Училището според предизборните програми: Между казармения национализъм и формирането на модерни личности

Образованието в училище често става повод за скандали и се превръща в залог на политически борби. Причината е в това, че образователните системи съдържат и изразяват в концентриран вид официалната идеология на една държава (или на една общност, която има собствена образователна система). Училището е не просто място за придобиване на знания и умения, а и за формиране на бъдещи граждани с определени ценности и определено поведение. Затова е важно да имаме отговори на следните въпроси:

Как партиите и коалициите, които според предварителните социологически проучвания имат шанс да влязат в следващия парламент, си представят училището и образованието, което то предоставя? Какво искат да включва образованието и какво – не?

В предизборните програми образованието и науката по правило вървят заедно. Тук анализирам само идеите за училищното образование, тъй като висшето образование и науката не са толкова тясно свързани с формирането на личността. Засягам и предучилищното образование, доколкото то има отношение към училището.

Както в анализите на програмите по отношение на жените и на пенсионерите и хората с увреждания, и тук си поставям същите методологически ограничения.

Първо, концентрирам се само върху партиите и коалициите, които според различни предизборни проучвания имат шанс да влязат в следващия парламент. Второ, разглеждам само официално публикувани политически програми и платформи, а не позиции на политически лидери, медийни публикации и пр. Трето, анализирам само програми и платформи за парламентарните избори през 2021 г., а не от предишни кампании.

Цитатите от програмните документи ще бъдат представени без редакционна намеса.

Училищното образование според ГЕРБ/СДС: По Мечо Пух – от всичко и по много

В предизборната програма на ГЕРБ думата „приоритет“ се споменава 71 пъти, често в комбинация с прилагателни като „стратегически“, „ключов“ или „върхов“. Както може да се очаква, и образованието се определя като „стратегически и национален приоритет“. Също и като „устойчив управленски и бюджетен приоритет“. Управляващата партия поема ангажимента да увеличи разходите за образование до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) и отчита, че по време на последния парламентарен мандат те са увеличени от 3,6 на 4,5%.

Кой е най-важният в образователната система? В една съвременна демократична страна логично е това да са учениците – училището съществува, за да получат те образование. От десетилетия учителят вече не се схваща като основната инстанция, предоставяща знанието, а по-скоро като медиатор, който помага на учениците сами да стигнат до него.

Според ГЕРБ „най-важният акцент“ е „човешкият фактор“, но това e не ученикът, а учителят и останалите специалисти, ангажирани в системата.

Затова в раздела за образованието в програмата се започва с тях. Поставя се акцент върху повишаването на заплатите в сектора, като целта е те да надвишат 140% от средната работна заплата. Повишаването на заплатите се схваща като средство за привличане на „подготвени и мотивирани“ учители. Споменава се и „модернизацията на педагогическото образование, насочена към променящата се роля на учителя“, свързана с нови компетентности, приобщаващо образование, иновации, персонализация в „ерата на дигиталните трансформации“.

В същото време ГЕРБ призовава „да научим децата да се учат“. С аргумента, че те „ще живеят и работят в свят с променящи се професии, с изобилие от информация, всепроникваща дигитализация и изкуствен интелект“. Свят, който изисква умения като креативност, критично мислене и др. За тази цел според управляващата партия трябва да се оптимизират учебните програми, като се намали фактологията и се освободи време за формиране на умения и развиване на функционалната грамотност. Училището се представя като пространство за иновации, поставящо акцент върху социалната и емоционалната интелигентност, гражданските умения, „дигиталната медийна грамотност“ (изглежда, от ГЕРБ предпоставят, че аналогови медии вече няма, а и да има, учениците не се интересуват от тях).

ГЕРБ обещава да продължи развитието на професионалното образование и дуалното обучение. Затова се предвижда задълбочаване на връзката на образованието с бизнеса и с „потребностите на обществото и икономиката“.

Частта за възпитанието и подкрепата на личностното развитие е озаглавена „Всяко дете е важно“. В началото ѝ от ГЕРБ отчитат, че са въвели гражданското образование като учебен предмет, но и са поставили

„акцент върху възпитанието в родолюбие и национално самосъзнание“.

По този начин хем демонстрират това, което се очаква от една проевропейска партия, хем се стараят да се харесат на националистически настроените партньори и избиратели.

