В името на народа: Да живее правителството

Представете си, че трябва да отсъдим как се е справило правителството в първите два месеца и половина на власт. Знаете как се прави. Аргументите на обвинението срещу аргументите на защитата. Ние, гражданите на България, сме съдебните заседатели, пълни с предразсъдъци, суетни, разгорещени от войната на Путин в Украйна, гневни от инфлацията, продължаващата зима и несигурността, която глобалните сътресения предизвикват в живота ни.

Противно на обичайния съдебен процес, ще започнем с аргументите на защитата.

I. ЕС, НАТО, Русия. Нито едно правителство от времената на напъпващата ни демокрация не е работило в толкова турбулентна външна среда още в първите си сто дни. Тежкият конфликт със Северна Македония, която България възпря по пътя ѝ към преговори за членство в ЕС, не носи позитиви. София изгуби преднина пред Скопие и позицията ѝ така и остана неразбрана в Брюксел и Вашингтон, които по различни канали оказват натиск за промяната ѝ.

Руското нахлуване в Украйна хвърли най-зависимата от руски газ и петрол и най-бедна държава в ЕС на скарата на инфлацията. Поскъпването започна от миналото лято, но агресията на режима в Москва вдигна цените на газа и петрола до небесата. „Добре дошли в един нов свят, в който скоро европейците ще плащат 2000 евро за кубичен метър газ!“, заплаши бившият премиер на Путин Дмитрий Медведев в Twitter, като вероятно е имал предвид за 1000 куб.м. На спотпазарите цената вече надскочи 1300 евро и доближи 1400. Петролът мина 100 долара за барел, инфлацията в България ще е двуцифрена, обедняването – сериозно. Същински коктейл „Молотов“, който взривява протести. Цялата щедрост на новия кабинет за пенсионерите, за социално подпомагане, компенсации за бизнеса и инвестиции, отива по дяволите.

II. Неопитност. Министрите с предишен опит в изпълнителната власт са твърде малко. Настоящата вицепремиерка Корнелия Нинова е била заместник-министър на икономиката; регионалният министър Гроздан Караджов – главен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията; премиерът Кирил Петков, вицепремиерът Асен Василев и Бойко Рашков – служебни министри съответно на икономиката, на финансите и на вътрешните работи. Едно е безспорно: повечето имат опит в частния бизнес, което предполага предприемчивост и мениджърски умения. И макар и без административен опит, в изпълнителната власт никога не е имало хора с толкова впечатляващи биографии – като образование, умения, владеене на езици.

III. Наследството. ГЕРБ остави България в чакалнята на еврозоната, на подстъпите към Шенген, с метро и една цяла магистрала. Но ГЕРБ и другите преди тях създадоха задкулисието, на което повериха правораздаването, разкаляха държавата от корупция, бетонираха зависимости. Развиха енергийна инфраструктура, която да обслужва „Газпром“ и руските интереси (и дори уредиха да е на входните и източни точки на тръбите) – и не допуснаха друга, която да наруши този монопол, като интерконектора с Гърция например. От тази кота нула трудно се вдига мироздание.

IV. Четирима в коалицията. Коалицията е твърде голяма – „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, „Демократична България“, „БСП за България“. В действителност три коалиции и една партия, обединени в управлението. Това е твърде сложна конфигурация, в която са преплетени различен тип подчинености и интереси. Необходимо е време, за да се изгради партньорство и доверие между участниците.

V. Президентът Радев. Държавният глава е менторът на това правителство и макар и да няма опасност той да го събори, евентуален провал ще засегне рейтинга му на най-харесван политик. Разбира се, в по-малка степен, отколкото на съпредседателите на проекта за Промяна – Кирил Петков и Асен Василев. Макар и критичен (в опит за надпартийност), президентът ще подкрепя управляващите заради предстоящата съдебна реформа и отстраняването на Гешев, както и заради местните избори догодина.

А сега – аргументите на обвинението.

I. ЕС, НАТО, Русия. Европейската комисия критикува българския План за възстановяване и устойчивост, с който не се справи нито служебният кабинет на Румен Радев, нито настоящият. Правителството на Кирил Петков и Асен Василев дори скри проектите и проведе обществено обсъждане, без да даде гласност на изпратената в Брюксел чернова. За някои от тях има съмнения за нездрав лобизъм – например за закупуването на нови влакове и твърде много батерии за съхранение на електроенергия. Управляващите са загърбили обещанията си за публичност и откритост и към Плана, по който България очаква малко над 6 млрд. еврогрантове, и по други проекти, свързани с енергетиката.

