От 126 държави, оценени по индекса за върховенство на закона на World Justice Project, Китай се намира на 82-ро място. Един от най-съществените проблеми в страната, както пише Ю Хуа, е, че законът, вместо да осигурява справедливост, редовно обслужва властта.

Проблемите с правото и правата в Китай са източник на притеснения в цял свят. Европейският парламент например е приемал не една и две резолюции по случаи на потъпкани човешки свободи, а разпръснати гласове на недоволство се чуват и в Китай, макар и правителството да не позволява те да придобият масов и организиран характер.

Един от хората, които активно надават недоволни викове срещу статуквото, е Му-жун Сюе-цун, юрист, блогър, писател, правозащитник и колумнист в „Ню Йорк Таймс“ от 2011 до 2016 г.

В колонката си той обръща внимание на множество наболели проблеми в китайското социално-политическо пространство, например корупцията при обществените поръчки и лошото качество на инфраструктурните проекти, оскъдната свобода на изразяване, политическата намеса в изкуствата и цензурата, заради която „много китайци… знаят повече за древната история на страната, отколкото за събитията от последните десетилетия“.

В друга своя статия той пише, че „на стабилността се отдава по-голямо значение, отколкото на образованието, здравеопазването и дори националната отбрана“. „Китайското правителство говори за изграждането на „хармонично общество“. Но как да стане хармонично едно общество, в което наблюдателните камери са навсякъде и всички трябва да живеят в подозрение и страх? Какъв живот да водим без доверие?“

Последният текст в колонката му излиза на 23 септември 2016 г. в съкратен вид. Тук публикуваме превод на пълната китайска версия.


На 1 февруари 2015 г. петнайсет души обядват в ресторантска стая в пекинския район Чаоян. Сред тях са адвокатът Джоу Шъ-фън, бизнесменът Гоу Хун-гуо, правозащитникът Цуй Йен-мин и един от водачите на подземното християнско движение в Пекин Ху Шъ-гън. По време на обяда те неколкократно изразяват недоволството си от китайското правителство и обсъждат напълно неосъществим „план за национална трансформация“. Известно време след това срещата им остава без последствия.

Осемнайсет месеца по-късно те са осъдени във Втори междинен съд в Тиендзин. Разговорът им в ресторанта е разгледан като най-важно доказателство и четиримата са признати за виновни по обвинение в „подриване на държавната власт“. Ху Шъ-гън, който е говорил най-много, получава седем години и половина лишаване от свобода, Джоу Шъ-фън – седем години, а Цуй Йен-мин и Гоу Хун-гуо – три години пробация.

Откакто Си Дзинпин дойде на власт през 2012 г., правораздавателните методи в Китай стават все по-обезпокоителни.

Зачестяват случаите на отвличане, задържане и измъчване на дисиденти, а нерядко и на техни роднини. Тиендзинската присъда създаде съществен прецедент: публично осъждане на граждани заради лични разговори. Правосъдието в мафиотски стил и присъдата в пълен разрез със законодателството не само показват решимостта на китайското правителство за борба срещу дисидентите – те всяват страх и безпокойство в цялото общество. Вече е напълно видим стремежът на правителството на Си Дзинпин да възстанови тоталитарното управление в Китай.

Дори според действащото китайско законодателство четиримата трудно могат да бъдат изкарани виновни. Подриване на държавната власт е класическо престъпление, дефинирано като „организиране, планиране, осъществяване на подривни дейности срещу държавата и събаряне на социалистическата система“. Реално четиримата просто са си приказвали – нито са създали организация, нито са предприели действия, нито пък изобщо са способни да се изпречат на властта с нейните осемдесет и осем милиона партийни членове, няколко милиона души в армията и военната полиция и огромно количество ядрени бойни глави. И те самите едва ли са предполагали, че празните им приказки ще доведат до такива сериозни последствия.

Макар и китайските масмедии да прилагат строга цензурна система, разговорите на маса рядко са били обект на ограничения.

Хората можеха да се присмиват на държавните лидери, както и да критикуват Комунистическата партия и правителството, без да се притесняват от наказание. Повече от десет години преди тиендзинската присъда не е имало случай на обвинение въз основа на личен разговор. Вместо това правителството ни предпочиташе да наказва хората, които му се противопоставят, по други линии – обвинения в посещение на публични домове, нарушаване на обществения ред, нелегална търговска дейност… Един от прочутите случаи е на адвоката правозащитник Пу Джъ-цян, осъден на три години пробация заради седем публикации в Weibo, които според обвинението „подклаждат етническа омраза“ и „нарушават обществения ред”. Макар и това да не е справедлива присъда, поне на повърхността изглежда като реално прилагане на закона, а не на откровена политическа разправа.