В програмата се обръща внимание на учениците с различен тип трудности в образованието си. В нея се изтъква, че ГЕРБ са подпомогнали училищните общности и работата с родителите, дейностите по интереси и центровете за подкрепа на личностното развитие. Както и че са финансирали дейности за преодоляване на образователните трудности, увеличили са броя на ресурсните учители, училищните психолози, педагогически съветници и логопеди, на училищните автобуси. Споменава се и приемането на Закона за българския жестов език. Обещава се да се продължи в същия дух.

Специално място се отделя на интеграцията на децата от уязвими групи, в частност – на ромските деца. Образователната интеграция се интерпретира като право на всяко дете, а не като принуда. От ГЕРБ обещават да увеличат броя на образователните медиатори и социалните работници в училищата и детските градини, да регламентират статута им и да увеличат възнаграждението им. Смятат и да наблегнат на работата с родители с ниско образование и да преодоляват образователната сегрегация с финансови стимули.

Според ГЕРБ ранната детска възраст е „основополагаща“,

с което в програмата се аргументира задължителната предучилищна подготовка от 4-годишна възраст. Обещават се нови детски градини, освобождаване от таксите за децата в предучилищна възраст, обновяване на материалите, безплатно електронно образователно съдържание.

В програмата са посветени отделни раздели на образованието „в ерата на дигиталните трансформации“ и на електронното образование. В тях накратко пише колко са важни те и колко ще се наблегне на тях. Обещава се и модернизиране на „физическата среда“ в образователните институции, както и на модела на финансово преразпределение.

Що се отнася до българските деца в чужбина, има раздел и за развитието на мрежа от неделни училища, където да се получава българско образование. Предвижда се и регламентиране на стипендии „за учениците от историческите ни общности, изучаващи български език“.

В програмата на СДС, коалиционния партньор на ГЕРБ, не става дума за нищо, свързано с училище или образование.

Училищното образование според „БСП за България“: Произвеждане на патриоти по калъп

Предизборната платформа на БСП не е толкова многословна като тази на ГЕРБ, така че приоритетите на Столетницата в областта на образованието са по-лесно проследими. Най-важното дори е казано в прав текст:

Основната ни цел в образованието е на изхода на образователната система да имаме образовани, знаещи и можещи български граждани, обичащи родината, готови за ефективно участие в пазара на труда и в обществения живот.

БСП предлага бюджетните средства за образование да станат минимум 5% от БВП, делегираните бюджети в средното образование да се премахнат и от бюджета да се финансират само държавните и общинските училища. Обещава се и яслите и детските градини да станат безплатни, а условията във всички училища и детски градини да се изравнят.

Що се отнася до учебното съдържание, социалистите искат „пълен преглед на учебните програми и учебното съдържание и съобразяването му с възрастовите и психологически особености на децата и учениците“. Това по принцип звучи добре, но много зависи какво се разбира под „възрастови и психологически особености“. Може да се има предвид както въвеждането на съвременни педагогически методи, изхождащи от идеята, че детето е личност, така и настояване за недопускане например на сексуално образование, за да се „предпазят децата“. При БСП като че ли става дума по-скоро за второто, ако се има предвид следващият им приоритет:

Прекратяване на подмяната на българската култура и история и засилване на възпитателната функция на училището и детската градина в дух на традиционни национални ценности.

Значи още от детската градина децата трябва да бъдат възпитавани „в дух на традиционни национални ценности“. А според родната националистическа пропаганда, която се споделя и от БСП, като че ли основната „традиционна национална ценност“ е хетеросексуалното семейство, в което „малко бой“ не вреди, а изгражда. Теми като правата на жените и сакън, правата на ЛГБТИ+ хората се схващат като „подмяна на българската култура“. А всичко, което противоречи на патриотичния образователен канон от времето на т.нар. Възродителен процес, пък се схваща като „подмяна на българската история“.

И за да е училищното образование в максимална степен унифицирано, БСП предлага да има само по „един учебник по предмет за всеки клас в цялата страна“.

Образователната интеграция социалистите си я представят също толкова командно-административно – като ангажиране на „всички отговорни институции“ за максимално обхващане на „всички, подлежащи на задължително образование“. От партията искат да се създаде и „единен електронен регистър, обвързан със системата на ГРАО“, който да проследява образователния статус на всички деца и ученици, но не става ясно каква е целта на това проследяване и защо то трябва да е свързано с ГРАО.

