Румен Радев си прави каквото си поиска и никой не може да му каже нищо. Не че няма желаещи, просто нямат възможност, защото лека-полека президентът се превръща в самодържец, който няма намерение да се съобразява, че тази власт не му принадлежи по конституция. Анализ на Емилия Милчева.
Александър Нуцов продължава „разходката“ си на Север и разглежда причинно-следствените връзки в отношенията между ЕС, Русия, Китай и САЩ през призмата на енергийната сигурност и независимост на Европа.
За броени дни в Грузия една политическа конфронтация първо рязко се изостри, а после благополучно се разреши. Защо се получи така, какво всъщност стана и какви поуки може да си вземе Европа?
Поглеждаме на север, откъдето духа вятърът на енергийната промяна. И този вятър може да донесе нови отношения и позиции във и извън Европейския съюз.
Радев в България и Орбан в Унгария си подават топката по демаркационната линия между ЕС и Русия. Твърде често тази топка минава в полето на Русия, където удобно я отиграва Путин. Този мач сме го гледали. Въпросът е има ли съдия и къде са му червените картони.
Емилия Милчева задава въпроса на въпросите. Той не е сред тези в заглавието, но е ясен за всички ни: какво бъдеще за България ни предлагат политическите сили? Вижте в анализа дали някой се осмелява да даде отговор.
В края на първата година от започването на войната в Украйна вече е ясно кой от коя страна на историята стои. Това не важи за България, защото тук все още не можем да преглътнем факта, че „национален“ е различно от „руски“ интерес. Как президентът участва във всичко това – анализ на Емилия Милчева.