Тиендзинската присъда промени обстановката. За разлика от предишните подобни случаи, тя имаше силно демонстративен характер. На заседанието присъстваха народни представители, юристи, адвокати и журналисти (разбира се, не от всички медии, особено пък от западни). Процесът се предаваше на живо в социалните мрежи, по вестниците и телевизиите незабавно се появиха репортажи, коментари и анализи, като основно се изказваше мнението, че това е един „отворен и справедлив процес“, и се отхвърляше като зловредно влиянието на западните общества и либералните идеи. Тази промяна показа увереността на правителството на Си Дзинпин. То вече не се интересува от външни критики, а вместо това открито заявява на целия свят, че „при нас е така“. Същевременно промяната говори и за страха и напрежението в правителството, което не може да толерира дори незначителна приятелска среща.

Завоят на китайските правораздавателни методи действително ги доближава до мафиотските.

Наскоро хонконгският книжар Лам Уинг-ки публикува статия, в която разказва за няколко силно притеснителни случая. На 25 октомври 2015 г. група непознати му завързват очите, отвеждат го на 1400 километра в град Нинбо и го затварят на непознато място. Следователите го убеждават да не се свързва с близките си и да не ползва услугите на адвокат, принуждават го да се разкае и да заснеме клип със самопризнание по предварително написан текст. Този клип впоследствие е многократно излъчван по националната телевизия.

Господин Лам не е гангстер или терорист, единственото му деяние е предприемане на периодични пътувания до континентален Китай, за да доставя на клиентите си книги. Дори официалните китайски медии признаха, че „незаконните действия на Лам Уинг-ки не представляват тежко престъпление“.

Случаят с Ли Бо, друг жител на Хонконг, но с британско гражданство, е още по-невероятен. На 30 декември 2015 г. Ли Бо изчезва мистериозно от хонконгски склад, два месеца след което се появява по китайската телевизия, за да обяви, че завръщането му в Китай е доброволно и не става дума за отвличане. Съвсем наскоро обаче негов приятел свидетелства, че Ли действително е бил отвлечен, а по време на разпита го заплашили: „Ако не съдействаш, ще те намерим и накрай света.“

Лам Уинг-ки и Ли Бо не са изключения. В последните години случаи като техните се превърнаха в запазена марка на правораздаването в китайски стил.

През март 2016 г. „Новини без граници“, нова онлайн медия под контрола на правителството, препубликува отворено писмо с призив за оттеглянето на Си Дзинпин. Правителството реагира светкавично, като задържа и разпитва голям брой хора. Сайтът на медията вече е недостъпен. Скоро след това Чан Пин, журналист и редактор в изгнание в Германия, пише статия по въпроса. Малко след публикуването ѝ двамата му по-малки братя и по-малката му сестра са арестувани. Един от братята публично призовава Чан Пин да изтрие текста и „повече да не публикува критики към китайското правителство“. Обяснението на властите е, че роднините на Чан Пин са задържани по подозрения в умишлен палеж, но думите на брат му видимо опровергават това твърдение. Самият Чан Пин също смята, че става дума за политически мотиви, а не за обикновен криминален случай.

Преживелиците на моя приятел Гуо Ю-шан са още по-тежки. През 2012 г. той помогна на известния сляп адвокат Чън Гуан-чън да се скрие в Посолството на САЩ в Пекин. На 9 октомври 2014 г. Гуо е арестуван по подозрения в нарушаване на обществения ред. Също като Лам Уинг-ки, той е отведен със завързани очи до неизвестно място, където е разпитван и измъчван от неидентифицирани хора. Единайсет месеца по-късно Гуо Ю-шан е освободен поради липса на доказателства за извършено престъпление, но до ден днешен е под постоянно наблюдение на полицията и травмите му оттогава още личат в очите му, когато разговаряме.

За китайците над 50-годишна възраст страхът от изразяване съвсем не е безпочвен.

