Чухте ли за директорката на норвежко училище, която заявила, че българските деца трябва да бъдат отнемани от семействата им? А че норвежкият министър на образованието е защитил нейната „свобода на словото“? Ето точните думи на директорката: „Мисля, че държавата трябва да бъде по-строга в това децата да не остават в такива семейства. Защото децата, оставайки и приемайки модела на семейството си, вече са загубени. Те просто повтарят този модел и нищо не може да се направи.“

Всъщност… малко ви излъгах. Вярно е, че тези думи са казани по адрес на български деца. Но не от норвежка директорка, а от българска. Ако беше норвежка, със сигурност тази история вече щеше да е обект на всенародно възмущение и протести. А децата, за които става въпрос, действително са български граждани. Единствената подробност е, че са етнически роми.

Цитираните думи принадлежат на инж. Катя Ценева, директорка на ботевградската професионална гимназия „Стамен Панчев“. Директорката и гимназията ѝ станаха герои в ефира на bTV преди седмица заради проверка, извършена в училището и констатирала нередности и много отсъстващи ученици. Също и заради слабия успех на учениците на матурите – средно 2,87. От репортажа може да се стигне до извода, че той е по инициатива на училищното ръководство – гимназията и учениците ѝ са описани като жертви, а Регионалното управление на образованието (РУО) е в положението да се оправдава.

Катя Ценева прави крилатото си изказване как държавата трябва да отнема от семействата им ромски деца (които представляват голяма част от учениците в собственото ѝ училище), в интервю за местния вестник „Ботевградски вести“ на 30 април 2019 г. Дава интервю и в местна телевизия. Пред вестника тя наговаря и други неща. Например че ромските деца не ходят на училище поради „психология на етноса“. Че родителите им живеят „в първобитна обстановка“ и за тях образованието е „безкрайно далеч“. „Те дори не знаят за какво децата им ходят на училище. Знаят само, че някой ще даде едни пари, без да разбират за какво става дума“, твърди директорката.

Според нея ромските ученици в Ботевград и в частност в поверената ѝ гимназия не са „деца в риск, става дума просто за изгубени за образованието деца“. „Тези ученици са изпуснали материал, няма какво да ги привлече в класната стая“, убедена е тя. И чудейки се как другите страни се справят с ромските деца, дава идеята в България те да бъдат отнемани от семействата им.

Всичко това директорката твърди единствено на основата на етническата принадлежност на учениците си. А това е дискриминация в чист вид. И е обида за всички роми, сред които има редица лекари, журналисти, юристи, експерти в различни области, хора на изкуството и пр.

Според закона дискриминацията представлява неравно третиране на основата на определени признаци, между които е и етносът, а ръководителят на една обучаваща институция носи отговорност, ако в нея се допуска дискриминация. Значи инж. Катя Ценева прави двойно нарушение – и с изказванията си, и с това, че ги прави в качеството си на училищна директорка. Българските институции обаче явно не четат Закона за защита от дискриминация, макар директорката на професионалната гимназия да е убедена, че е преследвана заради изразените си позиции във вестника и в местната телевизия.

В началото на юни т.г. сайтът Botevgrad.com препечатва статия от „Ботевградски вести“ с бомбастичното заглавие „Наказват директорка заради интервю“. Става въпрос за цитираното по-горе интервю с Ценева. „И сега за това си мнение, изказано публично, Катя Ценева ще получи наказание. […] Сякаш не живеем в 2019-та, а в 1984 година!“, възмущава се анонимният автор на статията.

Няма никакво доказателство за верността на заглавието и съдържанието на публикацията освен твърдението на директорката, че училището ѝ е подложено на поредица от проверки заради интервюто, което е дала, а целта е тя да бъде наказана за думите си. Всъщност проверките в гимназията са за друго. Те се извършват, защото има данни, че голяма част от учениците не стъпват в училище.

Може ли все пак инспекциите да са свързани с интервюто? Ами не, защото са започнали доста преди то да бъде дадено. Това става ясно от отговора на ръководителката на РУО за София-регион Росица Иванова. Тя уточнява, че още през февруари на директорката е наложено наказание „забележка“, защото при четири проверки в гимназията са констатирани много отсъстващи ученици. В един от случаите не присъстват почти ¾ от тях, в другите – около и над половината. След наказанието са извършени още четири проверки, а положението не се е променило особено. Средното присъствие на учениците в гимназията е към 40%.

По отношение на интервюто Росица Иванова коментира единствено, че твърдейки как само 50% от ботевградските ученици ходят на училище (което според нея не отговаря на истината), Ценева се изказва от името на всички директори в Ботевград и на РУО, без да е получила разрешение за това.

