В момент, в който крайният консерватизъм взема връх в настоящия ни свят, Антония Апостолова ни връща към разказите на един съвременен кипърски писател, който насища с дълбока човечност темата за насилието над ближните, слабите, различните, чуждите, другите.
В сърцето на зимата Стефан Иванов посяга право към едно литературно „сърце на мрака", за да ни представи класиката на шведската нобелистка Селма Лагерльоф. Която вместо в ръцете на древногръцкия лодкар ни поверява на един доста особен скандинавски колар.
Тази седмица във фокуса на Зорница Христова попадат две книги с проза за редки ценители – книги, чийто разказ се строи бавно и ползва сечивата и градивата на поезията. Книги за бавно четене.
За срезовете и шевовете между поколенията, за това какви са мечтите на тези, които никога не сбъдват мечтите си, за класовите разделения и за едно класово предопределено детство. Антония Апостолова започва книжната година с роман, отличен с „Гонкур“.
„Просто, но напоително, красиво, но без нито една излишна дума, проникновено, ала без грам претенция.“ Ето така описва Антония Апостолова стила на Елизабет Страут и ни праща за Коледа в чешитския свят на неустоимата и необикновена Олив Китридж.
Предпразнични книжни препоръки в рубриката „По буквите“. Този път Зорница Христова ни представя цели четири заглавия: петия роман на ирландския писател Пол Линч, новите стихосбирки на Яна Букова и Антоан Асенов и илюстрованата нова поема на Мария Донева.
Познаваме ли българските младежи, за чието ниво на култура и гражданско самосъзнание напоследък съдим от тв репортажи? Чухме ли ги, преди да се опитаме да им набутаме нещо наготово? Александър Драганов разсъждава върху необходимостта от нова българска масова култура за младите хора.