БСП иска и учителската професия да стане регулирана, за да е „поставена под контрола и закрилата на държавата“, както и увеличаване на учителските заплати и поддържане на нивото им над средната работна заплата за страната.

В коалицията „БСП за България“ влизат „Комунистическа партия на България“, „Нова Зора“, Политически клуб „Екогласност“ и Политически клуб „Тракия“. Нито една от тези партии няма актуална програма на сайта си.

Училищното образование според „Има такъв народ“: Объркано в родния език

Програмата на „Има такъв народ“ също започва от командно-административните мерки, за да стигне чак накрая до учениците, които се схващат като обект на дисциплиниране.

Но първият приоритет на партията на Слави Трифонов е „ефективното финансиране“, което включва промяна на модела „парите следват ученика“. Чрез тази промяна следва да се гарантира „еднакъв старт в качеството на образованието“. Както и да се сложи край на стигмите „елитни“ и „неелитни“ училища, за чиято единствена причина незнайно защо се смята принципът „брой ученици“ и свързаният с това бюджет. Вместо това се предлага модел, в който училищата се финансират съобразно възможностите им и „икономическите интереси на страната“.

От ИТН смятат да борят проблемите в образованието и с мандатност и атестиране на училищните директори – всеки директор да може да бъде максимум два мандата на този пост. Предвиждат и „стандарт за развитие на училищата“.

В програмата на ИТН се обещава „осигуряване на качествено и насочено към потребностите на децата и обществото образование“. Това включва промяна във външното оценяване и „стимулиране на силните страни и волята на учениците при изпитите за „вход“ за следващ етап в образованието“, каквото и да означава това. Обещава се

„насочване на изпитното съдържание към национално и социално значими дисциплини, водени от Български език и литература“.

Впрочем и сега българският език и литература е водещ изпитен предмет, задължителен дори за кандидатстването в математически и природоматематически гимназии. В предизборната програма на ИТН социалната значимост се свежда до националната, а тя – до литературния канон. И за да няма пробойни в канона, се предлага, както и в платформата на БСП, учебното съдържание да се уеднакви.

Най-иновативното предложение на партията на Слави Трифонов е свързано с идеите за промяна на Закона за предучилищното и училищното образование, които предвиждат премахване на „матурата“ в четвърти клас. Вместо това се предлага

„Повтаряне на 4-ти клас при неусвоен роден език.“

Какво означава „неусвоен роден език“? Родният език е първият език, който децата проговарят. Ако до десетинагодишна възраст детето не го владее, значи не владее никакъв език и в такъв случай има нужда от специална подкрепа, а не от повтаряне на класа. Възможна е и друга интерпретация на „роден език“ – че това е езикът, който говорят родителите на детето. В такъв случай (според ИТН) излиза, че ако едно виетнамче например е отраснало в България, учи в българско училище и владее български, но не и виетнамски, ще трябва да повтаря четвърти клас. Както и едно ромско или етнически турско дете, чиито родители му говорят на български.

Проблемът с тази формулировка е, че

„Има такъв народ“ неявно предпоставя, че българският е единственият легитимен роден език за всички деца в България.

Подобни нагласи блестящо илюстрират разпространената „слепота“ у нас по отношение на малцинствата и чужденците. Образователната ни система предпоставя, че всички деца в училище са етнически българчета, макар да е ясно, че това не е така.

В програмата на ИТН дисциплината и поведението на учениците се разглеждат като „основен фактор в образователния процес“. Като няма мотивация, има воля и дисциплина.

Училищното образование според ДПС: Terra incognita… и дигитализация

На сайта на Движението е публикуван преамбюл към предизборната програма, както и основните ѝ приоритети, но не и цялата програма. Единственото, което пише в преамбюла по отношение на образованието, е следното:

Съвременно образование включващо инвестиции в образователна инфраструктура, включително дигитализация, висше образование, съобразено с нуждите на бизнеса и държавата.

Училищното образование според „Демократична България – обединение“: Цялостна модернизация и приобщаване на всички деца

ДБ има подробно разработена програма в областта на образованието и науката, разделена на описание на визията, контекст и анализ на моментната ситуация, основни дейности и мерки, които пък са разделени на спешни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни.

