Визуалните изкуства през 2018 г.

Тази анкетна поредица е опит да обхванем някои от най-очакваните събития в литературата, съвременния танц и пърформанс, театъра, визуалните изкуства и киното през 2018 г. Препоръките са направени от няколко души, които поканихме да посочат важните за тях акценти в различните области. Текстовете, представящи събитията по-подробно, допълват техните отговори, или с други думи: препоръките са от тях, информацията – от нас.

Мария Василева е доктор по изкуствознание, кураторка, директорка и създателка на галерия „Структура“. В професионалната ѝ биография присъстват много български и международни проекти, книги и текстове за медии. Тя е дългогодишна уредничка в СГХГ, където инициира създаването на отдел „Съвременно изкуство и фотография“, проекта за млади художници „Място за срещи” и Наградата за съвременно изкуство БАЗА. Мария е основателка на Фондация „Едмонд Демирджиян“, била е част от ИСИ – София от създаването му, кураторка е на група „8 март“.

Вниманието ми е насочено към второто биенале в Рига – RIBOCA, с кураторка Катерина Грегош, заради опита, който можем да почерпим от подобно събитие в град с недълга история в областта на съвременното изкуство.

Международното биенале за съвременно изкуство в Рига ще се проведе от 2 юни до 28 октомври. Събитието има европейски фокус и силен регионален профил. Същностната му рамка е историята на Рига и балтийските страни, културният, историческият и социополитическият контекст на града и на неговата околност. Организаторите се позовават на т.нар. биенализация (постоянното възникване на нови събития с подобни характеристики) и се насочват към идеята да създадат събитие, което се осланя на добри практики и приоритизира художниците и произведенията. През втората си година организаторите ще продължат да представят основно участници, които живеят, работят или са родени в балтийските държави.

Кураторка на RIBOCA 2 ще бъде изкуствоведката и писателка Катерина Грегош. Доскорошна артистична директорка на едно от най-старите изложения в Европа – Art Brussels, основан през 1968 г., Грегош е кураторка с голям международен опит. Основните теми в полето на интересите ѝ са свързани с човешките права.

Очаквам плаващата „Мастаба“ на Кристо, която ще бъде открита на 20 юни в Хайд парк, заедно с негова ретроспектива в галерия „Сърпентайн“. Интересно е като репетиция за голямата мастаба в Абу Даби.

В края на януари беше разпространена новината, че от 20 юни 2018 г. в центъра на езерото Сърпентайн в Лондон ще плува най-новата скулптура на художника от български произход Христо Явашев – Кристо, наречена „Мастаба“. Арабската дума означава ’пейка’, но така се наричат и древноегипетските гробници във формата на пресечена пирамида. Работата ще се състои от 7506 варела върху платформа от пластмасови кубове. По същото време, до 9 септември, в галерия „Сърпентайн“ ще бъде и ретроспективната изложбата на Кристо и Жан-Клод, която ще включва скулптури, рисунки и фотографии, обхващащи над 50 години от съвместната им работа. Известно е, че Кристо и Жан-Клод не приемат спонсорство за своите проекти, а ги финансират със собствени средства, чрез продажба на подготвителни рисунки и ранни работи от 50-те и 60-те години. По този начин се осъществява и проектът в Хайд парк.

Историята на „Мастаба“ е повече от 40-годишна. През 60-те Кристо и Жан-Клод имат идея да построят умален модел в Тексас, за който не получават разрешение. Същото се случва няколко години по-късно, през 1972 г., в Холандия. През 1977 г. се заражда идеята за мастаба в Абу Даби. Двамата художници се опитват да осигурят около 4–5 кв.км площ. По думите на Кристо, намерението е върху нея да бъде построена най-голямата художествена структура в света. За разлика от всички предишни произведения на Кристо и Жан-Клод, „Мастаба“ в Абу Даби няма да има временен характер. Творбата ще е съставена от 410 000 многоцветни варела и е планирана като постоянна.

През 2016 г. „Плаващите кейове“ на Кристо в езерото Изео в Италия бе най-посещаваното художествено събитие на годината.

