Река Марица – емблематична част от хилядолетния град Пловдив. Едно от зелените кътчета на града, където човек може да се наслади на тишината на природата, разхождайки се в коритото, и да наблюдава редки видове птици, животни и растения. Любимата на пловдивчани река обаче е колкото позната, толкова и непозната. Малко известен например е фактът, че коритото на река Марица е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“ и попада под защитата на две европейски директиви (защитена зона BG0002087 „Марица-Пловдив“ по Директивата за опазване на дивите птици 2009/147/ЕО и защитена зона BG0000578 „Река Марица“ по Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна 92/43/ЕИО).

За презентацията е нужен JavaScript.

През март 2016 г. пред обществеността беше представен идейният проект на Община Пловдив за социализация на река Марица. Проектът беше изключително помпозен: включваше усвояване на пространството в реката с различни видове „атракции“, в т.ч. съоръжение за частично плавателна част на реката около остров Адата; повдигане на реката на бетонов улей във въздуха (в частта на града), а като алтернатива ни беше представено и основното виждане на Общината да се изправи коритото с изкуствено създаден улей (кюне), с което да се улесни проводимостта на реката.

Обществеността, присъстваща на това обсъждане, се изказа изключително негативно за цялата инициатива (проект) на Община Пловдив. Единственото приемливо намерение, за което имаше консенсус, беше да се укрепят бреговете на реката, но без допълнителни интервенции в коритото. Мнение на запитаното общество, с което общинската администрация не се съобрази.

Две години и половина по-късно – миналата сряда, на 17 октомври 2018 г. – в залата на Общинския съвет на Пловдив беше направено обществено обсъждане на Доклад по ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда) и съпътстващия го Доклад за ОСВ (оценка на степента на въздействие) на инвестиционен проект „Укрепване и социализация на речното корито на р. Марица в границите на гр. Пловдив в участъка от пътния възел на околовръстен път до изградения шлюз в източния край на гр. Пловдив“.

Качеството на изготвения Доклад за ОСВ, ако беше тема на студентска дипломна работа, щеше да бъде оценен със слаба оценка. Прозира абсолютен непрофесионализъм, има изключително големи пропуски, абсурдни или странни твърдения и изводи, които не са базирани на научни факти. Социализирането на река Марица звучи добре като идея, но предлаганите от Община Пловдив начини са грубо вмешателство в това красиво пространство. Темата е много обширна и се обуславя от много фактори. Ще се опитам да обясня някои от тях.

Проводимостта на реката се обуславя от различни фактори, характеризиращи нейното корито. Основните проблеми със забавянето на поточността на водата (както е описано и в доклада по ОВОС) са два масивни прага след моста при „Пловдивски панаир“ и масивното подприщително съоръжение след моста „Адата“.

Друг проблемен фактор при идването на високи води е непочистена ниска растителност и храсти, които създават допълнителна турбуленция на водния поток. Храстите са от т.нар. инвазивна нетипична растителност, тоест привнесени и нехарактерни за коритото на реката. Тяхната структура е подобна на четка и има способността да улавя идващите с водата клони и отпадъци, като създава своеобразен бент. Отговорността за почистването на речното корито е на Община Пловдив – тя има законово задължение съгласно създаден и одобрен график и по надлежния установен от закона ред да прави регулярни почиствания. Само че Община Пловдив няма създадена специализирана структура за справянето с този проблем и не извършва тези почиствания в законовите срокове. В близкото минало (пловдивчани може би помнят) за почистването на реката след конкурс печелеше една и съща фирма и срещу няколко милиона почистваше реката на всеки четири години.

При всяко такова почистване природозащитните организации бяха тези, които апелираха към Общината и за радост, успяваха да запазят жизненоважните за птиците дървета. Добре е да се знае, че последните случаи на високи води на реката (което е отбелязано и в доклада по ОВОС) са причинени основно от по-голямото количество вода от изпускателното съоръжение на язовир „Въча“ и не толкова от естествения водосбор на водата при валежи и снеготопене.

