Еврото и ние: стъпка напред – две назад. Разговор с Радан Кънев

Радан Кънев е юрист и политик, един от учредителите на партия „Демократи за силна България“, а в периода 2013–2017 г. е и неин председател. Народен представител в 43-тото Народно събрание и съпредседател на групата на Реформаторския блок. На изборите през 2019 г. е избран за депутат в Европейския парламент от обединението „Демократична България“ и членува в групата на Европейската народна партия.

Венелина Попова разговаря с Радан Кънев за политическия контекст на присъединяването на България към еврозоната.

Да започнем разговора оттук: извървя ли България целия път от валутния борд до приемането на еврото и готова ли е страната ни (финансово, политически и социално-икономически) да влезе в чакалнята на еврозоната?

Нямам никакво съмнение относно готовността на България да влезе в еврозоната. Експертният въпрос, на който не бих се наел да отговоря, е какво е състоянието на участниците в българския банков и застрахователен пазар. Защото знаем, че влизането в еврозоната винаги е предшествано от определени тестове на капиталовата адекватност на финансовите институции. От сведенията, с които разполагам, тяхното състояние е наред или почти наред – и би следвало в периода на т.нар. чакалня, на участието ни в механизма ERM II преди реалното въвеждане на еврото, всички оставащи проблеми да бъдат изчистени.

А на въпроса дали България политически е готова, тоест готово ли е правителството да обясни на обществото ползите от приемането на еврото, следователно да поеме известен политически риск и да предприеме необходимите стъпки, мога да отговоря, че от много години гледаме играта „стъпка напред – две назад“. Дай боже, тази игра да не продължи вечно и скоро да се вземе същинското политическо решение.

А какви обстоятелства наложиха правителството да поиска спешно влизане на България в т.нар. разменен механизъм на еврозоната през април, както и направените бързи промени в Закона за БНБ, според които валутният курс на еврото към лева да може да бъде предоговорен след влизането ни в чакалнята? Това според Вас самостоятелно решение на управляващите ли е, или то беше препоръчано отвън?

Не мога да преценя. Но това беше наистина един азбучен пример как не бива да се прави политика. От това, което чуваме – и от еврокомисаря по финансите Валдис Домбровскис, и от различни експерти, – става ясно, че заради неспособността на българското правителство да общува с нацията, един несъществуващ проблем ескалира. Това кореспондира с отговора ми на предишния въпрос – готово ли е правителството да обяснява, да обсъжда с обществото важни въпроси, какъвто е приемането на еврото като национална валута. Този опит да се свърши нещо потайно, „по терлици“, създаде най-големия риск пред валутния борд и пред влизането ни в еврозоната през последните 10 години.

Как си обяснявате разминаването между политическия консенсус за приемането на еврото, който беше препотвърден от партиите в парламента през януари, и ниската обществена подкрепа, измерена от агенция „Тренд“, според която едва 19% от анкетираните българи одобряват курса на правителството към единната европейска валута? С важното уточнение, че изследването е направено преди приемането на второ четене на промените в Закона за БНБ, които предизвикаха истерията в обществото и масовия обмен на левове в евро.

Тук неизбежно се налага паралелът с липсата на обществени дебати за Истанбулската конвенция и допускането всякакви конспиративни теории да овладеят публичното пространство. Влизането в еврозоната е голяма крачка напред, която трябва да се направи след сериозно обсъждане. И властта, ако изобщо е убедена какво точно иска, трябва много старателно и внимателно да обясни пред обществото ползите от приемането на еврото. А не непрекъснато, както и по много други въпроси, управляващите да се лашкат между различни влияния и натиск от отделни заинтересовани страни и да не могат да формират собствената си отговорна позиция. На този кабинет веднъж му липсва решителност, втори път – компетентност.

Какъв беше отзвукът в Брюксел на изявлението на Бойко Борисов, че трябва да отложим влизането си в чакалнята на еврозоната до постигането на национален консенсус? „Демократична България“ реагира остро на позицията на премиера и изказа подозрения, че българските банки вероятно имат проблеми с осигуряването на нужния им капитал преди влизането в ERM II, както и че това отлагане обслужва нечии интереси. За геополитически интереси ли става дума и как промяната на позицията на кабинета ще се отрази на отношенията ни с партньорите от ЕС?

Отзвук в Брюксел не съм забелязал. При такава очевидна непоследователност повече ме притеснява реакцията на финансовите пазари, отколкото политическата реакция в Европейския парламент. Боя се, че тази непоследователност на българското правителство е позната отдавна и с нея повечето хора са свикнали. А за какъв тип интереси става дума – икономически, вътрешнополитически или геополитически – по такава голяма и сложна тема е трудно да се прецени. Не бих се наел да давам лесна оценка, но това съмнение остава. Защото, както казах, се създава впечатление за непрекъсната промяна на позициите, сякаш под различни форми на натиск в различни моменти, и за една нестабилност и зависимост на управлението.

