Изчезването на един баща, разказно в роман. Завръзка без развръзка. Възел от безизходна болка. Но и „урок по стоицизъм, търпение и любов насред всекидневната бруталност“, твърди Стефан Иванов за романа на Хишам Матар.
Не „по буквите", а по тайните им подземни тунели ни повежда Зорница Христова. Там, където корените на всеки жанр стигат до песента на песните и приказката на приказките, до мрачното усое на страстта и смъртта, до поезията на езика.
Две книги за детството ни представя този път Зорница Христова. Едната, на Алберт Бенбасат, автофикционално ни потапя в носталгията на спомена. Другата, на Надя Данова, прелюбопитно изследва възпитателните традиции и нагласи по нашите географски ширини.
Антония Апостолова ни предлага да се върнем към романа на румънската писателка Ирис Волф, проникващ в тихите и трудно видими места на семейно-интимното, върху които комунистическият режим не е пропуснал да хвърли отровните си сенки.
Защо блестящи писатели дълго остават незабелязани? Книгата на Лусия Бърлин дава повод на Стефан Иванов да поразсъждава за мястото на писателя в обществото – като негов свидетел. С всички произтичащи от това „тръни“, които раняват дълбоко, преди да се превърнат в корони.
Михаил Ангелов разказва кой взе Нобеловите награди за наука тази година и защо.
Чужбини, родини и роднини. Свят, голям колкото покривка с българска бродерия, в който чуждото почти винаги е враждебно, а родното – два пъти повече. Наградените филми на фестивала „Златна роза“ са с горчив вкус и като че ли надеждата проблясва само в копродукцията „Васил“.