Ако вярваме на народната мъдрост, че денят си личи от утрото, то тогава можем да очакваме, че и новото Народно събрание ще е такова, каквото го видяхме още в първия ден от неговия неясно колко дълъг живот. Всички лидери на партиите заявиха от парламентарната трибуна своите най-важни приоритети.
С изключение на Слави Трифонов, който отсъстваше от пленарната зала
със същото обяснение, което публиката слуша от дни – че е болен от COVID-19. Ама явно ще да е тежко болен, щом не успя да говори пред народните избраници дистанционно. Такава техническа възможност имаше, а те, хората, и без това са свикнали да го гледат само от телевизора. Освен езикът му да е бил скован от стреса, в който изпадна, след като ЦИК обяви окончателните резултати и му запари под краката, че май ще трябва да прави кабинет. Ама за това, както знаем, има кой да мисли. Но ако първата реч на Трифонов като парламентарист и лидер на партия щеше да е същата като тази на неговия заместник Тошко Йорданов, то загуба голяма всъщност няма. Стана ясно, че „Има такъв народ“ ще внесат промени в Изборния кодекс и в Закона за политическите партии за субсидия от един лев. Йорданов обяви, че в това Народно събрание не може да бъде постигнат консенсус за изцяло мажоритарен вот. И прогнозира, че парламентът няма да изкара пълния си мандат.
Първото искане на протеста беше изпълнено и авторитарният режим на Борисов е свален. Но справянето с корупцията, с парламентарната и институционалната криза изисква време и много законодателни промени. Тези в Изборния кодекс са сред приоритетите на „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, подкрепят ги и други партии, но с половин уста. За тях призова и президентът Румен Радев в обръщението си към народните представители. А от ГЕРБ обявиха, че внасят веднага проект за мажоритарна избирателна система, като се позовават на волята на 2,5 млн. българи, гласували за това в националния референдум. Но ако ДПС реши да даде рамо на ГЕРБ за мажоритарния вот, тогава „Има такъв народ“ наистина ще попадне в отровната прегръдка на двете партии и няма да имат полезен ход.
Дали истинските сценаристи на проекта са помислили за подобна клопка?
Освен промяната на Изборния кодекс, от „Демократична България“ излизат с цял пакет законодателни инициативи, свързани със съдебната реформа. Но те отиват и по-далеч и единствени предлагат лустрация, която да изчисти и шлаката от Прехода. Защото дълбоката криза на държавността според Христо Иванов има системни основания и генезис в комунистическия режим, в неизвършената декомунизация и оставането на България като сателит на Русия. А договарянето на Борисов със Сарая съпредседателят на ДБ определи като най-грозната проява на този проблем.
Ако някои от предложените реформи могат да срещнат подкрепа в другите парламентарни групи, то промените в Конституцията, свързани със статута на главния прокурор, едва ли ще могат да бъдат извършени в това Народно събрание. Защото освен „Изправи се! Мутри вън!“ няма друга партия, която ясно и недвусмислено да е заявила, че иска свалянето на Гешев и разрушаване на прокурорската държава. Безспорно нито ГЕРБ, нито ДПС, които си избраха Гешев да ги пази от правосъдие, сега ще гласуват за смяната му. Тази тема очевидно е табу и за БСП, а не се знае дали главният прокурор няма да се окаже свещена крава и за „Има такъв народ“. Затова двете теми – реформата в прокуратурата и лустрацията –
може да се превърнат в червена разделителна линия в новия български парламент и тест за партиите в него.
Обявеният от Корнелия Нинова приоритет на БСП „за властта и задкулисието“, както и призивите ѝ да бъде разградена паралелната държава, оплела в мрежите си властите и институциите от най-високите до най-ниските им нива, прозвуча доста популистки в контекста на историята на българското задкулисие, на неговите идеолози и създатели. Така изглеждаха и посланията клишета на Мустафа Карадайъ за рестарт на държавността, за възстановяване на нормалността и парламентаризма и на диалога между институциите.
Ревизия на досегашното управление поискаха и от БСП, и от „Изправи се! Мутри вън!“. И двете партии внасят проект за създаване на временна парламентарна комисия, която по думите на Мая Манолова трябва да извади и покаже мръсните тайни на властта. Тази комисия ще е май първата, която ще бъде съставена в новото Народно събрание. Само че историята показва, че ако не искаш да направиш нещо като хората, създаваш комисия в парламента. И после забравяш.
