Сама
Като тъмен орач из небесните краища. Като люлка, която отдавна е счупена. А детето е паднало нейде в реката. Сама като суша и слънце, които изгарят. Сама. Няма облак и морето се гърчи, а на дъното скачат жадни нещастните риби. И на...
българска литература
6 публикации
На второ четене: „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“
Рядко се случва (особено в България) писател да открие сродната си писателска душа и да го заяви публично. Точно на това ставаме свидетели в поредната рецензия на Антония Апостолова, която този път ни се разкрива и в амплоато си на автор.
Ще се видим на празния лист
Вече не се доверявам на хартията, лъжа я. Тя също се прави, че ме изслушва, но не ми вярва и тя. Свикнах...
Били. Метаморфози
Появява се и тази представа за рая: в куче или в лъв да се вселиш, защо не и в тигър като тебе,...
На второ четене: „Нека забравим тези разкази“
Нека не забравяме тези разкази, подканя ни Стефан Иванов. В тях са първите години на новото хилядолетие, детството на века ни, собственото ни детство на крехки, преходни, уязвими човеци. Пътници, по Иги Поп. Вечни несретници и светли сърца.
На второ четене: „Академия за китове“
Истории, които превръщат психическите разстройства в метафори на човешката ни крехкост и уязвимост, на самотата ни, на вътрешните ни разпади. В рецензията на Антония Апостолова отекват гласът и позицията и на самата авторка Виолета Златарева.