От „Ботевградски вести“ интерпретират думите на Иванова буквално: проблемът с интервюто е, че Катя Ценева не е поискала разрешение от РУО за него. Според тях гимназия „Стамен Панчев“ няма други проблеми освен въпросното интервю. Те задават на министъра на образованието Красимир Вълчев и на председателката на Синдиката на българските учители Янка Такева въпроса дали е редно да се наказва училищен директор заради публично изразено мнение.

Министър Вълчев отговаря: „Така, както ми задавате въпроса […], със сигурност трябва да кажа: не е редно. Но не съм запознат с конкретния случай в детайли. Може би наказанието не е само за това. Трябва да го проверя, вероятно има и други нарушения. Ще го проверя.“

Отговорът на министъра е коректен с оглед на липсата на информация към момента на даването му. Обещанието да провери обаче не води доникъде, най-малкото – до установяване на дискриминационно говорене.

Според синдикалистката Янка Такева не е редно да се наказват директори заради медийни изяви, но има правила в МОН, според които за медийните си изяви училищните директори трябва да уведомяват РУО, а учителите – директорите. Тя не обещава да провери случая, няма и данни да го е направила. Но се произнася, че не е редно да има наказание, като се аргументира: „Как ще разбере обществото, ако ние – учителите и директорите, не говорим за проблемите в образованието?“

Да обобщим: и според Красимир Вълчев, и според Янка Такева няма никакъв проблем какво говори един училищен директор. Каквото и да каже, това е въпрос на свобода на словото. Според ръководителката на РУО за София-регион, която за разлика от предишните е проследила медийните изяви на Катя Ценева, единственият проблем е директорът да не говори от името на всички образователни институции в общината.

Ала ако мислите, че тези реакции са от толерантност към чуждото мнение и зачитане на правото на изразяване, грешите. Какво ще стане, ако един директор на гимназия заяви в интервю, че трябва да се учат по-малко Ботев и Вазов и повече съвременни автори? Или – още по-страшно – че училището трябва да се бори с джендър стереотипите? Дали министърът на образованието отново ще каже, че санкционирането заради изразяване на мнение не е редно?

В случая става въпрос не за свобода за словото, а за системно незабелязване на дискриминацията. Незабелязване, защото онези, които би трябвало да я забележат, вероятно са също толкова дискриминационно настроени, колкото ботевградската училищна директорка. Затова нещата, които тя казва по адрес на ромите, им изглеждат нормални – просто „мнение“. А проблемът според тях е единствено в отсъствията.

Само че между мнението на директорката и отсъствията на учениците ѝ има връзка. Дискриминационните нагласи водят до дискриминационни действия и до цинично отношение към професията. Убедена, че от ромските младежи не става нищо, че те са „изгубени за образованието деца“, Катя Ценева не е и мотивирана да полага усилия екипът ѝ да ги привлече и задържи в класната стая. За нея това биха били сизифовски усилия. Защо да търкаляш камък нагоре по склона, който отново ще се спусне в ниското, ако може просто да не го търкаляш? Защо да се опитваш да си вършиш работата, като така и така ще вземеш държавна субсидия за всеки записан ученик? Защо да си търсиш поприще, в което виждаш смисъл, след като и на това получаваш заплата? Само да не са проверките, които развалят комфорта.

Случаят с тази професионална гимназия изобщо не е изолиран. Всеизвестен факт е, че в България има множество сегрегирани училища, включително и професионални гимназии. Също така се знае, че в немалка част от тези училища на практика не се учи нищо. Само че и институциите, и общественото мнение прехвърлят вината за това върху „психологията на ромския етнос“.

Дискриминационното отношение към ромите в България е достигнало такива размери, че в разгара на протестите срещу Стратегията за детето не става скандал от това, че една училищна директорка предлага държавата да отнема деца от семействата им. Според общественото мнение българските родители имат правото да си бият децата и никой не може да им се меси, защото децата им са си техни. Няма никакъв проблем обаче да се отнемат деца, ако са ромчета, дори родителите им да не ги бият.

Следващата стъпка на дискриминацията се нарича дехуманизация. Мнението на директорката за „първобитността“ на ромите съвсем не е първата, нито най-плашещата проява на дехуманизиращо отношение към ромите. През 2014 г. например Валери Симеонов ги нарече „озверели човекоподобни“. Днес той е част от управляващата коалиция, а през 2019 г. съдът го оправда за изказването. След като за управляващите политици може, защо за училищните директори да не може? И защо министърът на образованието да забелязва?

Не, България не върви към институционализиране на дискриминацията към ромите. Тя у нас отдавна е институционализирана, особено в образованието.

България върви към институционализиране на дехуманизацията.

Заглавна снимка: Wokandapix

Светла Енчева

Светла Енчева

Социоложка, журналистка, активистка в областта на човешките права, блогърка, свири лошо на бас. Най-добре се справя като свободен електрон. Вярва, че думите не отразяват, а променят реалността.