„Просто, но напоително, красиво, но без нито една излишна дума, проникновено, ала без грам претенция.“ Ето така описва Антония Апостолова стила на Елизабет Страут и ни праща за Коледа в чешитския свят на неустоимата и необикновена Олив Китридж.
Предпразнични книжни препоръки в рубриката „По буквите“. Този път Зорница Христова ни представя цели четири заглавия: петия роман на ирландския писател Пол Линч, новите стихосбирки на Яна Букова и Антоан Асенов и илюстрованата нова поема на Мария Донева.
Познаваме ли българските младежи, за чието ниво на култура и гражданско самосъзнание напоследък съдим от тв репортажи? Чухме ли ги, преди да се опитаме да им набутаме нещо наготово? Александър Драганов разсъждава върху необходимостта от нова българска масова култура за младите хора.
Стефан Иванов с чудодейната помощ на Марин Бодаков ни разказва за един експериментален текст, в който литературата достроява живота ни и го отваря към неподозирани възможности, докато „колебанието тържествува“.
Главен герой на романа, който ни препоръчва Антония Апостолова, е Европа: застаряващата „дама с история", с чийто повехнал блясък се захранват неуморните двигатели на световния туризъм. Има ли бъдеще тази любима наша европейска идея и мечта, и въобразена общност?
Нека не забравяме тези разкази, подканя ни Стефан Иванов. В тях са първите години на новото хилядолетие, детството на века ни, собственото ни детство на крехки, преходни, уязвими човеци. Пътници, по Иги Поп. Вечни несретници и светли сърца.
Изпращаме октомври с два романа, препоръчани от Зорница Христова, които само на пръв поглед изглеждат като бягства от реалността, но в същността си са нейни дръзки (включително езиково) пробиви.