Запътвайки се към Сицилия, неизбежно две мисли се появяват в съзнанието: „Сицилия е домът на Коза ностра“ и „Островът е един от най-бедните региони на Италия“. Всъщност е предпоследен по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Зад него остава единствено съседният регион Калабрия.

Слабото икономическо развитие на Сицилия може да е доста озадачаващо за мнозина предвид стратегическото разположение и богатата история на острова.

Наистина богатата история на острова

Древните гърци и финикийците пристигат в Сицилия около VIII век пр.н.е. Те създават различни селища, разположени основно по двете крайбрежия: западното – за финикийците, в това число Палермо, и източното – за гърците, за които Сиракуза се превръща в стратегически център. Днес тесните улици в Ортигия, малкото островче, върху което е разположен Старият град на Сиракуза, носят атмосферата, архитектурата и духа на древногръцко селище, в което лесно можеш да си представиш как Архимед се е разхождал преди повече от 2200 години.

Голяма част от забележителностите на средиземноморския остров са спомен за времето на т.нар. Магна Греция – южните брегови райони на днешна Италия, колонизирани от древногръцки заселници. Най-впечатляващата от тях, Долината на храмовете, се намира в градчето Агридженто. Със своите 1300 хектара, върху които са разположени останките на седем храма, Долината на храмовете е най-големият археологически паметник в света.

Храмът на Зевс, който никога не е бил завършен и от който днес е останала малка част, всъщност се смята за най-големия дорийски храм, строен някога (дорийците са едно от четирите основни племена в Елада – б.а.). Според археолозите той е и един от най-големите храмове, изграждани в историята. Повод за неговото построяване вероятно е битката при Химера, кулминация на Сицилийските войни, в които съюзът между градовете държави, наследници на гръцките полиси, надделяват над картагенската войска, водена от Хамилкар I през 480 г.пр.н.е. В края на Сицилийските войни Картаген запазва контрол над северозападните части на острова.

След тази битка Агригентум (днес Агридженто) и Сиракуза затвърждават позицията си на водещи политически, икономически и военни центрове в Сицилия и Средиземноморието като цяло. Всичко това ще се промени по време на Първата пуническа война, която избухва именно на остров Сицилия през 264 г.пр.н.е. Римляните нахлуват в Месина, която се намира в североизточната част на острова (там и до днес се произвежда едноименната бира, която препоръчвам, но да не се отплесваме). Като цяло историята на Първата пуническа война включва предателства, ренегатство и много драма, но краткото заключение е, че след нея Сицилия преминава под контрола на Рим.

В интерес на истината асоциирането на Сицилия с Древен Рим наистина е просто един от многото епизоди от историята на острова. Експлоатирането на древноримски божества, личности, обичаи и архитектурни достижения, типично за повечето туристически части на Италия днес, не се проявява толкова ярко в Сицилия. Разбира се, има и изключения като римската Вила дел Казале в Пиаца Армерина – една от големите забележителности на острова, известна с мозайката и рисунките си.

Столицата на автономния регион Сицилия – Палермо, събира в себе си голяма част от историята на острова и различните култури, които са оставили своя отпечатък на него. Финикийците го кръщават Зиз („цвете“), а гърците го наричат Панормос („закътано пристанище“). Римляните завладяват града по време на Пуническите войни и го управляват над 600 години. Следват остготите, които след половин век биват прогонени от византийците.

Сицилийският емират е създаден през 831 г. от арабите, а Палермо става негова столица. Следващите 200 години бележат период на разцвет. Търговията се развива, а основите на голяма част от културните паметници, които управлявалите след арабите нормани надграждат и които днес са емблемите на града, са построени именно тогава. Сред тях е и Дворецът на норманите.

Другата голяма забележителност, катедралата „Успение Богородично“, разказва историята на кралство Сицилия, основано именно след норманското завладяване на острова през ХI век. В нея днес са погребани множество благородници, сред които Рожер II – първият крал на Сицилия, императорите на Свещената римска империя Хайнрих VI и Фридрих II, императриците Констанс Норманска и Констанс Арагонска и братът на Уилям Завоевателя – Одо.

Коза ностра

Говорейки за историята на Палермо, няма как да не споменем и прословутата сицилианска мафия. Защото именно Палермо е мястото, което се превръща в нейна столица. Както добре знаем, Коза ностра днес е далеч от изчезване, но присъствието ѝ със сигурност не е така всеобхватно и кърваво, както през години на Салваторе Джулиано (легендарния бандит, вдъхновил Пузо да напише „Сицилианецът“).