София среща трудности да комуникира с Брюксел наложеното на Северна Македония вето. (А гафът с публикуваната от Кирил Петков снимка на премиера с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, от която бе изрязан македонският премиер Димитър Ковачевски, отне от ускорението на българо-македонските отношения, тон за което даде самият Петков.) Но кой всъщност е начело на този процес – премиерът или президентът, който не пропуска случай да напомни за червените линии, от които България няма да отстъпи по отношение на Северна Македония? Със сигурност обаче не е външната министърка Теодора Генчовска.

България се показва колеблив и несигурен партньор на НАТО (като Унгария) – и тон за това дава не кой да е, а министърът на отбраната Стефан Янев, избраник на президента. Някогашният бригаден генерал показва неотстъпчивост, когато става въпрос за американски войски в България, наричайки ги чужди, демонстрира боязливост да определи агресията в Украйна като война – и нежелание да назове Русия агресор. „Нарочно не говорим с войнствена риторика и неслучайно цитирах президента Путин, че това е специална операция, защото по този начин нито той, нито НАТО затварят вратата за дипломацията“, заяви Янев след заседание в парламента. Все едно НАТО разчита на България за дипломацията с Русия…

II. Неопитност. Присъствието на толкова хора от частния бизнес неизбежно води до лобизъм и конфликт на интереси – примерът с отстранения зам.-министър на транспорта Илия Илиев е показателен, макар че мотивът е, че не тича в темпото на промяната. Управлението не е тренировъчна зала, така че се налага да се учат бързо и в движение поради отговорностите, които имат, и обещанията, които дадоха. Действията им издават, че нямат намерение да правят същински промени. Тази година само ще раздават пари и ще поръчват одити и анализи. Догодина няма да се правят реформи заради местните избори. Ако стигнат до 2024-та – тогава пък е вотът за евродепутати и разбира се, също няма да ядосват избирателите. А 2025-та е последната година от редовния мандат – и по българска традиция пак не се правят реформи.

III. Наследството. Главният прокурор, както и цялата система от институции „бухалки“ е тежко наследство, но който се страхува от мечки, не ходи за гешевци в гората. Ако управляващите се провалят в битката си не просто за отстраняването на Иван Гешев, а за върховенство на правото, на следващи избори някои от коалицията няма да минат и 4%.

IV. Четирима в коалицията. Все още липсва синхрон между трите коалиции и партията на Слави Трифонов, които са обединили желанието си за власт. Липсват и сериозни опити да се постигне такъв. Договорените на преговорите за коалиционно споразумение експертни съвети, които да разрешават конфликтни въпроси, на практика не работят. Прононсираната от БСП за пореден път АЕЦ „Белене“ (също и от президента Радев) е отхвърлена от останалите. А от общата декларация на парламентарните групи на ПП, ИТН и ДБ, която осъди нахлуването на Русия в Украйна, БСП отсъства. Лидерката на социалистите и вицепремиерка Корнелия Нинова прокарва свои назначения на ключови позиции в изпълнителната власт, бетонирайки така председателското си място в БСП. Останалите се правят, че не забелязват популистките уклони и действия на Нинова в името на коалиционния мир, а и главно заради властта.

V. Президентът Радев. Колкото и да е висок, рейтингът на държавния глава не може да е основание редовно да прескача оградата на своите правомощия. Президентството има ясно определени функции по Конституция и не може да е втори, пардон, първи център на властта. Радев свика министри и спецслужби на „Дондуков“ 2 заради началото на войната в Украйна, но в изявлението си след срещата не осъжда действията на Русия, не заявява подкрепа за Украйна – само констатира пълномащабната операция и заявява, че е „абсолютно недопустимо“. На „Дондуков“ 1 премиерът обаче заявява, че „българското правителство остро осъжда агресията от Руската федерация към Украйна“.

А флиртът на Радев с едрия български бизнес при обиколките му из частни предприятия вече е съвсем видим. Същото правеше и Бойко Борисов. Но не и Кирил Петков, който пътува повече в чужбина, отколкото в България – било за участие в Мюнхенската конференция по сигурността, било за Европейския съвет. Докато визитите на президента навън съвсем оредяха.

В името на народа, тоест на нас, да гласуваме доверие на правителството да поживее още – за да му дадем шанс да изпълни някои от обещанията си. Но ако позицията срещу Русия е изпитание за единството в коалицията и в правителството, някои сили и министри от тази задруга трябва да си ходят. Иначе пак ще се окаже, че интерконекторът с Гърция не е готов, а НАТО разчита на полубатальон в България.

Заглавна снимка: © Министерският съвет