Виенският валс по случая „Скрипал“

„Във Виена се намира централата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, тук винаги се обсъждат теми между Изтока и Запада. Ако намалим дипломатическото присъствие, този важен диалог не би бил възможен.“ Думите са на външната министърка на Австрия Карин Кнайсл пред австрийската обществена телевизия ORF. Това е само един от аргументите, които правителството начело с предшественика на Кнайсл – понастоящем канцлер – Себастиан Курц изтъкна пред медиите като аргументация за отказа на страната да експулсира руски дипломати след случая „Скрипал“.

За властите във Виена ролята на Австрия в този скандал е предначертана. Неутралният статут на страната (Австрия не е член на НАТО) и дългата ѝ история на балансьор, поддържащ добри отношение както със Запада, така и с Русия, не ѝ позволяват да предприеме подобни мерки. Протегнатата ръка от Виена към Москва беше приета. На журналистически въпрос относно позицията на Австрия говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия се нуждае от всеки глас, „който може да помогне на Лондон да се вразуми“.

Реакцията на канцлера Курц е много показателна за сложната ситуация, в която се намира Австрия: „Намираме решението за правилно, но няма да се включим.“ Звучи озадачаващо, но политически и икономически причини, както и исторически изградената линия на поведение на Виена дават отговори на въпросите, които със сигурност си задавате.

Коалиционните партньори

Докато българското поведение по казуса е моделирано от сериозните проруски настроения сред голяма част от гласоподавателите, както и от близостта на коалиционните партньори на Борисов до линията и ценностите, проповядвани от Кремъл, то Австрия и правителството ѝ на пръв поглед няма какво да губят, ако заемат позиция, която е принципна и съпричастна към Великобритания. Дяволът обаче се крие в детайлите.

Важно е, на първо място, да разгледаме управляващите коалиции в двете страни. Защото в тях откриваме известни прилики – и австрийският кабинет (Австрийската народна партия и Партията на свободата на Австрия), и българските им колеги (ГЕРБ и „Обединени патриоти“) се самоопределят като десни консерватори, водени от харизматичен лидер (Курц/Борисов), който успява да мимикрира между популизма и проевропейската политика. Разликата е, че Курц неведнъж си е навличал гнева на европейските партньори с острите си изказвания и позиции, докато Борисов е изключително отдаден на това буквално да фамилиарничи и да демонстрира приятелски отношения с всеки лидер на страна или председател на международна институция.

Важна роля за отношението спрямо Русия обаче играят и коалиционните партньори. Подобно на „Атака“ и ВМРО, водещите фигури на Партията на свободата на Австрия се обявяват против европейските санкции срещу Русия и често гостуват в Москва. През 2016 г. партията на Хайнц-Кристиан Щрахе дори подписа споразумение за партньорство с „Единна Русия“ на Путин. Днес Щрахе е вицеканцлер, а шестима от министрите в кабинета, включително външният и вътрешният, са номинирани от водената от него партия.

Към това адвокат Емил А. Георгиев от сдружение „Либерални идеи за България и Европа“ добавя, че Партията на свободата на Австрия, „наред с други популистки формации от Западна Европа, е получавала сериозна финансова подкрепа от Москва“.

Трите линии на поведение

Адвокат Георгиев е живял 18 години в Австрия, където е завършил право и е практикувал. Следи политическите процеси в страната и до днес. Той акцентира върху три водещи линии на поведение от австрийската страна по казуса.

Първата е т.нар. пълно разкриване на случая. Той намира сериозно противоречие в това, че и за Австрия, и за България са налице достатъчно доказателства за подписване на декларация на Съвета по външни работи на ЕС, но не и за извеждането на дипломати от двете държави. В писмо до Външното министерство на Австрия журналисти от новинарското списание Profil поискаха уточнение дали Австрия има съмнения относно разследването във Великобритания. Отговор все още няма.

Според Емил Георгиев аргументът за неутралността също олеква, когато се разгледат фактите. На първо място, с приемането си в Европейския съюз, Австрия е приела и чл. 23j в своята конституция, според който тя трябва да е солидарна спрямо другите страни – членки на ЕС. За адвокат Георгиев „неутралността не може да бъде аргумент, когато става дума за солидарност“. За пример той посочва Ирландия, Швеция и Финландия, които въпреки неутралния си статут, записан в конституциите им, също са се присъединили към мерките, предприети срещу Русия.

Третият аргумент – че Австрия е „строител на мостове между Изтока и Запада“ (от изказване на канцлера Себастиан Курц), според Емил Георгиев би имал тежест, в случай че комуникацията между Стария континент и Русия е напълно преустановена – нещо, което е много далеч от истината.

Икономиката, глупако!

Голяма част от фирмите стожери на австрийската икономика работят активно с Русия. Сред тях са OMV, строителната компания Strabag и банките Raiffeisen и Bank Austria. Изпълнителният директор на OMV Райнер Зеле вече заяви, че не вижда опасност за съвместната им дейност с „Газпром“. Миналата седмица вестник Oberösterreichische Nachrichten излезе с информация, че бившият финансов министър на Австрия Ханс Шелинг (от Австрийската народна партия) е назначен за съветник на „Газпром“ по развиването на проекта „Северен поток 2“.

„Игрална площадка за шпиони“

Така в материал от 2010 г. BBC определя ролята на Виена в тайните служби от края на ХIХ век до днес. Създателят и ръководител на Австрийския център за разузнаване, пропаганда и изследване на сигурността Зигфрид Беер разказва пред британската обществена медия, че в наши дни между 2 и 3 хиляди агенти и информатори се намират във Виена. По време на Студената война сериозно присъствие са имали агентите на КГБ и ЦРУ. Според Емил Георгиев съветското шпионско присъствие с времето се е трансформирало и в икономическо. Той припомня притеснението, което канцлерката на Германия Ангела Меркел изрази през януари – че „смята обмена на чувствителна информация между двете страни за застрашен, защото липсват гаранции, че тя няма да се окаже в ръцете на Москва“. Причината? Тайните служби са в ресора на Министерството на вътрешните работи, което се ръководи от Партията на свободата на Австрия.

Заглавна снимка: Австрийският парламент, Jorge Royan, Wikimedia