Към Украйна през литературата
Забужко, Камински, Курков – трима съвременни писатели, които поставят Украйна не просто на световната литературна карта, а на картата на общата ни културна и историческа памет.
Забужко, Камински, Курков – трима съвременни писатели, които поставят Украйна не просто на световната литературна карта, а на картата на общата ни културна и историческа памет.
Наричат Анна Старобинец „руския Стивън Кинг“ и „кралицата на хоръра“, а Стефан Иванов ни представя шеметната ѝ дистопия с надеждата тази страшна приказка да ни направи по-смели и по-отговорни към бъдещето.
Какво е да си читател в България? Понякога е и жест на съпротива. В деня, в който празнуваме българските букви, Милена Галунска от първо лице ни разказва какво младите (не) четат, защо се боят от класиката и как училището активно възпрепятства създаването на читателски навици. И все пак надежда има.
Три четива: първото с плашещо силен език, полетял към нас... като саби; второто на език, който едновременно разкрива и скрива; в третото пък има елементи на протокомикс и какофоничен джангър. Прелюбопитни препоръки!
В „притчата“ си за планината, в която оставаме сами със себе си, Дино Будзати ни среща с Барнабо. А Севда Семер ни връща към тази великолепна история, за да ни напомни, че в голямата литература се оглеждат и силата, и срамът ни, и страховете, и победите.
Норвежката литература е много повече от кримките и мрачноватите трилъри, които достигат до нас – твърди преводачката Стела Джелепова и ни разказва какво губим като читатели и колко скъпоценен е преводът от редки езици.
Тази седмица в рубриката „По буквите“ Зорница Христова ни представя романа „Вулкан“ от Елена Алексиева, „Всичко това можеше да е твое“ от Йосефине Клоугарт и новата стихосбирка на Виолета Кунева „Кучето на Персефона“.