Уличното изкуство като огледало на обществото

В свят на затрупване с информация за обществени бедствия, натоварващи сетивата ни, Джо Каслин има по-различен подход – чрез улично изкуство той се задълбочава в чувствителни теми, които често са табу в нашето съвременно общество. Сюжетите му отразяват и противопоставят трудностите и ежедневието в Ирландия. Детайлните рисунки с молив, принтирани в голям формат, се преплитат със сгради и привличат вниманието към силата на публичното изкуство. Попитахме го за значението на изкуството, както и за образованието и пречките в тази област.

В някои от работите си говорите за това как младите мъже в Ирландия са потиснати да споделят своите емоции, които на свой ред се възприемат като признак на слабост. Нещо подобно се случва и в България. Как се борите със стигмата на емоциите чрез изкуството?

Моето мнение е, че гледането на художествени творби, ангажирането с изкуството или създаването му помагат на индивида да се справи и да реагира на напрежението в живота. Уличното изкуство има способността да се намеси в ежедневието и да провокира емоционална реакция. Трайно установените патриархални норми потискат мъжете да говорят за това как се чувстват. Не че тези чувства не съществуват и при тях, просто не се споделят толкова и това е токсично. Ако моето улично изкуство може по някакъв начин да стимулира отзвук или наистина да предизвика разговор, тогава имам чувството, че тази стигма в някаква степен се разрушава.

Един от най-интересните аспекти на работата Ви е фактът, че сте и учител. Колко е важно обществото да инвестира в образованието в областта на изкуството, особено в по-напреднала възраст, когато то не се счита за приоритет?

Идвам от много пристрастно пространство, тъй като самият аз предоставям отговор на този въпрос. Виждам с очите си отплатата на художественото образование всеки ден, виждам я в по-голямата част от сегашните над три хиляди ученици, на които съм преподавал през последните десет години. Визуалната грамотност, решаването на проблеми и експериментирането са в основата на голяма част от съвременния ни свят и в начина, по който бъдещите поколения ще общуват помежду си. Задължително е да ги въоръжим с възможност първо да се справят с емоциите си и след това да процъфтят. Изкуството, което винаги е играло роля да документира и да обяснява безбройните култури на тази планета, едва ли ще загуби ефекта си с моята генерация.

Често съвременното изкуство се възприема като „западна ценност“ и някои източноевропейски страни трудно го оценяват безпристрастно. Как правим изкуството по-разбираемо за онези, които се чувстват далеч от него?

Съвременното изкуство често ми се губи и на мен и това е окей. Дълбочината и дъхът на изкуството се разширяват всеки ден от колегите художници. Нещо подобно се очаква от художниците. В крайна сметка ние сме творчески същества… Невинаги мога да хвана нюанса на всяко произведение в съвременното изкуство, но човешката ценност е това, което мога да оценя. Дори импресионистите са изпитвали огромна трудност да спечелят уважение, когато са сложили началото на движението си.

Най-новата Ви творба „Доброволците“ (The Volunteers) намеква за емоцията на „безкористното даване“ във времена на бедствие. Как бихте описали днешния свят; изгубено и тъмно ли е, или се опитваме да разгърнем трудни и предизвикателни теми?

Карат ни да вярваме, че днешният свят е изгубен и тъмен, с много помрачени и дори „оранжеви на цвят“ лидери. Аз обаче избрах да видя светлината. Само миналата година станах свидетел на група ирландски тийнейджъри, които събраха цяла общност, натрупвайки 22 000 подписа под петиция, за да променят местно решение на правителството. За да спасят 14-годишния си приятел и семейството му от депортация. Да, изправени сме пред много трудни и предизвикателни теми, но заедно сме по-силни. Всеотдайността е много по-силна характеристика от егоизма.

Според Вас каква трябва да бъде ролята на изкуството в нашето общество днес и как трябва да се развива то от идващото поколение?

Изкуството е умение и език, който надхвърля всички култури. Участниците – както професионалисти, така и любители – трябва да бъдат почитани и ценени. То ще продължи да играе неразделна роля за напредъка на човечеството, тъй като ние проектираме, променяме, създаваме и преосмисляме нашия свят и неговото съдържание към по-добро.

Как можем да насърчим свободата на изразяване на едно силно потиснато общество?

Забележително изкуство е създавано и във времена на потисничество и самовластие. Да, то ще бъде смекчено до известна степен, но посланието на творбата ще бъде ясно въпреки уязвимата среда, в която е създадена. Това само по себе си ще направи изкуството по-съществено, по-биографично и наистина по-могъщо. Реагирането, насърчаването и финансирането на тази творческа дейност е изключително важно за всички нас.

Благодарим на Александра Димитрова за помощта при интервюто.

Ако искате да видите Джо Каслин, може да посетите симпозиума на „Мелба“ на 9 ноември в зала 6 на НДК  в София.

Снимки: © Джо Каслин