В услуга на КПКОНПИ

През изминалата седмица за пореден път основен виновник за това да не бъде победена корупцията и несправедливостта в държавата е Лозан Панов, председателят на Върховния касационен съд. Претопля се отново темата как ВКС със свое тълкувателно решение е осуетил прилагането на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ).

Припомняме: решението утвърждава това, че прекратяването на наказателното преследване е абсолютна пречка за последваща гражданска конфискация. Тоест не може да се отнема имущество, ако обвинението е отпаднало.

Новото истеризиране на темата този път е подето от организация, членуваща в Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет – Център за приложно-правни изследвания и практики.

От Центъра са адресирали писмо до Европейската комисия с ултимативни въпроси.

Правото на сдружаване и свободно изразяване е неотменимо право на гражданите и следва да бъде уважавано. Но не бива да бъдат подминавани публичните лъжи и откровената злоупотреба с права. Затова сме длъжни да ги разобличим и оборим правно.

Защо е важно това ли? Защото след като властимащите (управляващи и управляваща опозиция) изградиха присъдружна прислуга в съдебната власт и в администрацията, създадоха си пропагандна медийна машина, завзеха почти изцяло и обществените медии, сега са на път да построят и мрежа от организации, които да усилват ехото в обществото до пълното сътворение на паралелна реалност. Всичко това – при открито зловредно държавно управление. А това неминуемо би отказало нормалния човек да живее в България.

Нека разгледаме въпросите в писмото,

дали повод за ежедневни, оцветени в кафяво публикации с ниска съдържателна плътност и консистенция:

→ Първият въпрос, отправен към Европейската комисия, възбужда питането толерира ли ЕК практики, при които съдът с тълкувателната си дейност може да променя смисъла, целите и задачите и приложното поле на законите, в т.ч. и актовете на ЕС.

Понеже автор на писмото е пенсиониран прокурор от Върховната касационна прокуратура (най-после имаме прокурор граждански активист, па макар и недействащ, с позиция по актуални правни въпроси – радвай се, народе) сме длъжни да отбележим:

• ВКС е упражнил конституционното си правомощие да тълкува закона. Ако тълкуванието не се харесва на управляващите, имат възможността да напишат добър закон, макар очевидно и способността да им липсва.

• ВКС не може да променя нито целите, нито задачите на който и да е закон – съдът (който и да е съд) не е производствена фабрика, а гарант за правата на гражданите. Съдебната дейност не е резултатна дейност, за разлика от тази на прокуратурата. Съдът не дължи нищо повече от безпристрастно решение в разумен срок. Прокуратурата е орган по обвинение и борба с престъпността. Съдът може само да изправи лошото прилагане на закона.

А сега да усложним малко отговорите на поставения въпрос:

• Европейската комисия не е орган, който тълкува и прилага директивите и регламентите на ЕС. Тази задача се изпълнява от Съда на Европейския съюз и към настоящия момент има отправено запитване от страна на съдия от Софийския градски съд доколко любимият на властта ЗПКОНПИ е в съответствие или противоречие с правото на ЕС.

→ Във втората част от писмото се твърди и едновременно с това се пита има ли конфликт на интереси от страна на Лозан Панов, който, като обект на проверка от КПКОНПИ, участва във взимането на тълкувателно решение, касаещо работата на самата КПКОНПИ.

• В този случай тълкувателното решение е образувано много преди да бъде проверяван Лозан Панов, а за конфликт на интереси следва да се счита непосредственият правен интерес от решението – такъв в случая не съществува, тъй като тълкувателното решение е по реда на отменения ЗПКОНПИ, по силата на който Лозан Панов не е бил проверяван.

От правна страна подобни активни мероприятия, почиващи на писма и прокламации, са откровено несъстоятелни, но биват годни за атака срещу неудобните разпознаваеми лица в съдебната власт. Разбира се, на статуквото у нас са му нужни стройни редици от послушковци без позиция – в правосъдието, медиите, администрацията. Стройни редици от анонимници без самоличност. И партийна религия вместо съпротива с характер и позиция.

За финал ще отбележим:

който конфликт на интереси търси – конфликт на интереси получава.

Настоящият председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев е бил част от Центъра за приложно-правни изследвания и практики. Нещо повече – в интервю за „Медиапул“ през 2013 г. (гордо качено и на сайта на КПКОНПИ) Георгиев дори казва: „Заедно с няколко колеги в прокуратурата също имахме неправителствена организация, която се занимаваше с антикорупционни проекти. Казва се Център за приложно-правни изследвания и практики.“ През 2009 г., когато е прокурор от Софийската градска прокуратура, Пламен Георгиев публикува правен доклад заедно с авторката на настоящото писмо до ЕК – пенсионираната прокурорка от Върховната касационна прокуратура Мила Георгиева. Към 2009 г. и двамата членуват във въпросната организация, а сега видно си помагат.

Лошото е, че правната общност в страната подминава с охота подобни атаки срещу председателя на ВКС, а всъщност това са атаки срещу самия съд и срещу самото правосъдие. И ако сега основно се поемат от една личност, то замисълът очевидно е

да се държи обезвредена самата съдебна власт.

А в такава среда е трудно да се защитават права и интереси на гражданите – от всеки съдия и адвокат…

Заглавна снимка: Стопкадър от пресконференция