Корнелия Нинова предлага и мораториум върху всякакви договори за продажба, концесии и смяна в бордовете на държавните фирми, които правителството в оставка бърза да направи, докато все още изпълнява функциите си. От БСП поискаха отчет за финансовото състояние на държавата и актуализация на бюджета, а от „Демократична България“ заявиха, че има обезпокоителни сигнали за финансовия резерв. Социалистите ще внесат (за пореден път) и промени в Закона за публичните финанси, за да се ограничат правомощията на финансовия министър за безконтролно харчене на парите от хазната, да се сложи ред в управлението им и да се разследват корупционните сделки и схеми.
В икономически план партиите имат много общи приоритети
и поне на пръв поглед изглежда, че по законодателните мерки, които трябва да бъдат предприети във връзка със здравната криза, отражението ѝ върху икономиката и подкрепата за бизнеса, дребните предприемачи и отделните домакинства, е възможно постигането на някакво съгласие във фрагментираното Народно събрание. Като ключова за България задача Христо Иванов посочи стартирането на процедурата по Плана за възстановяване и устойчивост и нарече саботаж отказа досега на ГЕРБ по него да работят всички заинтересовани страни. Това е, защото управляващите се опитват да прикрият своя провал и се страхуват, че ще бъдат критикувани от Европейската комисия, коментира съпредседателят на „Демократична България“. От „Изправи се! Мутри вън!“ пък обявиха, че внасят проект за създаване на друга комисия – по публикуване на Националния план за възстановяване и устойчивост, за да бъде обсъден и внесен навреме в европейските институции.
От ДПС бяха лаконични и маркираха необходимостта от ускорена ваксинация и от икономически и социални мерки. Мустафа Карадайъ също разкритикува досегашните варианти на Плана за възстановяване и устойчивост и отново отвори дума за Програмата за ускорено развитие, но странно защо този път не чухме нищо за бързия преход към зелена икономика. Той заяви в типичния за партията стил, че ДПС може да подкрепи несистемните формации в парламента и един кабинет, който може да представи план за излизане от кризата и да набележи основните приоритети и средства. Но това изключва партиен кабинет, защото в Движението така разчитали желанието на суверена и възнамерявали да го изпълнят. От изречението „Няма да гласуваме, ако тази власт няма ясна програма, цел и средства, и срокове за тяхната реализация“ става ясно, че
ДПС ще подкрепят само програмен кабинет.
А Десислава Атанасова като шеф на най-голямата група в НС каза, че е време шоуто да приключи. Според нея безвремието на един служебен кабинет ще бъде платено от всички граждани, икономическите проблеми ще се задълбочат, а предстои да бъдат взети важни решения за възстановяване на страната от кризата. В стила на Борисов „Само ние можем“ Атанасова обяви, че в ГЕРБ имали решения как да защитят договорените 29 млрд. евро от бюджета на ЕС за 2021–2027 г. и как да продължим пътя си към еврозоната. И предупреди с менторския си тон, че който си позволи да неглижира гласа на една четвърт от участвалите в изборите граждани, не разбира демокрацията и ще плати висока политическа цена.
Изборът на ръководството на парламента мина сравнително коректно. Единствено обсъждането на кандидатурата на Цвета Караянчева за председател на Народното събрание предизвика подмятания от залата, но те имат своя контекст. И ако някое от тях е прозвучало обидно за досегашната шефка на парламента, то във всички случаи е несравнимо с арогантната квалификация на премиера за нея. Но тя прие повторно и покорно публичното унижение, на което бе подложена от Борисов, и без скрупули седна като заместник-председател до новоизбраната за най-високия пост в държавата Ива Митева. Първите изявления на новата председателка на Народното събрание дават сигнали, че може и другояче в българския парламент, превърнат в последните години в позорище.
В първия ден от работата на Народното събрание се говори много за връщане на доверието в парламентаризма. Само че това не става с призиви и заклинания. Авторитетът на институцията с най-нисък рейтинг през последните години зависи от хората, които сме овластили да законодателстват, от тяхната експертност да го правят качествено и от техния политически морал. Колкото и кратко да просъществува този парламент, той има време да покаже дали българските граждани са сбъркали, или не, със своя избор на 4 април.
Заглавна снимка: parliament.bg
Искате да четете повече подобни статии?
„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.
Подкрепете ни