Мненията на експерти за присъединяването ни към банковия съюз са полярни, което още повече разколебава обществото. Според едни това е единственото правилно решение, според други не бива да бързаме с влизането в еврозоната, а проф. Стив Ханке начерта направо черни сценарии, ако изберем еврото. И препоръча изборът да стане след референдум. Променени ли са стандартите за влизане в еврозоната за България в сравнение с тези, при които влязоха балтийските републики например, и има ли опасност страната ни да не бъде третирана въз основа на същите принципи като останалите страни?

Не мисля, че има промяна в стандартите – държавите се оценяват по един и същи начин като кандидати за еврозоната. Имаше период, в който в различна степен финансовите системи на всички европейски държави бяха разклатени от кризата през 2008–2009 г. България не е лош пример в това отношение. Нашият доста скромен финансов пазар мина относително спокойно през тази криза и според мен именно тогава беше изпуснат един възможен момент за бързото ни влизане в еврозоната. Но позицията на правителството беше да не се бърза.

А що се отнася до различните мнения по темата, боя се, че в българските обществени дебати, доколкото ги има, полярните мнения преобладават. Липсва спокоен разговор, липсва обективно и умерено представяне на позиции. И вместо експертни мнения често чуваме заклинания, макар и уж от експерти. Начинът, по който те се изказват, е изключително радикален – и като позиция, и като език. Това звучи плашещо за хората. Когато чуват крайни позиции, те се притесняват по отношение на важните стъпки. На мен ми се иска по този важен въпрос рисковете да се обсъждат без страх, а предимствата – отговорно. И само при такъв разговор ясно ще се види, че ползите преобладават над рисковете, а голяма част от самите рискове са условни.

А не трябва ли България да договори допълнителни гаранции за това, че в механизма (ERM II) Европейската централна банка или някоя от страните няма да поиска смяна на фиксирания от валутния борд курс на лева към еврото? Защото решението на Народното събрание, че влизането ни в чакалнята ще стане само при сегашния курс, няма никаква правна стойност…

За голямо съжаление, решенията на българския парламент имат много малка правна и политическа стойност, защото се променят бързо, рязко и многократно. Неведнъж през последните десет години сме виждали Народното събрание да приема едно след друго диаметрално противоположни решения просто защото премиерът така е наредил на депутатите си. Това е рисково поведение и за обществото, и за бизнеса, и за самите финансови пазари. Затова, накратко, моят отговор е: да, може и би било добре да се потърсят такива гаранции, защото всяка финансова система е твърде подвластна на психологически феномени. Така че всичко, което може да се направи за успокояване на гражданите и на инвеститорите, би било много полезно.

Има ли интереси, които биха работили за политическа дестабилизация в България, и как тя би могла да се отрази на финансово-икономическото състояние на държавата ни? Тази дестабилизация би могла да дойде както от войната между институциите, така и от някои действия на държавното обвинение, а и от други посоки, които сега дори не подозираме. Дори и от външни фактори.

Външно влияние върху българската политика, исторически погледнато, винаги е имало. Успоредно с това, сега не виждам външни опити за дестабилизация, тоест някой да се опитва да привнесе криза отвън в българското общество. Кризисните фактори в него се дължат именно на системния сблъсък на институциите у нас и на системната им неспособност да си вършат работата. Свидетели сме на вечния бюрократичен институционален колапс на българската държава, който се проявява в много посоки през последните седмици – от водната криза в Перник до медийно-политическата роля на прокуратурата.

Това са все примери за власти, които се занимават не с предписаното им от законите и с тази сфера на обществен интерес, която им е поверена, а с конфликти помежду си и с опити за повече публично представяне на конкретни персони. Борисов стана доминиращият политически лидер в България за последните 10 години и може би най-големият европейски майстор в политическото оцеляване. Но редом с това далеч не е пример за добро управление. Когато всичко се посвети на изграждането на публичния образ и на политическите успехи на един човек, често пъти се губи общественото доверие.

Имате ли страхове, свързани с безкрайното отлагане на влизането ни в ERM II?

Страхувам се, че България може да продължи да изостава от общото темпо на развитие на ЕС, включително и в интеграцията си в общата европейска валута. Европа върви към консолидация, а наред с многото финансови и технически предимства от приемането на еврото има и много важен политически аспект и той е, че еврозоната се превръща в клуб, който взема важни решения за целия ЕС. Това означава, че страните извън нея изпадат в положение, в което ще трябва да се съобразяват с правила, в чието изготвяне не са участвали.

Все по-често се говори и за бюджет на еврозоната, което би означавало и по-малко средства за страните извън нея. Това са големи въпроси и ако ние продължаваме да се бавим, както по много други теми, рискуваме да изпаднем в едно хронично изоставане. Което би означавало хронична бедност и хронично неработеща администрация – състояние, в което вече се намираме, и ще бъде много опасно, ако то се задълбочи.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Радан Кънев по BiT, октомври 2017 г.