Sic transit gloria mundi. „Така отминава земната слава.“ С поредица от грешни преценки, приспана съвест и неетични действия (независимо от намеренията). И това застига не само онези, от които обществото иска и трябва да се освободи – хора, концентрирали неимоверна власт и влияние, заплащайки както с човешкото в себе си, така и с безмилостно погубване на човешки съдби, – но и онези, в които сме припознали светлите умове и прогресивни мислители, държащи ключа към красивия нов свят.

В първата седмица на септември Джои Ито подаде оставка като директор на медийната лаборатория на Масачузетския технологичен институт (MIT Media Lab) и се оттегли от управителните съвети на MIT Technology Review, Фондация „Макартър“, Фондация „Джон С. и Джеймс Л. Найт“ и компанията собственик на „Ню Йорк Таймс“, от позицията на гост-професор в Юридическото училище към Харвардския университет и от много други постове от подобен калибър.

Името му изчезна от редица официални страници на реномирани институции, сякаш никога не е имал нещо общо с никоя от тях. Име, срещу което стои дълъг списък с признания и титли, например: член на „Киберелита“ (сп. Time, 1997), един от 25-те най-влиятелни хора в Мрежата (Business week, 2008), един от 100-те най-добри глобални мислители (сп. Foreign Policy, 2011), носител на наградата за цялостен принос на Оксфордския интернет институт за ролята му на един от водещите световни защитници на свободата в интернет (2011), член на Залата на славата на SXSW Interactive Festival (2013), член на Американската академия за изкуства и науки, и други.

Профилът на Джои Ито на сайта на Фондация „Найт“ връща грешка за несъществуваща страница

Каква е причината кариерата и репутацията на този дълбоко уважаван човек да се сринат така позорно? Всичко е следствие от разкритието, че Ито е приемал дарения за изследователската си дейност от Джефри Епстийн – човек, срещу когото многократно са повдигани обвинения и е осъждан за сексуални посегателства и трафик на непълнолетни с цел сексуална експлоатация.

Кой е Джои Ито?

Роден в Киото през 1966 г., учил в Токио и САЩ, Джоичи (Джои) Ито е представител на първото поколение, което израства с интернет. Не завършва образованието си в университетите в Тъфтс и Чикаго, но е удостоен с титлата „доктор хонорис кауза“ от „Тъфтс“, а през 2018 г. успешно защитава докторат в токийския Университет „Кейо“. Името му се свързва с организацията за управление на интернет Icann и повече от дузина онлайн платформи, като Flickr, Last.fm, Wikia, Kickstarter и Twitter, в които е ранен инвеститор. Ито е един от пионерите в движението за отворен код (open source), бивш член на борда на Mozilla Foundation и ключова фигура в Creative Commons – организацията с нестопанска цел, на която светът дължи лицензите за свободно споделяне на творческо съдържание.

През 2011 г., на 44-годишна възраст, Ито е избран за директор на MIT Media Lab. От самото ѝ основаване преди повече от 30 години Медийната лаборатория се утвърждава като един от водещите хъбове за компютърни науки и иновации в цифровите медии в света и се самоопределя като „антидисциплинарна изследователска общност“, която анализира „по-дълбоките последици от това докъде са ни довели създаването и внедряването на нови технологии“.

Предпочетен измежду повече от 250 кандидати, Ито идва в момент, в който набирането на средства за финансирането на работата на Лабораторията е затруднено и представлява основен приоритет. Негова е заслугата за връщането на интереса към Лабораторията след финансовата криза както от страна на търсещите образование в сферата на компютърните технологии, така и на меценатите, които чрез регулярни дарения в такъв тип институции инвестират в науката и техническия прогрес. Някои от тези меценати обаче печелят парите си по непрозрачен начин и влагат „безвъзмездно“ част от тях с различни мотиви – например за да реабилитират имиджа си чрез позитивна публичност или за да създадат мрежа от контакти.

Алчен или наивен?

От кои е Ито, когато е взел дълбоко погрешното решение да приеме многократно дарения от Епстийн? Става дума за около 1,7 млн. долара, от които 525 000 долара, дарени анонимно на Лабораторията, и 1,2 млн. долара за собствените инвестиционни фондове на Ито; както и за посредничеството на Епстийн за уреждането на дарения от други хора на обща стойност 7,5 млн. долара.

През 2008 г. Джефри Епстийн е осъден за първи път на лишаване от свобода, след като се признава за виновен по повдигнатите му обвинения за склоняване на непълнолетни лица към проституция. През 2011 г., когато става директор на Media Lab, Ито е бил наясно с криминалното досие и присъдата на Епстийн. Всички, които от този момент нататък са се озовавали по едно и също време на едно и също място с Епстийн, би трябвало да са знаели що за човек е той. (Е, може би не всички подробности, като например убеждението му, че за да не се пренасели планетата, живеещите в най-голяма бедност трябва да бъдат оставени да умират; или болните му фантазии за трансхуманизъм и евгеника, които е смятал да реализира, като превърне имението си в Ню Мексико във ферма за разплод, използвайки собственото си ДНК.)

На 6 юли т.г. Джефри Епстийн бе арестуван по обвинения за секс трафик на непълнолетни момичета. Месец по-късно е намерен мъртъв в затворническата си килия. Заключението на патолога е, че се е самоубил. Около смъртта му обаче има неизяснени обстоятелства и точната ѝ причина все още се разследва.

Какво обаче е знаел Ито през годините, какви решения е взел по отношение на даренията на Епстийн, с кого се е консултирал и си е сътрудничил в MIT? И къде са разминаванията между твърденията в изявлението му от 15 август т.г. и фактите, за които свидетелстват бивши и настоящи преподаватели и служители на Лабораторията, както и водената от него кореспонденция и документи?

