Главен герой на романа, който ни препоръчва Антония Апостолова, е Европа: застаряващата „дама с история", с чийто повехнал блясък се захранват неуморните двигатели на световния туризъм. Има ли бъдеще тази любима наша европейска идея и мечта, и въобразена общност?
Нека не забравяме тези разкази, подканя ни Стефан Иванов. В тях са първите години на новото хилядолетие, детството на века ни, собственото ни детство на крехки, преходни, уязвими човеци. Пътници, по Иги Поп. Вечни несретници и светли сърца.
Изпращаме октомври с два романа, препоръчани от Зорница Христова, които само на пръв поглед изглеждат като бягства от реалността, но в същността си са нейни дръзки (включително езиково) пробиви.
Докато лятото се превръща в спомен, Антония Апостолова ни препоръчва книга за спомените от всекидневието на детството, порастването и една магическа гора, през която всички рано или късно минаваме и наяве, и насън.
„Метафизичен трилър“ от руски емигрант – това е октомврийското предложение на Стефан Иванов. И още: Париж, фланьорстващ студент, изкуство, любов... но и подхлъзваща реалност, двойници, халюцинации и прочее тревоги на идентичността.
На прага на есента Антония Апостолова ни препоръчва книга в „есенния“ жанр на мемоарите – романа на френската нобелистка Ани Ерно. Текст, написан сякаш през погледа на няколко поколения, преживели социалните турбуленции във втората половина на ХХ век.
В първите дни на септември Зорница Христова тръгва по буквите на една скръбна и светла книга, новия роман на Георги Господинов. Този много личен разказ за загубата и нейното преживяване парадоксално ни превръща в общност и дори в „братство пред бездната".