Преди няколко седмици една група във Facebook събра 20 000 души срещу Националната стратегия за детето 2019–2030 г., вследствие на което премиерът Бойко Борисов отмени приемането на документа. Разрази се ожесточена полемика между представители на неправителствени организации, родители и граждани, изпълнена с епитети, крясъци и дезинформация. Днес, няколко месеца след създаването ѝ, Facebook групата наброява близо 100 000 души, а на 11 май се състояха и първите протести срещу Стратегията, макар тя да бе отменена.

За презентацията е нужен JavaScript.

Защо един документ без правна тежест разбуни духовете и предизвика агресивна кампания, насочена срещу институции и организации, работещи в интерес на семейните политики в България? Каква е разликата между първата и втората Национална стратегия за детето? Основателни ли са страховете на родителите, или почиват на погрешни твърдения и информация, разпространявана в интернет от години насам – първоначално във форуми, а след това в мрежи от анонимни блогове и профили в социалните медии? През изминалите две седмици разговаряхме с правни експерти, специалисти в областта на социалната политика и протестиращи родители в София, за да научим отговорите на тези въпроси.

Какво е Национална стратегия за детето 2019–2030 г.?

На първо място, това е документ без правна тежест или каквато и да е друга юридическа обвързаност, потвърди пред „Тоест“ Иван Василев, сътрудник в адвокатско дружество „Арнаудов и Узунова“. Стратегията е разработена на основание чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето от работна група, в която участват представители на институциите, неправителствените организации и академичната общност. Целта на документа е да рамкира дейността на институциите, да извади на преден план ключовите проблеми и дефицити, да предложи решения, които да координират дейността на различните отговорни органи и да подобрят функционирането им. Тъй като Стратегията няма юридическа тежест, от законодателната власт в България, тоест парламента, зависи как ще бъдат разписани и приети каквито и да е закони.

Такъв документ съществува от 2008 г., като първата Стратегия е в сила от 2008 до 2018 г., разказва пред „Тоест“ д-р Весела Банова, клиничен психолог и психоаналитик. Д-р Банова е работила с деца в риск и изоставени деца, а от 2002 г. до 2008 г. е зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето. През 2012 г. защитава докторска теза по социология на тема „Социални политики за закрила на деца в риск“. В момента д-р Банова работи като терапевтичен директор и зам.-председател на Сдружение „Дете и пространство“. Тя обяснява, че ако целта на първата Стратегия за детето са били децата в риск, то втората Стратегия цели да обхване и защити всички деца, независимо от тяхното социално положение.

„България е подписала и ратифицирала Конвенцията за правата на детето, а Законът за закрила на детето е приет през 2001 г. Участвах в първата Стратегия, в нейната подготовка и разработване. Имах възможност заедно с Националната мрежа за децата да направим едно огромно изследване за семейни политики, защото Законът за закрила на детето е специален закон. Той произтича от Конвенцията за правата на детето и предлага специални мерки за закрила, когато правата на детето са много сериозно нарушени и когато неговият живот и здраве са застрашени. Това е отговорност на всяка държава. По същия начин Конвенцията е ратифицирана и от Русия, тя също е приела и разработила своите национални документи, с които предоставя определени мерки за закрила. Напоследък в най-различните дискурси се говори за Русия като за страна, която няма отношение към Конвенцията и към закрилата, но това не е вярно. Всички страни, без САЩ, са ратифицирали Конвенцията и всяка страна, която я е ратифицирала, я прилага в своето законодателство и в своите практики.“

„Стратегията не е закон. Стратегията е визионерски документ, който ни обединява да се движим в една посока и който се опитва да координира институциите в България – един процес, който винаги е бил много труден“, обяснява още д-р Банова. Сред разликите с предишния подобен документ тя посочва, че в новата Стратегия се въвеждат т.нар. жизнени цикли – ранна детска възраст, средно детство и юношество, като се извеждат специфичните рискове за всяка възраст, и за това има сериозно основание.

