Стоте дни. Променливо, но без Промяна

Първите сто дни на управляващата коалиция по традиция започнаха с обещания – и завършиха със страха и объркването, изписани по лицето на бившия вожд Бойко Борисов на излизане от ареста. Какво имаме между тези събития? Приет бюджет за 2022 г., един нов министър на отбраната и няколко нови шефове на регулатори, агенции и държавни фирми.

Премиерът Кирил Петков не е американският президент Рузвелт, лансирал концепцията за стоте дни и задвижил колелата на „Нов курс“ по време на своята „стотица“, встъпвайки в длъжност през 1933 г. (Единствената им прилика е, че и двамата имат дипломи от „Харвард“.) Независимо от мненията „за“ или „против“ тази мерна единица за политическа ефективност, първите сто дни задават бъдещото темпо на управление. Естествено е новите лидери, които за първи път ръководят държавата, да проявят енергия и проактивни решения във времена, които не просто изискват, а диктуват бързо темпо. Естествено е да очакваме техните проекти и реформи да бъдат лансирани в първите сто дни, когато все още се помни изборната победа, когато все още имат парламентарно мнозинство зад гърба си и смелостта и старанието не са ги напуснали.

Какво обеща и не изпълни новата власт в първите сто дни

Премиерът Кирил Петков например беше казал, че има идея за повишаване на нивото на ваксинацията срещу COVID-19 чрез привличане на специалисти, които да говорят как ваксините влияят на останалите заболявания, за да намалеят страховете на хората. Като изключим създаването на пандемичен комитет към Министерството на здравеопазването, нищо друго не се случи, а България все така е последна в ЕС по ваксинирано население. Темата за пандемията от COVID-19 бе „потопена“ от войната на руския президент Путин в Украйна, но проблемът е все така нерешен. Това не попречи на премиера Петков да отбележи в изявлението си за стоте дни на кабинета, че здравната криза, причинена от Омикрон варианта на коронавируса, е овладяна.

Не беше изпълнена и онази част от законодателната програма, одобрена на коалиционните преговори между четирите политически сили, срещу която е записан срокът „Незабавно, но не по-късно от 3 месеца от започване на работа на НС“. Тук спадат промените в Закона за публичните предприятия, както и в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, за да спре пилеенето на публичен ресурс. Само че тези промени ги няма.

Сред „незабавните“ законопроекти трябваше да е и преобразуването на КПКОНПИ (Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество). След като лансираха намерения за разделянето ѝ на две, така че едната половина да придобие разследващи функции, управляващите смениха председателя ѝ Сотир Цацаров с временен – и спряха дотам. Законопроект в парламента не е внесен, нито е обявен за обществено обсъждане, макар да беше съобщено, че е готов още в средата на януари – заедно с проекта за изменение на Закона за съдебната власт, с който се закрива специализираното правосъдие. Законодателният процес за закриване на Спецпрокуратурата и Спецсъда започна преди дни при силна съпротива от страна на прокуратурата.

Петков съобщи вчера, че законът за разследващите функции на КПКОНПИ е готов, и призна, че „в сферата на корупцията борбата е трудна“, защото „реално ние нямаме работеща прокуратура и стъпките са по-бавни, отколкото ни се иска“. В Брюксел тази седмица правосъдната министърка Надежда Йорданова съобщи, че до средата на годината ще е готов проектът за контрол над главния прокурор, за да е „действащо право през 2023 г.“.

Като цяло обаче законодателната дейност на коалицията е слаба и поради липса на законопроекти парламентарните комисии започнаха да викат все по-често за изслушване министри или шефове на агенции. А създадената на 3 февруари временна парламентарна комисия за промени в Конституцията, начело на която е съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, още не е заседавала.

Докъде с овладяването на кризи

С овладяването на кризи, на първо място енергийната, на правителството не му се получи. Както обещаха управляващите в началото на годината, Комисията за енергийно и водно регулиране, заподозряна в диверсионни действия спрямо току-що избраната власт, бе намалена от 9 на 5 души, а председателят ѝ заедно с още един член са сменени. Наред с това парламентът одобри мораториума върху цените на тока, парното и водата за битовите потребители, в сила до края на март. До април включително бизнесът ще получава компенсации заради скъпия ток. Всички тези мерки бяха отбелязани в изявлението на премиера Кирил Петков, направено във вторник по повод стоте дни управление.

Според Петков правителството се е справило и с тази криза, изтъквайки, че в четвъртък България ще предложи на Европейската комисия таван на цените на газа и общи покупки на синьо гориво. За последното Брюксел мисли отдавна – и не по предложение на България, – а войната и новите санкции срещу Русия ускориха процеса. ЕК вече постави и цел: до 2030 г. Общността да е ограничила енергийната си зависимост от Москва. Световните агенции вече съобщиха, че в проекта за заключение от срещата на Европейския съвет, насрочена за 24–25 март в Брюксел, е предвидено ЕС да започне да прави поръчки за общо купуване на природен газ, втечнен газ и водород преди следващата зима.

