В един от най-решаващите моменти в новата британска история депутатите в Камарата на общините излязоха във ваканция. Или по-скоро насилствено бяха пратени в почивка. Настоящият етап в одисеята Брекзит е може би най-неясният дотук. Защото дори когато Тереза Мей безуспешно се опитваше да постигне сделка, която да се понрави както на Уестминстър, така и на Брюксел, то поне на масата имаше проектоспоразумение, което трябваше да бъде прието или отхвърлено (както и стана три пъти). Сега Борис Джонсън разполага с… нищо, ако се доверяваме на Брюксел и на източници от управляващата консервативна партия на Острова.

Какво се случи в ранните часове на 10 септември

Британският Парламент официално се разпусна до 14 октомври под виковете „Заглушени!“ и „Срам!“ от страна на депутатите. Пророгацията, както се нарича процедурата в Конституцията за прекратяване на сесията на Парламента, всъщност се провежда всяка година и обикновено трае около седмица. Разликата този път е, че Парламентът няма да заседава цели пет седмици.

Проблемът е времето, в което това се случва, а именно непосредствено преди срещата на върха на Европейския съюз на 17 октомври, когато би трябвало да се реши съдбата на отношенията между Брюксел и Лондон след Брекзит. Опозицията обвинява Борис Джонсън, че единствената цел на пророгацията е да избегне въпроси и контрол от Парламента за действията на правителството около Брекзит.

Важно е да уточним, че Парламентът беше разпуснат с одобрението на кралицата, но тя трябва да действа спрямо съветите на министър-председателя, тоест участието ѝ в процедурата е символично. Впоследствие шотландският съд определи пророгацията за незаконна, тъй като Джонсън е посъветвал кралицата да упражни правото си да разпусне Парламента, за да избегне отчитане пред депутатите за процеса по Брекзит. От „Даунинг Стрийт“ отговориха, че ще обжалват решението пред Върховния съд на Великобритания.

През миналата седмица и двете камари на британския Парламент одобриха закон, който забрани на правителството да изведе Великобритания от Европейския съюз без сделка между Брюксел и Лондон. Джонсън вече беше заявил, че в такъв случай той ще поиска нови избори. Те обаче също бяха отхвърлени поне до 1 ноември, тоест ден след договорената през април дата за Брекзит. Така Джонсън попадна в цугцванг – 31 октомври наближава, а изходът е:

Или сделка, или ново удължаване на преговорния период

Първият сценарий е по-слабо възможен, защото за момента няма индикации да се работи активно върху нова сделка и защото компромисът по темата за границата между Република Ирландия и Северна Ирландия за момента изглежда невъзможен.

Предпазният механизъм, според който Великобритания ще остане в Митническия съюз, докато се постигне консенсус относно границата между Северна Ирландия и Република Ирландия, бе определен от Джонсън като неприемлив още при встъпването му в длъжност като премиер през юли. Главният преговарящ Мишел Барние отговори, че този механизъм ще продължи да бъде част от каквото и да е евентуално споразумение между Брюксел и Лондон.

Заговори се отново за възможността британското правителство да се съгласи на първото предложение на Европейския съюз, а именно въпросният механизъм да важи само за Северна Ирландия. Най-големият противник на това предложение са коалиционните партньори на консерваторите – Демократичната юнионистка партия на Северна Ирландия. След като коалицията между тях и торите се оказа безпредметна, тъй като загубиха мнозинството си в Камарата на представителите, се открехна вратичката за Джонсън да разгледа отново това условие. Но в сряда той каза, че не би се съгласил с какъвто и да е предпазен механизъм.

Премиерът въпреки всичко настоява, че Великобритания ще излезе от Европейския съюз на 31 октомври, като миналата седмица дори заяви, че предпочита да е „мъртъв в канавката“, отколкото да поиска ново отлагане на Брекзит. В началото на септември той направи изявление, в което сподели, че е „насърчен от напредъка“, който постига в преговорите с Европейския съюз. Отговорът на Брюксел не закъсня: не се водят преговори, тъй като Джонсън не е направил никакви предложения. Така явно в момента е застрашено не само бъдещото на Великобритания, но и животът на министър-председателя ѝ.

