Вместо новини: 12–16 ноември

Ох, добре че се появиха пак искания за народна република, власт на народа, забрана на партиите и ако може, всичко да е безплатно, та да си припомним защо политиците ни са такива, каквито са.

Ами да, тия народни представители представляват именно тоя народ. Как депутат, който твърди, че жертвите на домашното насилие често го предизвикват, може да бъде избран от различен от него гласоподавател? Няма как. Всичко е, както трябва да е.

Ако в протестите за горивата, за смяна на системата и т.н. (революцията, дето вече сме я гледали) обаче има нещо хубаво, то е, че осветиха друг сюжет – негледан до момента. Бойко Борисов не иска да подава оставка. Сефте, както се казва.

За всеки случай пък, ако вземе че се стигне до избори, ГЕРБ и „Патриотите“ си внесоха поправки в Изборния кодекс, които да ограничат всякакъв шанс за пробив на системата: забравете за електронно гласуване, забравете и за машинното. А и скрит образователен ценз са сложили. Ами така де – човек трябва да е презастрахован. Но ако трябва да говорим на езика на Валери Симеонов: пак ни опраскаха.

Впрочем опраскани (съвсем буквално) са и бившата кметица на столичния квартал „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова, които в петък бяха пуснати под домашен арест, но няколко часа по-късно Апелативният спецсъд ги върна обратно в килията. Това дори не е съзнателно опраскване, а съзнателно мъчение и гавра. Но се вижда какво му е специалното на въпросното съдилище – прави нещата така, както казва прокуратурата.

Важното е, че Алексей Петров е невинен… Разбрахте, нали?

Междувременно председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов обвини главния прокурор Сотир Цацаров, че преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си. Той допълни, че никой не се осмелява да инициира механизъм за контрол на властта на ръководителя на прокуратурата. Само си представете как в Спецсъда му се точат отсега на Панов…

А като стана дума за парламент и прокуратура: малко след като обвинението поиска имунитета на Марешки, той се сети, че няма да бойкотира мнозинството в Народното събрание и ще осигурява кворума му. Свърши, преди да е започнал. Браво, така се прави политика.

Излезе инак Евродокладът и ни показа съвсем ясно, че ако упорито не искаме да си решаваме проблемите, в крайна сметка никой няма да ни ги решава насила. Това, разбира се, беше изтълкувано от правителството като успех. И от медиите бе изтълкувано като успех. Може би затова Европейската комисия отправи остра забележка за свободата на словото в България. Но нищо, и това ще ни повторят десетина пъти, след което ще им писне…

А, и още нещо: излезе бивш конституционен съдия и съобщи в национален ефир, че делата за Истанбулската конвенция и Делян Пеевски са решени политически. И това не създаде скандал, дори минимален.

Може би пък наистина да си заслужаваме всичко. Само дето не сме жертви, а активни участници. С пълната си липса на участие.

Колкото до оставката на Симеонов – уж стабилност е това. И колко ще е хубаво Сидеров да му заеме мястото, нали?

ПП: А тази вечер нощните клубове в зимните курорти черпят.

Всичко от рубриката „Вместо новини“