първи няколко десетилетия след края на Втората световна война. Оръжие на западната либерална демокрация, компенсаторна реакция в Източния блок след смъртта на Сталин, инструмент за тотална модернизация. Как изглежда португалският модернизъм обаче в онези толкова противоречиви години, когато страната трябва да наваксва много бързо? „Постмодерни, преди да сме станали модерни“ беше заглавието на една от водещите статии във вестника, издаден от Португалския павилион за Венецианското архитектурно биенале през 2014 г., когато темата беше Defining Modernity 1914–2014. Темата накара всички национални павилиони да разсъждават на тема модерност, модернизъм и тяхната близка архитектурна история.

Ето няколко вече легендарни португалски проекта точно от този период.

Жилищен комплекс на бул. „Инфанте Санто“, Лисабон

архитект: Алберто Жозе Песоа, построяване: 1946–1956 г.

Тази група от корбюзиански блокове е най-неочакваната гледка за един турист в Лисабон – някакви ортогонални модернистични обеми, повдигнати на пилоти, граничещи с широка улица, пълна с коли, а не с трамваи. Жилищният комплекс е изграден като част от общинската политика за разширяването на града на запад и формирането на нова широка пътна ос в посока север–юг. Алберто Песоа се възползва от случая, за да създаде нова градска платформа с монументална градина, в която разполага пет успоредни осеметажни блока, обърнати към река Тежо и перпендикулярно на трафика.

Това е архитектура, която крещи: „Аз съм универсален, модулен, чист, бял модернизъм, нищо че се намирам в един от най-колоритните градове в Европа.“

Плувни басейни в Леса да Палмейра, Матозиньош

архитект: Алваро Сиза Виейра, построяване: 1966 г.

Плажовете на Леса да Палмейра се намират на северното атлантическо крайбрежие, в град Матозиньош (близо до Порто), родния град на самия Алваро Сиза. През 1966 г. той все още не е култовото име, което е днес, а млад архитект, току-що започнал самостоятелна практика. Но басейните при Леса да Палмейра стават култово място почти мигновено. Преживяването е режисиран реверанс към природата, а архитектурата отстъпва крачка назад, като тихо допълва и подкрепя естествената среда.

Разположени между пътя и океанското крайбрежие, басейните са почти напълно скрити от погледа. Влиза се по дълга бетонна рампа до бетонни съблекални и душове, в които първо чуваш океана, преди да го видиш. Сиза запазва максимално съществуващите скали и вплита всичко между тях, а водата на басейните и водата на океана изглеждат като едно. Това е архитектура за всички сетива, контекстуална отвъд стилове, история, политика и памет и толкова характерна за регионалния следвоенен модернизъм. Първична и силна точно заради това.

Жилищен комплекс „Кинта да Малагейра“, Евора

архитект: Алваро Сиза Виейра, построяване: 1973–1977 г.

Още един контекстуален проект на Алваро Сиза, който стои в сянката на защитеното от ЮНЕСКО антично римско наследство в центъра на Евора. „Кинта да Малагейра“ е социален жилищен комплекс, който вместо с едрите обеми на следвоенния модернизъм работи с мрежа от редови еднофамилни къщи с вътрешни дворове, свързани на няколко нива, включително на нивото на интерпретацията на античната жилищна застройка или селските португалски къщи. Особено характерен е инфраструктурният слой, който Сиза създава – повдигната водна и електрическа мрежа, нещо като съвременен акведукт, който освен всичко друго се оказва и най-икономичният начин за изграждане на комплекса. Мястото е социалистическа утопия с много препратки и нива и трябва да се посещава не само от архитекти (в чийто списък с португалски забележителности обикновено присъства).

Музей и парк „Калуст Гулбенкян“, Лисабон

архитекти: Алберто Песоа, Педро Сид, Руи Жервиш Атоугия, построяване: 1969 г.

Казват, че това е мястото с най-хубавата публична ботаническа градина в Лисабон.

Музеят с колекцията на арменския петролен магнат Калуст Гулбенкян е журнален брутализъм – но от онзи тип, в който видимият бетон работи с ландшафт, растителност, вода и изобщо с природата по толкова прелъстителен начин, че на никого и през ум не му минава да го нарече „бетонно чудовище“. Точно обратното. Това е архитектурен рай, който остарява прекрасно именно заради великолепния ландшафт и обилната зеленина. Тук при хубаво време е пълно с хора, които просто лежат по поляните, студенти от близкия политехнически университет учат по пейките, баби и внуци си правят пикник под дърветата.

Историята на Калуст Гулбенкян е също толкова интересна, колкото огромната му лична колекция, намерила подслон в павилионите на музея. Роден през 1869 г. в Османската империя, живял почти век между няколко държави, режими и войни, Гулбенкян става един от най-богатите хора на своето време, отворил пътя към Запада за петролните находища в Близкия изток. Умира в Лисабон и именно там наследниците му създават фондация и обявяват архитектурен конкурс за цял комплекс, който да отразява духа на епохата – регионализиран модернизъм в симбиоза с природната среда. Интересното е, че това е място, проектирано и завършено все още в условията на дясноконсервативна диктатура и този двойствен дух на португалския модернизъм е тема, за която може да се напише още много.

Снимки: Сградата на Португалския павилион от Expo’98, арх. Алваро Сиза Виейра © Анета Василева