
Сама
Като тъмен орач из небесните краища. Като люлка, която отдавна е счупена. А детето е паднало нейде в реката. Сама като суша и слънце, които изгарят. Сама. Няма облак и морето се гърчи, а на дъното скачат жадни нещастните риби. И на...
Като тъмен орач из небесните краища. Като люлка, която отдавна е счупена. А детето е паднало нейде в реката. Сама като суша и слънце, които изгарят. Сама. Няма облак и морето се гърчи, а на дъното скачат жадни нещастните риби. И на...
Дългоочакваната стихосбирка на култовия поет Никола Петров и „сърцето“ на световния театър Тенеси Уилямс са мартенските препоръки на Зорница Христова. И в двете книги светът е крехък, болезнен, застрашен. Можем ли като читатели да го задържим още малко тук – поне между страниците?
Вече не се доверявам на хартията, лъжа я. Тя също се прави, че ме изслушва, но не ми вярва и тя. Свикнах...
Завърнали се от вкъщи, те пак са вкъщи. Чернобели скитници, те никога не са бездомни, дори когато спят свити по неугледните кьошета...
Предпразнични книжни препоръки в рубриката „По буквите“. Този път Зорница Христова ни представя цели четири заглавия: петия роман на ирландския писател Пол Линч, новите стихосбирки на Яна Букова и Антоан Асенов и илюстрованата нова поема на Мария Донева.
Появява се и тази представа за рая: в куче или в лъв да се вселиш, защо не и в тигър като тебе,...
Как поезията влияе на обществото – и обратно? Имат ли поетите отговорност да се ангажират с политически и социални въпроси в творчеството си? Разговор между трима поети от три държави.