Но след април токът за бизнеса няма да стане по-евтин, петролът в най-добрия случай ще се задържи на нива малко над $100 за барел, а природният газ – и руски, и азерски, и втечнен – няма да поевтинее особено. Какво ще прави кабинетът с високата инфлация, която влиза през горивата и енергийните суровини? Отново ще предложи повишения на доходи, които така и няма да догонят ускорилата се инфлация, и още компенсации, които са временни решения, или комплекс от мерки, в т.ч. и промени на данъци и акцизи, диверсификация на доставки? Скъпите храни са болезнени за държава с толкова бедни хора, каквато е България, и цената на олиото, уви, може да гътне нуждата от справедливост.

Бъдещата енергийна политика на правителството е функция на войната в Украйна, европейските цели за климатична неутралност и намаляване на енергийната зависимост от Русия. Но Националният план за възстановяване и устойчивост е отложен за четвърти път от ЕК, в заложения в него проект за батерии има съмнения за лобизъм, а управляващите дават разнопосочни сигнали по отношение на бъдещ договор с „Газпром“. Първоначално обявиха, че такъв няма да има, след като настоящият приключи в края на 2022 г. След остри реакции от енергийни експерти и политически сили премиерът Кирил Петков заяви, че „ако се оправят нещата и няма остра война, и може да се преговаря, да, ще преговаряме с „Газпром“ и руският газ ще е част от нашия микс“. Или е блъф, за да не бъдат осуетени преговорите за доставки от алтернативни източници, или Кирил Петков отново показва склонност да се съобразява и да не прекрачва червени линии, макар и не публично обявени.

„Сега Русия ни показва какво значи терор, но в миналото е показвала какво значи енергиен шантаж“, заяви вчера полският президент Анджей Дуда по време на визитата си в България. Полша е първата държава, която даде ясни сигнали, че няма да поднови доставките на руско синьо гориво след изтичане на контракта през 2022 г. За България решението ще е особено трудно предвид тежките зависимости, укрепвани през годините от правителства на БСП, НДСВ и ДПС, както и на ГЕРБ. Сега БСП е четвърти партньор в коалицията и вече се възпротиви на доставки на оръжие за Украйна и настоя за ремонти на българските МиГ-29 в Русия. Сега обаче Варшава може да съдейства за това.

Войната в Украйна зареди с допълнително напрежение вътрешнокоалиционните отношения и тези с президента Румен Радев, тъй като се наложи смяна на министъра (му) Стефан Янев – в името на националната сигурност, а не за да я застрашат, както се опита да внуши бившият президентски съветник.

Още няма отбор

Първите сто дни показаха, че в рамките на самата коалиция има тежки разминавания и несъгласия, механизмите за коалиционно взаимодействие не функционират, а най-важните решения не се съгласуват дори на лидерско ниво – като например ареста на бившия премиер Бойко Борисов. Всеки от коалицията говори на собствените си избиратели, коментира по БНР политологът Димитър Аврамов. Според него в началото тя е започнала добре, с публични преговори и опит за създаване на стандарт, „след това всичко се разпадна на сфери на влияние“ – и никой не иска другите да му се месят.

„24 часа“ съобщи, че коалицията не е в състояние да излезе с обща кандидатура за гуверньор на БНБ и може да се представи с двама кандидати, като пленарната зала трябва да реши кой да управлява БНБ – Андрей Гюров (ПП) или Любомир Каримански (ИТН). Това би било лош сигнал, опозицията в лицето на ГЕРБ и ДПС ще се възползва, за да увеличи разрива, а другите двама партньори в коалицията – БСП и ДБ, ще трябва да избират с кого да се групират. Съпредседателят на ДБ Христо Иванов предупреди днес, че трябва да бъде осъзнат рискът от нарушаване на основния принцип на коалицията – постигане на общи мнозинства по важните въпроси, а преминаването към плаващи мнозинства ще има огромни последици.

В първите сто дни не пролича дали лидерите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев смятат да създадат партия. Това ги облекчава откъм вземане на решения и отговорност, но също така и ги лишава от възможност за подкрепа в кризисни времена, когато доверието към правителството спада.

„Нека изразя твърдото си убеждение, че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх… Тази нация иска бързи действия. Нашата най-голяма задача е да накараме хората да работят“, казва Рузвелт в знаменитата си реч преди началото на стоте дни от март до юни 1933 г. към американците, изтерзани от Голямата депресия, потънали в страх, отчаяние и с икономика в разруха. Следват законодателните мерки и икономически пакети на „Нов курс“. Какво вижда нацията – силна личност, готова програма и ежеседмичните беседи на президента по радиото.

„Ние искаме да напредваме още по-бързо, не сме доволни от скоростта, с която идва промяната, но се радваме, че бързо или бавно, тя идва – с по-малки крачки, отколкото и на нас ни се иска, но в правилната посока“, заяви премиерът Петков.

И така да е, но скоростта, компетентността и реформите остават проблем. Изглежда, че единението по важни теми – също.

Заглавна снимка: government.bg