Тихо, тихо, продава се

Когато миналата година политици и медии шумяха за кандидат-купувача на ЧЕЗ Гинка Върбакова и фирмата ѝ „Инерком“, от ДПС се възмущаваха от намесата в сделка между два частни субекта. Когато такъв шум липсва около настоящия кандидат-купувач – българската компания „Еврохолд“, от ДПС се възмущават, че сделката за българския бизнес на ЧЕЗ се осъществява в „тежка корупционна тишина“. За БСП, които също са сред възмутените, трябва да кажем, че бяха такива и при първия опит за продажба.

Отново българска компания, отново нестратегически инвеститор, отново плащане чрез договаряне на кредити от поне две банки, отново близо 90% от сумата ще е назаем. Кое е различното? Кандидатът е разпознаваем, публична компания е, бизнесът ѝ е в застраховането, лизинга, продажбата на автомобили, инвестиционните услуги. И както отбеляза „Капитал“, цената от 335 млн. евро, която трябва да плати, е близо два пъти над пазарната капитализация на компанията от 380 млн. лв. Всъщност прогнозите са плащанията да стигнат 400 млн. евро, тъй като ще се наложи българският холдинг да изкупи останалите дялове от двете публични дружества – „ЧЕЗ разпределение“ и „ЧЕЗ електро“, в които CEZ притежава по 67%. В тези две дружества „Химимпорт“ контролира дялове съответно от по 5% и 25%, закупени, когато държавата продаде 33-процентния си дял, а освен това притежава и дългови книжа на „Еврохолд“ чрез няколко пенсионни фонда.

Разпознаваемостта и бизнес историята на „Еврохолд“ не елиминират необходимостта от проверка на продажбата на най-голямото електроразпределително дружество, чиито услуги ползват близо 3 млн. потребители – над една трета от населението в България. Енергетиката безспорно е част от националната сигурност и регулаторите трябва публично да заверят стабилността и надеждността на кандидат-купувача, за който това е съвършено нов бизнес. Това е тяхно задължение, дори и от ДПС да не бяха призовали „органите на държавата, които са компетентни, да се произнесат по тази сделка – ДАНС и трите регулатора: КЕВР, Комисията за финансов надзор и Комисията за защита на конкуренцията“.

Този призив би изглеждал принципен, ако ДПС бяха показали подобно поведение и за провалилата се сделка с Върбакова, но тогава те се държаха като истинска либерална партия и се обявиха против едни законодателни промени в Закона за енергетиката. Те дадоха право на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да се произнася последна по сделки с дялове на дружества, осъществяващи пренос и разпределение на електрическа енергия и газ, каквато например е сделката за продажбата на ЧЕЗ. „Комисията се произнася след влизането в сила на всички други необходими разрешения и одобрения, свързани със сделката“, гласи промяната от миналата есен. КЕВР трябва да вземе решение на база критерии, които така и не смогна да напише от септември 2018 г. до този момент. Но сега ще ги направи бързо-бързо – за 2–3 седмици, както обеща председателят на КЕВР Иван Иванов. С това ще се занимава междуведомствена група.

„Още тази седмица започват заседанията и бъдете сигурни, че тази работна група ще изготви критерии, които са обективни и – което е много важно – които трябва да са норма в прилагането на закона. Защото оттук нататък тези критерии, които трябва да бъдат неутрални по отношение на купувач, на продавач и на конкретна сделка, ще бъдат прилагани и за всички бъдещи сделки от такъв характер“, обяви председателят на КЕВР тази седмица, след обществено обсъждане за новата цена на природния газ от 1 юни.

От ДПС чрез заместник-председателя на парламентарната група Йордан Цонев настояват „правителството да дойде следващата седмица в парламента и да запознае народните представители с подробностите по сделката и становището на органите“. Цонев отбелязва още, че „тази сделка много съмнително се лансира и от медиите от кръга „Капитал“, които я представят като свършен факт“.

По-рано от „Капитал“, в пространна публикация за сделката, отбелязаха и „контролирания огън срещу нея с епицентър ДПС“ в медии, свързани с Делян Пеевски. Там се появиха публикации за връзка на кандидат-купувача с председателката на парламента Цвета Караянчева и детронирания втори в ГЕРБ Цветан Цветанов. Запитан за Цветанов и сделката, министър-председателят Бойко Борисов препрати журналистите към Цветанов: той вече не е от ГЕРБ. Да не би да са му взели партийната книжка?

Шефът на „Еврохолд“ Асен Христов излезе публично по една от големите телевизии – bTV, за да обяви, че се познава с много хора в България. „Аз се гордея, че направих Цвета Караянчева директор на завод („Формопласт“ в Кърджали – б.р.). Ние ѝ гласувахме доверие. Аз познавам много хора в България. Срещал съм се и с Бойко Борисов. С Цветан Цветанов се познаваме още докато бях студент. Това не означава, че работя с политиците. Борисов сега е премиер, утре може да е някой друг…“ Като премиер обаче този път Борисов не е разговарял за сделката с колегата си – чешкия министър-председател Андрей Бабиш.

Факт е, че миналата пролет само от ДПС се възпротивиха и срещу едни промени в Закона за енергетиката, които оправомощиха КЕВР да влизат и управляват предприятие, ако установят пропуски в сделката – или ако се усъмнят, че произходът на средствата, с които е платена, са от пране на пари. Тогава експертът по енергийните теми на ДПС Рамадан Аталай заяви, че изпратеното към инвеститорите послание е, че „без разрешение от държавата никой няма да може да прави бизнес в енергетиката или да излезе от този сектор“. Ами така си е – достатъчно е да се види енергийният бизнес на почетния председател Доган. Когато ЧЕЗ беше собственик на ТЕЦ „Варна“, централата беше отрязана от бизнеса със студения резерв. Когато я получи Ахмед Доган, държавата я „пусна“ в този бизнес.

Тази седмица Комисията за финансов надзор изпрати „констатираните до момента факти и обстоятелства (по сделката за ЧЕЗ – б.а.) на компетентните институции – Главна прокуратура, ДАНС и НАП – с цел информираност и обективност, а обществеността ще бъде информирана чак след приключване на проверката“. Когато председателят на КЕВР бе запитан дали ще се разглежда финансовото състояние на „Еврохолд“, отговори, че това ще бъде заявено след изготвянето на критериите, и препрати именно към проверката на Комисията за финансов надзор.

Остава да чуем резултатите. А дотогава се пази тишина.

Заглавна снимка: Matthew Henry