Да го наричаме „безименен“, предложи новозеландската премиерка Джасинда Ардърн по адрес на стрелеца от Крайстчърч, убил 50 души и ранил десетки. В тази публикация няма да споменаваме нито неговото име, нито това на известния му „колега“ и вдъхновител от Норвегия.

Ардърн има право – именуването спомага за героизирането. А героизирането – за подражанието.

Между терористичния акт в Норвегия през 2011 г., по време на който са убити 77 души, предимно деца и младежи, и този в Нова Зеландия от миналата седмица има повече прилики, отколкото разлики. И двете кръвопролития са най-масовите терористични актове в съответната страна. И двете са извършени от млади мъже, убедени в превъзходството на бялата раса и на християнската култура. И двамата терористи смятат, че масовото убийство е акт на загриженост за бъдещето на страната им. И двамата са действали сами. И двамата остават живи след атентатите и гледат на процесите срещу себе си като на предоставена трибуна, от която да разпространяват възгледите си. (Процесът в Нова Зеландия още не е започнал, но извършителят вече е обявил, че сам ще се защитава в съда.)

Между Нова Зеландия и Норвегия също могат да се направят редица паралели. И в двете държави населението е почти изцяло от бялата раса и преобладаващата религия е християнството, но голяма част от хората изповядва не религиозни, а светски и либерални ценности. И в двете страни мюсюлманите са пренебрежимо нисък дял от населението. И в двете обаче има хора, които се притесняват от засилването на мюсюлманската имиграция.

Нова Зеландия дълги години поддържа политика на „бяла имиграция“. Но през последните десетилетия имиграционният ѝ облик се променя. Започват да се допускат и имигранти от Азия например, както и бежанци, включително от мюсюлмански страни. Бежанската политика на страната обаче е рестриктивна – понастоящем съществува квота от 750 бежанци годишно. От 2020 г. тя става 1000 души, но Джасинда Ардърн настоява за двойно увеличение – годишно да бъдат приемани 1500 бежанци.

В този контекст на нарастваща отвореност към етническото и културното разнообразие един бял супремасист чувства, че базисните му ценности са под заплаха. И решава да „възстанови справедливостта“, нахлувайки в две джамии и избивайки колкото мюсюлмани успее.

Подобни нагласи обаче не са особено популярни в Нова Зеландия, за разлика от много места в Европа, от които стрелецът се е вдъхновявал, включително България. „Това не е Нова Зеландия“, каза Джасинда Ардърн по повод на атентата; имаше и плакати с такъв надпис в памет на жертвите. Из цялата страна се организираха масови демонстрации на солидарност със загиналите и техните близки.

След трагедията Джасинда Ардърн заяви, че полуавтоматичните оръжия в страната ще бъдат забранени. Решението за забраната беше взето само шест дни след стрелбата. За сравнение, две седмици след обещанието да бъдат премахнати, опасните „перки“ на Графа още са си там.

Не, Нова Зеландия, за каквато мечтае стрелецът, действително не е Нова Зеландия на мнозинството от хората в тази страна.

Нова Зеландия е много повече.

Бежанецът от Афганистан Абдул Азис, който не иска да бъде смятан за герой. Той се противопоставя на атентатора с подръчни средства, попречвайки му да влезе в джамията и да убие още повече хора. Замеря го с апарат за картови плащания. После успява да вземе едно от оръжията му, но то се оказало без патрони. Тичал след колата на нападателя, за да го преследва, без да се впечатли от крясъците му, че ще избие всички.

Нова Зеландия е посетителят в джамията в Крайстчърч, който посрещнал стрелеца с думите „Здравей, братко!“, преди да бъде убит от него. Нова Зеландия е Андрю Грейстоун от Манчестър, който след терористичния акт застава пред джамия със саморъчно написана табела: „Вие сте ми приятели. Ще пазя отпред, докато се молите.“ Нова Зеландия е 59-годишният Фархид Ахмед, чиято жена е една от жертвите на атентата и който намира сили да каже на убиеца ѝ: „Въпреки това те обичам.“

Нова Зеландия са хилядите демонстриращи и изразяващи солидарност сред трагедията граждани на страната. И не на последно място, Нова Зеландия е премиерката на страната Джасинда Ардърн, чиито призиви за повече доброта и за отвореност към другите са заразителни.

Терористичните актове имат свойството да обединяват населението около определени ценности. Това могат да бъдат ценностите като сигурността и собственото превъзходство, какъвто е например случаят във Франция след атентатите в Париж и Ница.

След масовото убийство в Крайстчърч Нова Зеландия демонстрира, че избира мира, ненасилието, отвореността, обичта и добротата.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на Channel 4

Светла Енчева

Светла Енчева

Социоложка, журналистка, активистка в областта на човешките права, блогърка, свири лошо на бас. Най-добре се справя като свободен електрон. Вярва, че думите не отразяват, а променят реалността.