Преживели тоталитарните времена на Мао Дзъдун, те са наясно до каква степен словото може да е смъртоносно. В продължение на повече от двайсет години китайците не само не притежават свобода на публично изразяване, но дори личните разговори и записките в дневниците могат да им навлекат неприятности. В документалната си книга за Културната революция писателят Фън Дзи-цай споменава за свой приятел, учител в средно училище, който бил затворен в кошара. От страх някой да не чуе какво говори насън, той се насилвал да не спи, вследствие на което след известно време навярно получил някакво психично увреждане и напълно изгубил способността си за сън.

След края на Културната революция, през 80-те години, средата до известна степен се оправи. Хората, обвинени заради лични разговори или записки в дневници, бяха реабилитирани – но не и компенсирани от държавата. Реално Пекин така и не е заклеймил диктатурата на Мао Дзъдун. През януари 2013 г. Си Дзинпин заяви, че „не бива да се отрича историята преди реформите и отварянето“.

През последните години обстановката се обтяга все повече. Дори привилегированите правителствени служители трябва да си мерят приказките.

Много от тях са наказвани за „непремерени изказвания по отношение на централното правителство“, например един заместник-директор на полицейско управление, който просто пуснал нещо в WeChat.

Всичко това няма да спре току-така. Неотдавна в град Нинбо бяха спуснати „44 фрази, които партийните кадри да не изричат“ – забранява им се да се оплакват от условията на работа и от антикорупционните кампании на правителството, както и да казват, че „работата няма край“. Ограниченията обхващат не само официалните изказвания, но и личните разговори.

Ученият Минсин Пей нарича промените в Китай през последните години „възраждане на диктаторския терор“, който засяга не само дисиденти като Ху Шъ-гън. Последствията от управлението на Си Дзинпин са видими за всеки китаец. Властта на правителството се разраства, докато свободите на хората се свиват. Страхът се разпростира и една голяма част от китайския елит се кани да избяга или вече е избягала.

В книгата си „Китайският кронистичен капитализъм: динамиката на правителствения упадък“ Минсин Пей изказва мнението, че китайската еднопартийна система трудно ще удържи до 2030 г. Много учени и наблюдатели в Китай поддържат сходно мнение, като смятат, че потисническата диктатура на Си Дзинпин ще предизвика гняв сред всички обществени прослойки, от което китайската икономика силно ще пострада. Тази прогноза вече се сбъдва. Същевременно хората и правителствените служители, които са влагали надежди в Комунистическата партия, започват да се изпълват със съмнения.

Всичко това навярно ще ускори надигането на революция в Китай.

Преди това обаче необходимо ли е китайците да внимават какво приказват на масата? Да, абсолютно необходимо. Под управлението на тази власт Китай прави широки крачки към тоталитаризма от епохата на Мао Дзъдун – епоха, в която хората не могат да говорят свободно и вместо това общуват само с очи. А дори Мао Дзъдун не би могъл да възпре китайците да вперват очи в свободата.

Заглавна снимка: Плакати с призиви за освобождаването на Ху Шъ-гън, един от героите в тиендзинското дело, и Уан Цюен-джан, адвокат правозащитник, арестуван през 2015 г. в т.нар. „Акция 709“, инициирана от лидера Си Дзинпин, в която са задържани над 200 адвокати и активисти за човешки права. След три години и половина арест в пълна изолация, през декември 2018 г. срещу Уан започва дело във Втори междинен съд в Тиендзин и месец по-късно е осъден на четири и половина години затвор за подривна дейност. © Стопкадър от репортаж на South China Morning Post

Стефан Русинов е преводач на китайско- и англоезична литература, хоноруван преподавател по китайска култура в СУ „Св. Климент Охридски“ и спорадичен кинонаблюдател. Съставител на поредицата „Китай отвътре“ и преводач от китайски език на всички текстове в нея.
Му-жун Сюе-цун

Му-жун Сюе-цун

Нашумява като интернет писател в началото на века с романа си „Чънду, довечера ме забрави“, публикуван на части на страницата му в Weibo, която, докато още съществува, събира над милион последователи. И във фикцията, и в документалистиката си Му-жун се занимава основно със социална критика, разнищвайки теми като корупцията в правната система, пирамидалните схеми и прекомерния материализъм. Споделя, че докато е писал романа си „Раят – наляво, Шънджън – надясно“, не е посмял да включи сцена с протестите на площад „Тиенанмън“. По този повод казва: „Това е кастрирано писане. Аз съм доброволен евнух. Кастрирам се още преди хирургът да е вдигнал скалпела.“ Получава предложение за членство в Съюза на китайските писатели, но отказва.