Ако говорим за проект, който да осигури по-добра проводимост на реката, то трябва да очакваме Община Пловдив да ни даде добри примери от миналото, че е способна да се грижи адекватно за изпълнението на такъв грандиозен проект. Но както може да види всеки, след ремонта на моста на бул. „Васил Априлов“, който завърши през септември 2016 г., там все още стоят подстъпите за строителната техника от двете страни на реката (срещу Университета по хранителни технологии и след магазин „Лекси“). Като притеснен гражданин се консултирах с хидроинженер за риска, който създават тези съоръжения. Според него след едногодишния ремонт тези натрупвания на пръст са били преодолимо препятствие при високи води на реката, тъй като не са се уплътнили и затревили, но сега, след две години, те вече са трудноразрушими от водния поток. Не е лесно да повярваш на Общината, че мисли устойчиво за проводимостта на реката.

Според представеното от Община Пловдив инвестиционно намерение се планира изграждането на фитнес площадки, детски площадки, велоалеи и поставяне на бетонови пейки в коритото на реката. Тези съоръжения биха били потенциална опасност, от една страна, за естествената проводимост на реката при високи води, и от друга – ако реката ги отнесе, биха се превърнали в препятствие за проводимостта на водата и създаване на допълнително напрежение, ако се натрупат в основите на мостовете. Предвижданото вдълбаване на изкуствено кюне и същевременно изграждане на множество атракционни съоръжения не решава проблема при високи води, тъй като предвидената велоалея в коритото на реката (отново за атракция, а не за придвижване из града) намалява широчината на реката и по този начин би повишила нивото на преминаващата вода.

Ако говорим за екологичния аспект на нещата и какво би струвал този проект на биологичното разнообразие, на чието богатство се радваме в момента, то бих го обобщил така: след изпълнението на такова инвестиционно намерение реката ще загуби голяма част от редките видове, които се срещат там. Представеният Доклад за ОСВ не отразява реалната ситуация и поради некомпетентност или друга причина има много пропуски, които позволяват на авторите да дадат положителна оценка за инвестиционното намерение, въпреки че то има категорично негативен ефект. Ето част от становищата в обсъждането:

Не са включени над 10 растителни и животински вида – обект на защита от Червената книга на България. Според становището от 17 страници на Българското дружество за защита на птиците (БЗДП), в Доклада за ОСВ има изключително много неточности, противоречия и изводи, базирани на свободни разсъждения, а не на научни факти, както се изисква от такъв документ.

Един от фрапиращите примери е за теренните проучвания (направените трансекти). Според Доклада за ОСВ проучване е правено само два дни, и то в зимния период, като според предоставените данни ареал от реката, където е една от най-ценните защитени зони – ЗМ „Нощувка на малък корморан, Пловдив“ – не е проучван. Направено е точково наблюдение за изброяване на нощувката на колонията от малък корморан, и то в 15:00 часа, когато птиците се хранят (а не в по-подходящ час, например надвечер, когато се прибират да нощуват), и така колонията е отразена като малка, наброяваща 300–400 птици. Същевременно според официалните данни при регулярното среднозимно преброяване на водоплаващи птици за 2017/2018 г. на БДЗП към 30 януари 2018 г. колонията наброява 2020 индивида.

Друг шокиращ извод беше, че висок антропогенен натиск върху зоната ще има само по време на строителството и след края му той ще изчезне и няма да влияе върху цитираните в докладите представители на биоразнообразието. Въпреки че планираме да доведем хиляди хора в реката.

И в двата доклада, представени от Общината и платени с нашите данъци, има още доста такива примери за лошото им качество. Бяха подадени над десет становища от различни организации, всичките отрицателни. Едно от тези становища беше и на нашето Сдружение с нестопанска цел „Зелени Балкани“.

Такива обществени обсъждания винаги оставят горчив вкус, че някой иска на всяка цена да прокара проект, без да се интересува от последствията. Лошото е, че истинската цена ще платят представителите на биоразнообразието, което ще изгубим, а впоследствие цената ще платим и самите ние.

Снимки: Ан Фам

Георги Стойчев

Георги Стойчев

Инженер-биотехнолог, консултант по системи за управление на околната среда, член на УС на Зелени Балкани. Вярва, че само заедно можем да направим света около нас по-добър и по-красив.