Яде ли се, пие ли се, или се пуши хашишът? Какво смята за това Аллах? И какви са наказанията след „всичко казано, писано, изядено и изпушено“? Атанас Шиников отново ни предлага отговорите под формата на опияняващи истории.
„Зеленото“, „препеченото“, „котешка глава“, „изумрудена мина“, „покой за ума“, „посещението на зеления Хидр“, „онова, що развеселява“, „онова, което се свързва със сърцето“... Това са само някои от арабските имена на хашиша, а Атанас Шиников ни превежда през историята отвъд името.
Какво не му е наред на българското кино и къде се чупят нещата още на законово равнище? Какво може да се направи, за да започне Националният филмов център да подпомага създаването на качествени филми? На тези въпроси дава своите отговори Борислав Михайловски.
„Всичко е политика.“ Лина Кривошиева тества това разпространено твърдение на 75-тото „Берлинале“ и установява, че светът живее със сходни грижи. В четири отлични филма от Румъния, Сърбия, Китай и Лесото тя намира както задънените улици на глобалното съвремие, така и една упорита надежда.
Пробвали ли сте някога да обуете налъми? Или по-скоро да се покачите отгоре им? Не? Има начин това да се промени. Поне във въображението ви. За целта Атанас Шиников с красноречието на истински халиф (без да е щърк) ни разхожда из историята на тези необикновени обувки.
Защо българските филми, създадени с държавно финансиране, привличат шест пъти по-малко зрители, отколкото тези с частно? По темата разсъждава Борислав Михайловски, обобщавайки анализите от страницата си „Има ли филм?“.
Откъде (все още) идват трудностите пред една видеоизложба в България, пита Димитър Камбуров, но и пред какви шеметни предизвикателства на ума и възприятията изправя тя зрителите. Особено ако авторът ѝ е от ранга на Калин Серапионов.