Exodus

Както може да се очаква, неяснотата и липсата на каквато и да е кохерентна политика по темата Брекзит доведе до оттеглянето на няколко министри и депутати. На първо място, Джонсън изключи от парламентарната група на торите всички 21 депутати, които гласуваха за предотвратяването на Брекзит без сделка. Сред тях са внукът на Уинстън Чърчил – Никълъс Соумс, и народният представител с най-дълъг стаж Кен Кларк. Това доведе до оставката на Джо Джонсън – брат на Борис и заместник-министър на бизнеса, енергетиката и индустриалната стратегия, както и на министърката на трудовата заетост и пенсиите Амбър Ръд.

Говорейки за оттегляне, няма как да не споменем и намерението на емблематичния дългогодишен председател на Камарата на общините Джон Бъркоу да се оттегли най-късно на 31 октомври – датата, на която ще започне новият сезон на сагата „Брекзит“.

Брекзит без сделка на 31 октомври – възможно ли е?

Да, въпреки закона, гласуван от двете камари на британския Парламент, все още има макар и слабо вероятен вариант това да стане с известни лупинги.

Едната възможност беше манифестирана от външния министър Доминик Рааб – той заяви, че правителството ще се опита да оспори в съда закона, който го задължава да поиска ново удължаване на член 50 до края на януари. Вторият вариант, разбира се, е Борис Джонсън да успее да събере мнозинство в Парламента, което да отхвърли закона. Това може да стане при почти невъзможния сценарий преди 19 октомври да има избори и Джонсън да спечели мнозинство.

Операция Yellowhammer

Какво обаче може да стане, ако разводът между Лондон и Брюксел наистина е без споразумение? Стряскащият сценарий е очертан от операция Yellowhammer (по името на пойната птичка жълта овесарка, или жълтурка) – план, който британското правителство е подготвило и който депутатите задължиха да бъде публикуван в последния им работен ден преди почивката. Всъщност версия на Yellowhammer изтече още в средата на август в „Таймс“. Тогава беше наречен „базов сценарий за Брекзит“. Сега официалният документ, изготвен на 2 август, е описан като „най-лошия възможен сценарий“.

От него става ясно, че при излизане без сделка може да се очакват проблеми в движението през Ламанша, в доставките на храни и лекарства, съответно разрастване на черния пазар, сериозно покачване на цените на електричеството, масови безредици – протести и контрапротести. Преминаването на границата в Кент (граничния град с Франция на Ламанша) ще продължава до 2 дни, а психологическият ефект от неясното бъдеще ще допринесе за проблемите с лекарствата, храните и горивата, тъй като гражданите ще започнат масово да се презапасяват.

Кабинетът, разбира се, се впусна в обяснения, че този план не е актуален, че е подготвян в края на управлението на Тереза Мей и чертае най-лошия възможен сценарий. Правителството отказа също така да публикува и другите документи, които депутатите изискаха, а именно цялата кореспонденция във връзка със суспендирането на Камарата на представителите, в това число чатове в WhatsApp, Telegram, Signal, Facebook Messenger, текстови съобщения, имейли и т.н.

Какво ще стане оттук нататък?

Категоричен отговор на този въпрос трудно може да бъде даден. От страна на Великобритания, с цялата журналистическа обективност, думата „хаос“ спокойно може да бъде използвана, за да опише ситуацията.

В Европа също не са оптимисти. Ангела Меркел говори в Бундестага и сподели надежда, че сделка може да бъде постигната, но все пак предупреди, че след излизането на Великобритания Европа ще има нов икономически конкурент на границата си и трябва да се подготви за това. Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли каза, че Брюксел е готов на нова отсрочка, но настоя, че постигнатото с Тереза Мей споразумение е „възможно най-доброто“, че предпазният механизъм няма да бъде премахнат и че ако Великобритания реши да излезе без сделка, това е изцяло отговорност на правителството на Острова. А главният преговарящ от страна на Европейския съюз Мишел Барние обобщи ситуацията така:

Нямаме никаква причина да бъдем оптимисти.

Заглавна снимка: © ChiralJon

Александър Детев

Александър Детев

Разделя времето си между Виена и София. Работи като експерт по дигитален маркетинг. Създател на авторската рубрика „Отвъд границите“ по БНТ съвместно с Николета Атанасова. Автор и водещ на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Вярва, че правилният път е да търсим общото помежду ни, без да губим онова, което ни прави уникални.