
На второ четене: „Дневник на чумата“
„Кои сме след пандемията? Кои ще сме и след края на войната?“ – пита Стефан Иванов и настоява колко важно е да се разказва настоящият миг, за да се осмисли бъдещето.
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Антония Апостолова, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
„Кои сме след пандемията? Кои ще сме и след края на войната?“ – пита Стефан Иванов и настоява колко важно е да се разказва настоящият миг, за да се осмисли бъдещето.
Един от най-големите израелски писатели Давид Гросман пише роман за лагерите, но не за нацистките, а за комунистическите. Разтърсващо четиво, в което Антония Апостолова вещо ни въвлича.
13 000 км от Варшава до Владивосток – толкова пропътува полският журналист Хуго-Бадер, за да проумее сърцето на съвременна Русия – обикновените хора. А Стефан Иванов мечтае за такива репортажни книги, посветени на България.
Антония Апостолова ни предлага да се върнем към романа на румънската писателка Ирис Волф, проникващ в тихите и трудно видими места на семейно-интимното, върху които комунистическият режим не е пропуснал да хвърли отровните си сенки.
Защо блестящи писатели дълго остават незабелязани? Книгата на Лусия Бърлин дава повод на Стефан Иванов да поразсъждава за мястото на писателя в обществото – като негов свидетел. С всички произтичащи от това „тръни“, които раняват дълбоко, преди да се превърнат в корони.
С първото си „второ четене“ известната със своите „Литературни разговори“ Антония Апостолова ще ни върне в едно топло и уханно пловдивско детство, носталгично разказно от Юли Шумарев.
Необичайно четиво за плаж и за изгрев ни препоръчва Стефан Иванов – с него пламва сърцето, а не кожата ни, погледът ни се избистря, а компасът ни за човещина става извънредно прецизен.