Възможно ли е един литературен текст да наподобява смислово и структурно политическата и социалната ситуация в България? Стефан Иванов ни убеждава (за пореден път), че няма по-достоверно огледало от литературата – дори когато тя е радикално експериментална.
Дългоочакваната стихосбирка на култовия поет Никола Петров и „сърцето“ на световния театър Тенеси Уилямс са мартенските препоръки на Зорница Христова. И в двете книги светът е крехък, болезнен, застрашен. Можем ли като читатели да го задържим още малко тук – поне между страниците?
Рядко се случва (особено в България) писател да открие сродната си писателска душа и да го заяви публично. Точно на това ставаме свидетели в поредната рецензия на Антония Апостолова, която този път ни се разкрива и в амплоато си на автор.
Шекспировият „Крал Лир“, „Тримата мускетари“ на Дюма, „Фермата на животните“ и „1984“ на Оруел, „Ние“ на Замятин, „Живот и съдба“ на Гросман задават литературни кодове, чрез които да четем осъзнато президентските избори в Русия през 1996 г. А защо не и реалността днес, предлага Стефан Иванов.
Най-сетне култовият графичен роман на Арт Спигелман „Маус“ се появи на български език. Едва ли би могло да има по-подходящ момент за публикуването му. Повече за тази и закъсняла, и навременна книга разказва Зорница Христова.
В момент, в който крайният консерватизъм взема връх в настоящия ни свят, Антония Апостолова ни връща към разказите на един съвременен кипърски писател, който насища с дълбока човечност темата за насилието над ближните, слабите, различните, чуждите, другите.
В сърцето на зимата Стефан Иванов посяга право към едно литературно „сърце на мрака", за да ни представи класиката на шведската нобелистка Селма Лагерльоф. Която вместо в ръцете на древногръцкия лодкар ни поверява на един доста особен скандинавски колар.