Защо българските филми, създадени с държавно финансиране, привличат шест пъти по-малко зрители, отколкото тези с частно? По темата разсъждава Борислав Михайловски, обобщавайки анализите от страницата си „Има ли филм?“.
В България, Европа и САЩ е пълно с хора, мечтаещи за етнически, расово, културно и прочее хомогенни нации. Ала хомогенността ли е, която ни прави цивилизовани? В XXI век цивилизованост не означава ли и способността да приемеш другия като човек? Живеещата в САЩ Милена Делева разсъждава по темата.
В първата част от анализа на новата геополитическа реалност, в която се намира България, Искрен Иванов разгледа причините за положението ни на международната карта. Темата продължава с поглед към възможностите пред страната ни.
Постсоциалистическият блок вече не съществува. Изборът пред България отдавна не е само Изток или само Запад. А новата реалност изисква решителност. Имат ли я българският политически елит? Искрен Иванов анализира тази реалност.
Да се познават различни групи избиратели с техните ценности, интереси, страхове и надежди е ключът към по-голяма активност на избори и повече представителност в парламента, смята Светла Енчева и прави сравнение със следенето на обществените нагласи покрай изборите в САЩ и в България.
България инвестира основно в преследване на разпространението на наркотици, но не се интересува особено от причините, които провокират хората да ги търсят. Последиците са зловещи, разказва Юлия Георгиева, експерт по намаляване на вредите от употребата на наркотици.
Третата вълна поставя на фокус качеството, произхода и устойчивостта на кафето и обединява фермери, пекари и баристи в стремежа им към по-добър вкус и съзнателна консумация. В този контекст и България намира своето място с нарастващия брой местни пекарни и кафетерии. Обзорен текст от Йовко Ламбрев.