Година по-късно Николета Атанасова отново е в Украйна. За първи път преживява ракетна атака, която непосредствено застрашава живота ѝ. И за пореден път разговаря с Алла и Володимир. Какво се е променило в изминалите месеци? Какво остава неизменно същото?
В последното „отровно“ дело Николета Атанасова ни запознава със съдбата на Андрей Карпов, поредния руснак, избягал от режима на Путин и попаднал в кошмарната система на ДАБ, чиито административни „лабиринти“ напомнят на готическа цитадела, предвидена за мъчения и унижения.
Данила Бабенко не би имал шанс за нормален живот в Русия не само заради отказа си да воюва, но и заради принадлежността си към ЛГБТИ общността. В България обаче животът му също е отровен. Николета Атанасова разказва защо.
В третото отровно дело Николета Атанасова ни поднася поредната порция административни безобразия. Делата за получаване на статут на рускинята Ирина Дмитриева и непълнолетната ѝ дъщеря, болна от муковисцидоза, са неправомерно разделени. И така вече две години и половина...
Второто отровно дело, с което ни запознава Николета Атанасова, е свързано с бежанския статут на руското семейство Шурупови. Позорно е за страна членка на ЕС да подлага руски дисиденти на такъв зловещ кафкиански административен ад. И то в момент като този.
Като яростни запалянковци се хвърляме да викаме „за“ и „против“ каузи, съдби, народи, само че от разделянето на наши и ваши, на правилни и неправилни, на добри и лоши спряхме да се чуваме. Светла Енчева за нуждата да си говорим повече.
В пет поредни статии Николета Атанасова ни запознава със съдбите на руски граждани, потърсили в България убежище и спасение от режима на Владимир Путин. Първата история е на Александър Стоцки.