Визията за сектора изхожда от икономическите и социалните последствия от кризата с коронавируса, увеличаването на значимостта на информационните технологии, сложния баланс в опазването на човешките права и необходимостта от инвестиция в човешкия капитал.

Анализът на моментната ситуация тематизира недостатъчното финансиране на образованието и неуспешното гарантиране на „адекватна физическа, приобщаваща и човешка среда за всички деца“. От ДБ твърдят:

През периода на задължително училищно образование (възрастов интервал 7–16 години) държавата продължава да задължава учениците да получават образование, без да гарантира за всички адекватна физическа, приобщаваща и човешка среда, съвременни цели и методи на преподаване, координация с нуждите на пазара на труда и на съвременното общество.

Това води до изоставането на българските ученици в сравнение с връстниците им от други държави, както и до огромно образователно неравенство вътре в страната, свързано с доходите на родителите.

Коалицията предлага три основни действия в предучилищното и училищното образование. Първото е преминаване към компетентностен модел на обучение, като се прецизират ключовите компетентности, изработи се алгоритъм за актуализацията им и всичко това се координира с образователната система – организация, стандарти, учебни програми, оценяване и пр.

Второто действие е гарантиране на достъпа до образование на всяко дете, включително гарантиран достъп до училище по местоживеене и до „приобщаващо образование, което да съответства на индивидуалните му нужди“.

Третото действие е гарантирането на качеството на образованието. Предложението как това да стане, е чрез увеличаване на финансирането на предучилищното и училищното образование на 4% от БВП на основата на нужди, резултати и проекти (други партии и коалиции предлагат 5%, но включват в тях и средствата за наука). Обещават се и нов механизъм за управление на качеството, подкрепа на образователните иновации, качествени извънкласни дейности. Акцентира се също върху младежките политики, развитието на активни граждани, доброволчеството, културната активност.

Училищното образование според „Изправи се! Мутри вън!“: Фокус върху личността и социалното включване

„Изправи се! Мутри вън!“ също предлага решения за модернизиране на предучилищното и училищното образование. Според програмата на коалицията образователният модел трябва да се обърне, като фокусът да е върху личността и върху приноса на образованието в икономиката. „Личността“ е както тази на ученика, така и на учителя. Обещава се актуализиране на нормативните актове, регулиращи образованието.

Сред предлаганите мерки са 4,5% от БВП за образование, увеличение на учителските заплати, безплатни детски градини и ясли за всички деца, а при недостиг на места – ваучери за частни детски градини и ясли.

От „Изправи се! Мутри вън!“ обещават и опростяване на учебното съдържание и програмите, преминаване към дигитално съдържание, съвременни практики за дистанционно обучение и национална програма „Лаптоп за всяко дете“, от която да могат да се възползват не само учениците, а и учителите.

В програмата се предлага извършването на оценка на въздействието на делегираните бюджети, прилагане на проектно планирани бюджети, както и такива, свързани с постиженията на учебните заведения и нуждите на икономиката и обществото. Коалицията иска адекватни на обществото и икономиката учебни програми „за достигане на добрите европейски и световни стандарти за грамотност“.

Според коалицията трябва да има гъвкава система за включването на децата със специални образователни потребности в училище, като се ангажират и родителите, и специалисти. В програмата се акцентира върху задържането на децата в училище и намаляването на дела на отпадащите, като се предлага „въвеждане на стимули за деца и младежи в неравностойно положение – младежи от социалните домове, малцинствата, бежанци, имигранти и др.“.

„Изправи се! Мутри вън!“ обещават също инвестиции в модерна училищна инфраструктура, спортни бази, както и училищни автобуси.

Училищното образование според ВМРО: Казарма за ученици

Предизборната програма на ВМРО, както може да се очаква, акцентира върху патриотизма, включително и по отношение на образованието. Разбирането на партията за патриотизъм обаче съвсем не се ограничава в българските граници. Освен предложението за създаване на Министерство на българите в чужбина, което да се грижи и за българското образование извън страната, ВМРО въвежда екстравагантната идея българският език да стане матуритетен в ЕС. Тъй щото европейските младежи, напиращи да учат в български университети, да получат достъп до тях, като научат езика ни.