„Ако едно бебе под 12 месеца се неглижира – случвало се е в моята практика малко бебе на 3 месеца да се храни само с кисело мляко – това довежда до тежка хипотрофия, до сериозни заболявания, до спад на тегло, многократни хоспитализации и в крайна сметка до летален изход. Тоест едно неглижиране с неправилно хранене и недохранване във възрастта от 0 до 1 г. може да доведе до смърт. Същото неглижиране няма да доведе до смърт в юношеска възраст, но широкото разпространение на наркотични вещества е огромен риск в тази, а не в ранна възраст. Едно бебе няма да започне да употребява тежки наркотици, но за един юноша, който търси себе си, е възможен риск. Извеждането на жизнените цикли в развитието на детето и специфичните рискове, а след това мерките, които предлага Стратегията, е нещо ново, нещо изключително ясно насочващо и в огромна подкрепа на родителите и на всички, които работят с деца. Но за това не съм прочела нито анализ, нито обсъждане, нито коментар“, обяснява д-р Банова.

Facebook групата и първите протести

Негодуванието срещу концептуалния документ се канализира във Facebook, в т.нар. Национална група „Не на Стратегията за детето 2019–2030“, създадена на 16 февруари т.г. от профил с име Христина Рунтова, чиито първи активности в социалната мрежа датират от два дни по-рано. И до момента почти всички публикации на този профил са свързани със Стратегията. Г-жа Рунтова не отговори на запитване на „Тоест“ за интервю.

Протестът на 11 май в София

На провелия се на 11 май в София протест попитах родители кое конкретно ги притеснява в Националната стратегия за детето. Те изразиха загрижеността си относно информация, прочетена в интернет, или интерпретации на стратегии и законови решения, отново стигнали до тях във виртуалното пространство. За съжаление, те не можаха да посочат конкретен източник на твърденията си, нито да дадат друг отговор на въпроса защо са на протест въпреки отмяната на Стратегията, освен страх и недоверие в българските институции.

Протестът на 11 май в София

През по-голямата част на протеста на стълбите на бившия Партиен дом, които служеха за подиум, стояха православни икони. На събралите се протестиращи бяха раздадени предварително напечатани листовки и плакати; само единици сред тях носеха свои лозунги. Събралите се хора покриха островчето пред Партийния дом, а след това тълпата леко се разреди към пътното платно. Въпреки това броят протестиращи остана един и същ.

За презентацията е нужен JavaScript.

На 14 май един от администраторите на групата с име Jennyfer Sidore заявява, че организаторите на протестите не са същите хора, които администрират групата. На въпрос на друг член на групата кои са организаторите на самите протести, отговор и до момента няма. Същевременно множество членове коментират, че постовете им не се одобряват или биват изтрити, както и че други членове са получили забрана или изхвърляне от групата след зададени въпроси и полемики.

Единственото лице от Facebook групата, което сме идентифицирали сред протестиращите, отговаря на профил Valcheva K Polly. Същата е обявена за персона нон грата от основателката г-жа Христина Рунтова поради несъгласуване на столичния протест с групата в социалната мрежа, по думите на г-жа Рунтова.

За презентацията е нужен JavaScript.

Изгубени в превода

Сред исканията на протестиращите, разпространявани във Facebook и прочетени по време на протеста, са „отхвърляне на принципите на ювеналната юстиция“, „излизане на България от Норвежки финансов механизъм“, „разследване на Социалните служби за неправомерно отнети деца“, „преобразуване на Държавната агенция за закрила на децата в Агенция за закрила на семейството поради антибългарски политики“, „прехвърляне на телефон 116 111 в ръцете на държавата“ и „повече контрол над НПО“. Основният страх е от институциите и притесненията, че те ще имат правомощия да отнемат деца от семействата им. Парадоксално обаче протестиращите настояват за повече държавен контрол над неправителствените организации, тоест повече държава в сектора – същата държава, от чиито социални служби и законодателство се страхуват.

Не е ясно какво означава терминът „ювенална юстиция“, тъй като той не фигурира в официални документи. Вероятно заимстван от английски език – Juvenile Justice, но изписван на кирилица, това име представлява идеята, че съществува основен инструмент, с който предполагаемо държавата ще отнема деца от родителите им. В този си вид той се открива в руската Уикипедия, а в САЩ става въпрос за отделна структура от съдилища, създадена преди около 100 години, която отсъжда по дела, извършени от малолетни и непълнолетни. Целта ѝ е те да не бъдат подложени на същите тежки наказания като пълнолетни престъпници и да окуражава реабилитацията според нуждите на малолетния или непълнолетен извършител. В България еквивалентът на тази система е Комисията за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Понятието „ювенална юстиция“ се върти в интернет от 2012-та насам в този контекст, в който е употребяван от родителите и днес. Често текстове и снимки, разпространявани в социалните мрежи, могат да се открият публикувани от анонимни акаунти във форуми, а от 2013 г. нататък – и в анонимни блогове, които нямат подписани автори, нито адрес или телефон за контакт.

