Пуйката има много названия и всички те доказват фалшивите ѝ идентичности. Индийка, туркиня, португалка, перуанка или египтянка, пуйката е преди всичко агент (под прикритието на кестени или кисело зеле). Един кулинарно-лингвистичен поздрав от Екатерина Петрова за предстоящия Ден на благодарността.
Освен прословутите шведски кюфтенца, които всъщност са турски, Швеция си е внесла от Турция и други лакомства – например сармите. Но най-ценните деликатеси всъщност не стават за директна консумация: това са думите. За една от тях – „калабалък”, ни разказва Екатерина Петрова.
Според известен литературен герой птичките чуруликат на старогръцки. Всъщност всеки език о-чуднява „чуруликането" на чуждото. И ако за някои езици гръцкият е пределът на чуждост, за българския по-чужд от патагонския няма. Който всъщност е испански. Но и в известен смисъл гръцки.
Колко чужда ни е чужбината? И дали в самото понятие „чужбина“ не влагаме повече съкровено „наши“ си неща, отколкото чужденците в техните си „чужбини“? Екатерина Петрова за преводите на непреводимото.
Този месец Екатерина Петрова вдига купона не около една дума, а около израз, който означава прелюбопитната практика да си тръгнеш, без да се сбогуваш. По ирландски, по френски, по английски, по полски и най-изненадващо... по български. Поседнете и прочетете, преди да се изсулите, ометете, омъглите.
Време е за... грип, ни казва Екатерина Петрова и ни изправя беззащитни пред най-завладяващата и влиятелна сезонна инфлуенсърка – кихавицата! И от дума на дума, току-виж сме се заразили и ние. Но не от грип, а от етимологичен вирус. Апчиху!
В най-буквения и книжен месец Екатерина Петрова разлиства речниците под липите в Лайпциг, за да проследи началата на думата „книга“. А до нас достига уханието на дървесна кора, прясно напечатана страница и свобода.