По отношение на ромите ВМРО интерпретира образованието като принуда, наказание и сегрегационно средство.

В програмата ясно се демонстрира, че партията предпочита употребата на „цигани“ и смята „роми“ за евфемизъм:

Нов подход за интеграция на циганите чрез образование, труд и санкции при неспазване на закона. 30 години ни се предлага от всяка следваща власт интеграция на „ромите“, която ни учи да ги понасяме каквито са, а за тях създава привилегии и чувство за безнаказаност. [Акцентът е на ВМРО – б.р.]

От ВМРО предлагат избирателното право „да бъде обвързано с конституционното задължение за образование и владеене на български език“, а който няма основно образование, да може да гласува само след полагане на изпит по български.

В предизборната програма на „войводите“ се застъпва идеята за образование, насочено към „възпитание на физически и психически здрави деца, с морални и нравствени ценности“. Както може да се предположи, основната цел е съхраняването и утвърждаването на българската национална идентичност. За постигането ѝ от ВМРО предлагат „приоритетно изучаване на българския език и литература, историята, географията, българските обичаи, традиции и фолклор“, както и посещение на значими исторически, културни и природни обекти.

Подобно на БСП, и ВМРО иска да има само по един учебник за всеки предмет. Партията на Красимир Каракачанов обаче отива по-далеч –

ВМРО иска дори да напише учебниците за всички ученици в България.

Това се подразбира от щедрото предложение партията да разработи „безплатни учебници и помагала“ за всички ученици до ХII клас, съчетано с убеждението, че по всеки общообразователен предмет трябва да има по един учебник, одобрен от МОН.

Що се отнася до възпитанието на „физически и психически здрави деца“, от ВМРО наблягат на спорта и туризма на учениците, на лагерите, наречени „центрове за отдих“, но най-вече – на военното обучение. В програмата се предлага то да се разшири, да включва „засилена практическа подготовка“ не само за война, но и за бедствия, аварии и извънредни ситуации. Има идея дори за „разкриване на специалности в средното образование, насочени към военното дело, чрез съвместни проекти между военните училища и професионалните гимназии“.

Предвижда се повишаването на качеството на образованието да стане чрез засилен контрол как се спазват държавните образователни изисквания за знанията на учениците. На образованието, значи, всичко му е наред, само контролът му куца.

От ВМРО обещават и повишаване на заплатите в образователната сфера – поне 125% от средната работна заплата за страната. Също и запазване на детските градини и училищата в малките населени места, безплатни детски градини и ясли „за всяко българско дете“ (за децата от етнически малцинства не се уточнява), „пълен обхват“ на децата над 4-годишна възраст в детските градини. Сред обещанията са и държавна подкрепа за нови детски градини в големите градове, подпомагане на семействата, лишени от достъп до общински детски градини.

В програмата се предвижда и модернизация на професионалното образование. Не става ясно каква е тя, но пък целта е да се произвеждат „мотивирани, бързо реализиращи се, знаещи и подготвени млади специалисти за българската икономика“.

При анализа на предизборните програми в сферата на образованието може да се откроят две основни групи партии и коалиции.

В едната група са тези, които поставят акцент върху патриотичното образование и формирането на учениците по унифициран „калъп“. За тях училището е „дисциплинарна институция“, ако използваме понятието на френския философ и социолог Мишел Фуко. За разнообразието – както на ученици, така и на учебно съдържание – няма място. Тук попадат БСП, „Има такъв народ“ и ВМРО. Най-детайлно е разработена тази представа за образованието от ВМРО.

В другата група са партиите и коалициите, според които образованието трябва да се ориентира не според националистическата пропаганда, а в съответствие със съвременните образователни концепции в Европа и развитите страни. Според тези концепции в центъра на образованието са учениците, които са личности с множество различни особености и потребности. Целта на училището е те да станат самостоятелни и да могат да се ориентират в света, но да са способни и да живеят и работят заедно. Към тази група може да причислим „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“.

Не е ясно къде в схемата стоят ДПС. Що се отнася до ГЕРБ, в тяхната програма има всичко, така че да могат да я нагодят според евентуалните коалиционни партньори.

Заглавна снимка: Ivan Aleksic