Свърши вече хубавото време на служебната власт

Розовият период на служебното управление свърши. Не защото двамата министри с най-висок рейтинг Кирил Петков и Асен Василев напускат по собствено желание, за да се пробват на терена на политическото. Служебният кабинет, който продължава да управлява, остава в почти същия състав – ако не броим и отстранения заради липса на активност в „изчегъртването“ транспортен министър и замяната му с друг. Но задачите са различни, настроенията също – настъпва есента, а не отпускарско лято.

Разкритията, громящи модела на ГЕРБ, и уволненията, предизвикващи аплодисменти, няма да се повторят. Протестите на пътните работници затъмниха порочния, но законов формат на „инхаус“ поръчките и авансовите плащания, стигащи до 100% за определени фирми. Както се разбра, те ще трябва да се платят – защото договорите са си договори.

И при Ангелов, и при Кацаров – провал с ваксинациите

Когато председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в речта си „За състоянието на Съюза“ на 15 септември, че темпът на ваксиниране срещу COVID-19 трябва да се ускори, никой в България не откликна. В България чакаха новия служебен кабинет, който да поеме властта за следващите (поне) два месеца. А в този кабинет министърът на здравеопазването си е същият – д-р Стойчо Кацаров.

След като пое поста през май, Кацаров заяви в ефира на bTV, че няма да принуждава никого, няма да агитира за ваксинация: „Само ще информирам хората, че ваксините са безопасни и спасяват човешки живот.“ Въпреки създадената от него организация и логистични центрове, България все така остава последна по ваксинации в Европейския съюз. А в края на август отново беше с най-висока смъртност от COVID-19 в ЕС.

Ваксинационната кампания стартира през януари т.г. В първите четири месеца и половина до 11 май, когато властта бе поета от служебно правителство, този процес беше управляван от правителството на ГЕРБ и неговия здравен министър проф. Костадин Ангелов. В последващите 4 месеца – и най-вероятно до края на годината – тя е в ръцете на служебния кабинет и д-р Кацаров. Съществени резултати обаче няма нито при ГЕРБ, нито при кабинета, назначен от президента Радев. С малко над 18% напълно ваксинирано население България продължава да е последна при достигнати над 60% в ЕС; Румъния е предпоследна с 27,3%.

Непопулярни мерки? Никога преди избори

Никой не вярва, че служебното правителство ще се осмели да въведе каквито и да било непопулярни мерки, за да насърчи ваксинирането. Първо, предстоят избори. Второ, ще ги остави на редовния кабинет, очакван след вота на 14 ноември. С призива си Европейският съюз да се намеси заради ниския процент ваксинирани срещу COVID-19 в България евродепутатът Радан Кънев („Демократична България“) предизвика и упрекна политиците, че стават заложници на предизборен популизъм.

Второ правителство и трети парламент в България се провалят в организацията на ваксинационна кампания, в пресичането на антинаучната пропаганда […], в провеждането на политики, които да насърчат ваксинацията и които да защитят гражданите. Провалят се, защото политическата криза и постоянната предизборна кампания ги превръщат в заложници на страхлив популизъм. […] Така че отговорът е, че правомощията на Европа стигат дотам, докъдето е нужно, ако националните правителства се провалят да защитят нашите граждани.

Повишаване на темповете на ваксинация изобщо не беше споменато от премиера Стефан Янев като една от непосредствените задачи, след като за втори път оглави служебно правителство. Той открои други – подготовката на честни избори, проблемите в енергетиката, където били нужни „фундаментални структурни промени“, и разплащанията в пътния бранш.

Първото обаче си е задължение по закон на служебната власт. В енергетиката служебният кабинет не може да извърши никакви сериозни промени без парламент – например не може да смени членовете на КЕВР, чиито мандати са изтекли отдавна. Странно е, че министърът на енергетиката Андрей Живков запази поста си и във втория служебен кабинет въпреки липсата на активна позиция по който и да било от проблемите в енергийния бранш, в т.ч. енергийните проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост и свързаното с тях затваряне на въглищните централи, които неминуемо ще трябва да се спрат. Не е сигурно дали някой все още търси изгубената пътна карта за развитие на газопреносната мрежа, подписана между българската страна и руската компания „Газпром“ – абсурдно твърдение, че държавната власт не може да открие толкова важен документ, а не може да посочи и виновник за това.

Малка част от разплащанията в пътния бранш се уредиха с гласуваната актуализация на бюджета – общо 320 млн. лв.; за другите 1,2 милиарда ще му мисли следващата власт. Така че за парливите проблеми тази есен служебното правителство няма инструменти за въздействие, но по отношение на ваксинацията има възможности.

Бягство от проблема

Изглежда обаче, че ще се заобикалят каквито и да било опити за задължителна ваксинация за някои професионални гилдии. Българските власти са далеч от решимостта на гръцките. След като през юли т.г. гръцкият парламент задължи медиците да се ваксинират, Атина даде срок до 1 септември на здравните работници да го направят. Въпреки бурните протести, след тази дата 7000 медици бяха уволнени от работа.

През април т.г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнесе, че държавите могат да въвеждат задължителна ваксинация и да налагат санкции при отказ, „в интерес на общественото здраве и правата на всички хора и при спазване на пропорционалността на тези мерки“. Политическа воля за втвърдяване на мерките в България липсва и заради липсата на активност от страна на почти всички политически партии изобщо по темата.

Протести на собственици на заведения бяха предизвикани от мерките, които влязоха в сила от 7 септември със заповед на здравния министър. Те ограничиха до 30% използвания капацитет на помещения за различни цели, а посещенията в заведенията за хранене и развлечения, игралните зали и казина се допускат само в часовия интервал от 7 до 23 при спазване на отстояние 1,5 м между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски от персонала.

Напук на данните

Антиваксърските настроения са превзели българското общество и всякакви фалшиви новини намират добра почва. Освен в социалните мрежи, те се разпространяват и от публични личности като доц. Атанас Мангъров, съобщил в ефира на bTV, че в Инфекциозната болница има починали хора, ваксинирани срещу COVID-19 – впоследствие твърдението е опровергано от лечебното заведение.

Според данни, разпространени от Министерството на здравеопазването за последния 14-дневен период – от 1 до 14 септември, ваксинираните са били 7,2% от всички хоспитализирани с COVID-19. Относителният дял на ваксинираните, постъпили за интензивно лечение, е 0,3% от всички 6488, приети в лечебни заведения с COVID-19. В този период са починали 64 души със завършен ваксинационен курс от общо 9494 – или 0,67%. Въпреки това не бяха отделени повече средства за информационна кампания за ваксиниране и мерки в тази посока, но служебното управление реши НЗОК да заплаща домашното лечение на болни от COVID-19. Изискването е преди това да са преминали през консултация в някоя от 50-те обособени ковид зони по места.

В действителност работата на този служебен кабинет ще се ограничи до организацията на изборите 2 в 1 (първи тур на президентските заедно с парламентарни, чрез машини) – достатъчно голямо предизвикателство; изплащане на компенсации и преговори с едни или други протестиращи за намиране на временни решения на проблеми.

Какво още

Разбира се, очакваме от новия служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев да разкрие схемите около Пристанище „Варна“ и участието на бизнес кръгове, свързани с почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Предшественикът му Георги Тодоров така и не се осмели да разрови. Това винаги върши работа в предизборна кампания.

Иначе, служебната власт да се моли да не падне сняг през ноември. При неразплатените сметки с пътните фирми въпросът кой ще излезе да чисти, е особено труден.

Заглавна снимка: Първото заседание на новия служебен кабинет на 16 септември 2021 г. Източник: government.bg