За презентацията е нужен JavaScript.

Норвежкият финансов механизъм пък е безвъзмездно финансиране от страна на Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, чиято цел е да редуцира икономическите и социалните различия в 16 държави членки на ЕС, с които трите държави имат двустранни отношения. Настоящата рамка е в сила от 2014 г. до 2021 г., като България е получила близо 80 млн. евро подпомагане в областта на местното развитие и намаляването на бедността, както и в сферата на енергетиката, околната среда, културата, развитието на бизнеса и правосъдието. Сред дейностите, финансирани от фонда, са например посещения и запознаване с условията в българските затвори, а една от целите, поставени през май 2018 г., е изграждане на пилотен затвор с учебен център.

„Първият скандал, който възникна, е с предложението в една от мерките на Стратегията да се инкриминира телесното наказание. И тук веднага започна да се спекулира с това понятие. Първо, телесното наказание ще бъде дефинирано в закона, който го инкриминира. Така както има дефиниция за насилието, а в дефиницията на насилието, ако трябва да си послужа с нея, никъде не се казва, че пляскането на шамар, извиването на ухо или потупването по дупето е насилие. Дефиницията на насилието много ясно казва, че това е сериозен акт, който накърнява физическото и психическото здраве на детето и една от отличителните му черти е неговото повтаряне във времето. Неговата повторяемост до степен на застрашаване на живота. Пошляпването е избор на един родител как да поставя граници. Като психоаналитик уверявам родителите, че едно пошляпване предизвиква същата възбуда в тялото на детето, каквото едно гъделичкане, тоест то е много объркващо послание. Но наистина е избор на родителя, когато бърза, когато е безпомощен, когато е уплашен – как да действа“, коментира д-р Банова. Тя подчертава, че има огромна разлика между родителските методи на възпитание, в които може да влиза пошляпването, и тежките и сериозни въпроси за насилието и телесното наказание.

Като втори проблем тя посочва атаката срещу Закона за закрила на детето, както и срещу Държавната агенция за закрила на детето. Според нея наративът как социални служби отнемат деца от родителите им и как ги дават на хомосексуални семейства, изобщо не отговаря на истината.

„В България ние имаме проблем, защото финансирането винаги е недостатъчно. Хората в социалната сфера са изключително нископлатени и не са защитени. Когато прилагат закона, всеки може да ги нападне, да злоупотреби с тях; те нямат ясен и тежащ статут в съдебния процес. А извеждането от семейството е последната от възможните мерки. Първа мярка е подкрепа на семейната среда чрез различни социални услуги. След това е настаняване при близки и роднини, като за последната година тази мярка е наложена в 4800 случая. Настаняване в дом или в приемно семейство е следващата мярка, наложена в 2400 случая, два пъти по-малко от настаняването при близки и роднини.

Водеща мярка за закрила, когато детето се извежда от семейството, е настаняване при близки и роднини, тоест в разширеното семейство. Всички приемни родители са задължени от закона да поддържат връзка с биологичните родители на детето дори когато те са в затвора. Има дори мерки на Съвета на Европа, които насърчават връзките на родители в затвора с техните деца. Има редовни свиждания с биологичните родители и всеки, който поне малко е работил в социалната сфера, знае, че основно задължение на приемните родители е да осигуряват свиждания и да поддържат връзка с биологичните родители. Това е факт и той произтича от нашето законодателство. Всички тези документи, включително Стратегията, в основата си се стремят да подобрят семейната среда. Защото споделеното разбиране е, че семейството е най-добрата среда за детето“, категорична е тя.

Що се отнася до дезинформацията, че деца се дават на хомосексуални двойки, д-р Банова изрично казва, че в България законодателството не разрешава дори брак между хомосексуални партньори, следователно нито едно дете не може да бъде настанено в хомосексуално семейство от социалните служби.

Към част втора >>

Снимки и видеа: © Йоанна Елми

Йоанна Елми

Йоанна Елми

Следва международни отношения, история и литература в Новата Сорбона, Париж. Авторка и водеща на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Пътува, чете и пише в опит да разбере света. Вярва в думите на Булгаковия дявол: фактът е най-упоритото нещо на този свят, а малодушието е най-страшният човешки порок.