„Подкрепяте ли членство в НАТО и ЕС чрез приемането на споразумение между Македония и Гърция?“ Така формулиран, въпросът на референдума в Македония миналата неделя звучеше като хитър, дори леко популистки опит да се подтикне населението към участие в допитването и към подкрепа на плана на правителството, който включва конституционна промяна на името на страната.

Поетият от правителството на Зоран Заев външнополитически курс към НАТО и Европейския съюз се подкрепя от 2/3 от македонците, затова очакванията на правителството, че поставянето на членството в двете организации в центъра на въпроса ще провокира по-сериозно участие, бяха обясними. Но не се оправдаха. По-малко от 37% от имащите право на глас отидоха до урните. Заев определи референдума за успешен, защото над 90% от гласувалите подкрепиха споразумението, но за всички е ясно, че на премиера на Македония предстоят изключително тежки седмици. Той трябва да консолидира подкрепа, за да може името на страната да бъде сменено чрез промяна в Конституцията, и така да бъде прието Преспанското споразумение, с което Гърция дава картбланш на Република Северна Македония за прием в НАТО и ЕС.

Северна Македония

През месец юни т.г. Македония и Гърция сложиха край на 27-годишния спор за името на бившата югославска република. В присъствието на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, еврокомисаря за разширяването Йоханес Хан и посредника на ООН по казуса между Македония и Гърция Матю Нимиц, премиерите на двете страни Зоран Заев и Алексис Ципрас подписаха историческото споразумение. Мястото не беше избрано случайно – Преспанското езеро се намира на границата на Македония, Гърция и Албания и до голяма степен символизира дългогодишните исторически, етнически и географски спорове между трите държави.

Смяната на името на бившата югославска република на Северна Македония, естествено, нямаше как да предизвика екстаз дори и у най-големите поддръжници на споразумението между двете държави. Новото име беше възприето като необходим компромис за „преместването на планини“ (по думите на македонския премиер), за осъществяването на новия проевропейски курс и за помирението със съседните държави – неща, които бяха в основата на предизборната програма на водения от Заев Социалдемократически съюз на Македония.

Защо македонците не гласуваха?

Социологическите проучвания са категорични, че по-голямата част от населението на Македония желае да се присъедини към Европейския съюз и НАТО. Правителството на Заев реши да използва метода на пряка демокрация, за да получи подкрепа и същевременно да убеди македонското общество, че Преспанското споразумение, макар далеч да не е приятно за преглъщане, е необходима стъпка, за да отмени Гърция ветото си и пътят на македонците към Запада да бъде проправен.

Основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ на бившия премиер Никола Груевски, сега ръководена от Християн Мицкоски, се обяви срещу споразумението и дори не участва в гласуването за ратификацията му през юни. Президентът Георге Иванов отказа да подпише документа, което доведе до взаимни заплахи и обвинения между него и правителството на Заев – както за импийчмънт, така и за държавна измяна, в каквато Иванов обвини премиера. Опозицията предприе стратегия, която е добре позната и в България – разколебаване на електората и апел да не се участва в гласуването с цел то да бъде бламирано.

Основните аргументи бяха, че правителството на Заев потъпква националната идентичност и самочувствие, че това е само началото на исканията на гърците или че други държави, в т.ч. и България, ще са следващите, които ще възпрепятстват влизането на Македония в НАТО и ЕС и ще предявят претенции. На 27 септември, три дни преди вота, президентът на Македония Георге Иванов излезе на трибуната на Общото събрание на ООН и призова сънародниците си да не гласуват.

Напрежение и от другата страна

Преспанското споразумение демонстрира по несравним начин диаметрално противоположните виждания за развитието на Македония на премиера Зоран Заев и на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ. Заев беше адмириран от европейските лидери за стъпките към нормализиране на отношенията със съседите си, а за никого не е тайна, че позициите на ВМРО-ДПМНЕ, на новия им лидер Християн Мицкоски и на президента Иванов са подкрепяни от Москва.

В съседна Гърция споразумението също не беше прието спокойно. То предизвика протести, зад които застанаха както крайната левица в лицето на Комунистическата партия на Македония, така и ултрадесните от „Златна зора“. Основната опозиционна партия в гръцкия парламент „Нова демокрация“ пък внесе вот на недоверие срещу правителството на Ципрас, което впоследствие оцеля при гласуването в парламента.

Напрежението в Гърция ескалира и по друга линия и изведе наяве един дългогодишен конфликт. От повече от век славяноговорещата общност в Северна Гърция се оплаква от опити за асимилация. Според партията на македонците в Гърция те наброяват стотици хиляди. В началото на ХХ век славянските имена на селищата, исторически обвързани с България и държавите от бивша Югославия, са променени от гръцкото правителство. Пред Би Би Си представители на македонската общност в близост до границата споделиха надеждата си, че споразумението между двете държави ще проправи път и към признаването на македонско малцинство.

А сега накъде?

След референдума Македония се върна към общо взето същата ситуация, в която се намираше и преди него. Зоран Заев поиска допитването до народа с цел категорична обществена подкрепа за споразумението с Гърция. Ниската избирателна активност според опозицията обаче валидира тезата ѝ, че населението не е съгласно с промяната на името. На управляващата коалиция са необходими 2/3 от гласовете в парламента, или 80 депутати, за да прокара конституционната поправка, обаче разполага със 71.

Заев обяви, че ще покани представители на ВМРО-ДПМНЕ на консултации, но в случай че те приключат без успех, ще свика предсрочни избори. Макар лидерът на опозиционната партия Християн Мицкоски да изключва възможност за подкрепа на споразумението в този му вид, индикации за вътрешен разнобой имаше още в деня на изборите. Въпреки партийното решение и апела на президента да не се гласува, депутати от партията бяха забелязани до урните в деня на вота, сред които и председателят на парламентарната група на партията Драган Данев.

Ще може ли да се постигне конституционно мнозинство и името на страната да бъде променено, предстои да разберем в идните дни. Междувременно представители на Европейския съюз, НАТО, Гърция и Съединените щати призоваха правителството да продължи с ратификацията на договора и да не изпуска „историческата възможност за помирение в региона“.

Заглавна снимка: © Rašo в Wikipedia

Александър Детев

Александър Детев

Разделя времето си между Виена и София. Работи като експерт по онлайн маркетинг, води предаване по виенското радио Orange 94.0, външен автор е към БНТ. Коментатор на международните политически събития, автор и водещ на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Вярва, че правилният път е да търсим общото помежду ни, без да губим онова, което ни прави уникални.