Всъщност за туристите основно напомняне, че на този остров се заражда легендарната мафиотска организация в края на ХIХ век, е фактът, че търговците активно се възползват от „тъмната“ страна на историята на Сицилия: млада сицилианска двойка, облечена в традиционно облекло… и държаща пистолети; усмихнат готвач, приготвящ традиционните за Сицилия аранчини* или каноли**, на чиято шапка пише MAFIA – това е изобразено на значителна част от магнитите, картичките, чашите и другите сувенири, които може да си купите. Разхождайки се по улиците на града, по сградите може да срещнете и лицата на прокурорите Джовани Фалконе и Паоло Борселино, убити от мафията през 90-те години на миналия век. Техните имена носи и летището на Палермо.

Джовани Фалконе и Паоло Борселино, изобразени върху сграда в Палермо. Снимка: Vater Fotografo

Споменавайки разходки по улиците, по-добре е малките преки в Палермо и във втория по големина град Катания да се избягват вечер. Конфликтите между различни групировки не са изключение, а ниският стандарт на живот води и до по-висока битова престъпност. Темата за мафията и престъпността е много сериозна и дълга, затова ще се спрем на нея в някой следващ материал. Вместо това ще погледнем малко по-хедонистично на Сицилия.

Кухнята, нощният живот и алкохолните напитки

Всеки пътуващ човек знае, че съществува следната корелация: колкото по̀ на юг отиваш, толкова по-високи стават децибелите. И Сицилия не нарушава правилото. Ако излезете късно през нощта по улиците на Палермо и се опитвате да локализирате нощния живот, най-добрият начин за това е да следвате шума.

Площад „Св. Анна“ е сборен пункт на младежите вечер. Наоколо е доста наситено с нощни заведения и барове, но любопитното е, че музика рядко се чува. През топлите месеци на годината хората се събират изцяло на открито и дори да има музика, тя трудно би се чувала между разговорите на стотиците, а понякога и хиляди младежи, които се събират на това място.

В Катания пък нощният живот през лятото е разделен на две части – в малките заведения, кръчми и барове в центъра и в големите партита, които се провеждат на плажовете или в обширни комплекси с басейни в периферията на града. Всъщност повечето дискотеки се преместват именно там през летния туристически сезон, а голяма част от посетителите са американци и англичани.

Ако сте късметлии, някой местен или пък добре запознат турист ще ви посъветва да се насладите на сицилианския шприц. Комбинацията между три части лимончело, две части просеко и една част газирана вода е не само вкусна, но и изключително освежаваща.

Разбира се, както навсякъде в Италия, и тук си заслужава да намерите малък семеен ресторант, в който да опитате домашна паста. Не пропускайте обаче и пекарните, в които се приготвят различни тестени закуски, пици и аранчини, както и пазарите, които са една от емблемите на Палермо и Катания. Дори само разходката през тях си е едно автентично (и шумно!) преживяване.

Най-доброто – за накрая

На първо място, Таормина, където, по мое скромно мнение, ще видите най-впечатляващата гледка на острова, която включва Античния гръцки театър, построен през III век пр.н.е., и бреговете на континентална Италия в далечината. Таормина е наистина красива, дори Марк Нопфлър я възпя през 2015 г. Трябва да спомена обаче, че целият район е популярна туристическа дестинация още от ХIХ век, което се отразява и на цените – особено в сравнение с останалата част на Сицилия, разликата е осезаема.

Моят фаворит в Сицилия обаче е друг. Барокова магия – така може да бъде описана атмосферата в 25-хилядното градче Ното. То, подобно на другите населени места в района на Сиракуза, има древна история, но през 1693 г. е сринато до основи от земетресение. Изграждането му наново го превръща във въплъщение на бароковата архитектура – от градоустройството, през сградите, дори и улиците. Реконструкцията отнема близо 100 години, а резултатът е впечатляващ. В допълнение местните ресторанти предлагат автентична сицилианска кухня, а регионът Вал ди Ното е популярен производител на вино.

Да, Сицилия не блести с чистота, а престъпността е оставила своя тежък отпечатък върху икономиката и развитието на острова, който винаги е бил обречен да изживява тежки катаклизми заради стратегическото си географско положение. Благодарение на него обаче на тези 25 хиляди квадратни километра земя в Средиземно море можем да открием несравнима палитра от култури, истории и цветове.

* Аранчините са типично сицилианско ястие. Те представляват панирани топчета ориз с пълнеж от сирена, месо, спанак или нещо друго.

** Канолите също са емблематични за Сицилия. Вариациите на пържените тестени фунийки с различен сладък пълнеж са безброй.

Заглавна снимка: © Александър Детев

Александър Детев

Александър Детев

Разделя времето си между Виена и София. Работи като експерт по дигитален маркетинг. Създател на авторската рубрика „Отвъд границите“ по БНТ съвместно с Николета Атанасова. Автор и водещ на първите два сезона на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Вярва, че правилният път е да търсим общото помежду ни, без да губим онова, което ни прави уникални.