Изобличаването

На 6 септември 2019 г. „Ню Йоркър“ публикува разследване по темата на Ронан Фароу – американския журналист, отличен с „Пулицър“ за разгласяването на случаите на сексуално насилие на Харви Уайнстийн. Публикацията му хвърля светлина върху взаимоотношенията между Ито и Епстийн (които са били по-интензивни, отколкото ги представя Ито), договорените суми и в някои случаи – върху конкретното им предназначение. Материалът изобличава подхода към тези дарения, вписани като анонимни, тъй като Епстийн е бил в списъка на MIT на дисквалифицираните дарители.

Ито обаче не е действал на своя глава. На 12 септември президентът на MIT Рафаел Райф оповести първоначалните резултати от започналото разследване за даренията на Епстийн, свидетелстващи за собственото му участие в процедурата. Само няколко седмици след като е заел най-високия пост в Института през лятото на 2012 г., Райф е сложил подписа си под стандартно благодарствено писмо до Епстийн. Нещо повече – висшите членове на администрацията са били запознати с даренията, които Медийната лаборатория е получила от фондациите на Епстийн между 2013 и 2017 г. Те също са имали своите шансове да преразгледат становището на Ито относно това дали човек с присъдата на Епстийн е подходящ дарител, или не.

Въпреки това Ито не се е ползвал с (негласната) подкрепа на всички – някои служители и изследователи в Media Lab не са били безразлични към участието на Епстийн и са декларирали ясно позицията си. Между тях е Сигни Суенсън – бивша служителка в Media Lab, която се е обърнала към организацията Whistleblower Aid и е един от основните информатори на Фароу. Също и двама изследователи (в т.ч. публикувалият в Medium статия по темата Итън Зукерман), напуснали Института след изявлението на Ито от август, в което той се извинява за допуснатата грешка, но не дава заявка, че обмисля оттегляне от поста си. До излизането на статията в „Ню Йоркър“.

Въпросите, които остават

След публикуването на журналистическото разследване и реакциите, които предизвиква, решението на Ито да се оттегли от заеманите постове изглежда като единственото възможно. Но то повдига въпроси, които не бива да бъдат оставeни да се разсеят в забравата, например: нима само Ито, очевидно по собствена воля, е бил оплетен в мрежата на Епстийн? И защо само той – човек, оценяван толкова високо в продължение на години, получава подобна обществена присъда, чиито потенциални последици изглеждат много по-тежки от тези от присъдата на Епстийн от 2008-ма? Надценен ли е бил?

Надценяван ли е от хора като проф. Лорънс Лесиг, oснователя на Creative Commons и на Станфордския център за изследване на интернет и обществото, защитник на свободната информация и професор по право и лидерство в Юридическото училище в „Харвард“, комуто Wired даде прозвището „Елвис на киберправото“?

Лорънс Лесиг и Джои Ито. Снимка: LAI Ryanne

Подобно на Зукерман, Лари Лесиг публикува обширен коментар в Medium, в който обаче заема позиция на убеден защитник на Ито. Самият Лесиг разкри преди време, че е бил жертва на сексуално посегателство като дете, но въпреки това не се е опитал да разубеди Ито да вземе пари от Епстийн, доверявайки се на преценката му, че щедро даряващият финансист е оставил педофилията и всичко останало зад гърба си.

В статията си Лесиг говори за практиките на финансиране на университети и представя класификация на различните видове донори според това как печелят парите си и какви са мотивите им да упражняват филантропия. Той извежда четири категории донори, като поставя Епстийн в третата: хора, които са престъпници, но чието богатство не произтича от престъпленията им (за разлика от четвъртия тип, които са забогатели от незаконни и/или неморални действия). В случай че парите са „мръсни“, анонимността е единственото правилно решение, убеден е Лесиг. А според това, което самият той знае за случая (и което се потвърждава от разследването), администрацията на MIT е дала зелена светлина на Ито именно при условие че дарението на Епстийн бъде анонимно.

Епстийн впрочем е дарявал и на „Харвард“ – суми, които ръководството на университета, за разлика от това на MIT, не възнамерява да върне. Самият основател на Media Lab, архитектът Никълъс Негропонте, обяви, че лично е казал на Ито да приеме парите на Епстийн и че от позицията на онова, което е знаел тогава, отново би постъпил по този начин. Затова и Лесиг задава същия въпрос: защо Ито?

Възникват и още въпроси: къде започва и къде свършва виновността в случаи като този? Къде в мрежата от хора, намиращи се в определени отношения и зависимости, свършва вината на онези, които са били индиферентни или безкритични? Кой и как би могъл да измери тази вина, за да накаже едни и оневини други? Съучастник ли е Лесиг в моралното престъпление на Ито? И по-морални и по-ценни за обществото ли са онези, които критикуват безпощадно и единия, и другия от позицията на хора, които никога не са се изправяли пред подобни решения?

Според Лорънс загубата за MIT в лицето на Ито е огромна. И няма да промени нищо, освен стратегията на онези, които подобно на него са сгрешили и знаят, че могат да изгубят всичко. Те, отделни личности или цели институции, просто ще изчакват бурята да отмине, снишавайки се.

 

Заглавна снимка: Roger Barnett (CC BY 2.0)

Иглика Иванова

Иглика Иванова

Докторант в катедра „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с фокус върху теми като свободата на изразяване онлайн и медийната грамотност. Вярва в основните ценности на Европейския съюз, в постижимостта на мотото „Единство в многообразието“ и в индивидуалния и колективния човешки интелект.