Очаквам и Манифеста 12 в Палермо от 16 юни до 4 ноември, чиято тема е: The Planetary Garden. Cultivating Coexistence („Световната градина. Култивиране на съвместното съществуване“ – бел.ред.). Очаквам го заради неравното, но устойчиво развитие на този форум, заради нестандартното място – Палермо, и заради заглавието (първата изложба в галерия „Структура“ също се занимаваше с Coexistеnce).

Манифеста е биенале за съвременно изкуство и всяко негово издание се провежда в различен град. Международното събитие привлича посетители от целия свят. Сред основните цели на Манифеста е да открива нови артисти, да провокира идеи и диалог в различните градове домакини. Биеналето е създадено в Амстердам през 90-те години на миналия век, в стремеж да засили творческия и културен обмен след края на Студената война. През следващото десетилетие Манифеста се развива от изложбено събитие в интердисциплинарна платформа за социална промяна. Всяко ново издание на събитието се финансира отделно и се ръководи от постоянния екип от Амстердам съвместно с временния екип на всеки форум.

В началото на тазгодишната кураторска концепция пише: „Идеята изследва съвместното съществуване в свят, движен от невидими мрежи, транснационални частни интереси, алгоритмична интелигентност и постоянно нарастващо неравенство през изключителното увеличително стъкло на Палермо – кръстопът на три континента в сърцето на Средиземноморието.“

През 2020 г. Манифеста 13 ще се състои в Марсилия.

Весела Ножарова е изкуствоведка и кураторка. В момента завършва дисертацията си в НХА. Тя е кураторка на много изложби в България и в чужбина, включително на българското участие в 52-рото Венецианско биенале за съвременно изкуство и на 11-тото Венецианско биенале за архитектура (ко-куратор). Весела е основателка на фондация „Изкуство – дела и документи“. От 2015 г. е кураторка на галерия Credo Bonum в София.

Първото предложение в списъка на Весела Ножарова също е тазгодишното издание на Манифеста в Палермо.

Очаквам 16-тото Архитектурно биенале във Венеция.

Кураторките на тазгодишното Биенале за архитектура във Венеция Ивон Фарел и Шели Макнамара озаглавиха изданието Freespace („Свободно пространство“ – бел. ред.). Изложбата ще въвлече посетителите в комплексността на архитектурната пространствена природа. Темата ще представи вече създадени или все още несъздадени задълбочени примери, предложения и елементи. Freespace акцентира върху архитектурната цел, фокус, качество и фундамент на самото пространство. „Интересуваме се от излизането извън визуалното, наблягайки на ролята на архитектурата във всекидневния живот“, казват кураторките.

Както обикновено, международният архитектурен форум ще включва националните павилиони на участници от различни точки на света и техните собствените изложби. В изданието е предвидена и паралелна програма с допълнителни събития на международни институции.

Биеналето ще се състои от 26 май до 25 ноември 2018 г.

Очаквам и 10-тото издание на Биеналето в Берлин.

Озаглавено We Don’t Need Another Hero („Не се нуждаем от друг герой“ – бел. ред.), Берлинското биенале за съвременно изкуство тази година се заявява като разговор с артисти и съучастници, които мислят и действат отвъд изкуството, като се изправят пред безспирните тревоги, усложнени от упоритото незачитане на разнородни субективности.

Събитието ще постави идейната си рамка в контекста на днешното състояние на колективна психоза. Реферирайки към песента на Тина Търнър от 1985 г., организаторите насочват вниманието към геополитически размествания, довели до промени на политически режими и нови исторически фигури. Прочитът на тези процеси няма да е кохерентен и подобно на песента, няма да търси спасител. Вместо това кураторската програма ще бъде фокусирана върху изследването на политическия потенциал на акта на самосъхранение, на различните конфигурации на познание и сила, които позволяват противоречия и усложнения.

We Don’t Need Another Hero ще се проведе в различни пространства в Берлин между 9 юни и 9 септември 2018 г.