В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Две шествия – едно бесило. Така изглеждаше 19 февруари 2020 г., когато всички българи би трябвало да помълчим за 147-годишнината от обесването на Апостола. Президентът Румен Радев, вицепрезидентката Илияна Йотова и лидерката на БСП Корнелия Нинова застанаха начело на шествие от 300–400 души, развяващо трикольори и скандиращо „Мафия!“ пред Паметника на Левски. Там, където е бил обесен, в пазарен ден, за да видят всички трупа. „Стоял на въже до пладне. Публика нямало…“

На мястото на обесването Радев доведе ударната група, организирана от Общобългарския комитет „Васил Левски“, в която личаха соцдепутати и известни протестаджии. Президентът пробва да е острие на опозицията – и на „всенародното недоволство“ от управлението на ГЕРБ. „Свободното слово, честните избори, разделението на властите, които са основата на демокрацията, са похитени и опорочени. И днес се питаме: това ли е чистата и свята република на Дякона?“, заяви в речта си държавният глава.

Не е – и никога не е била. Чистата и святата република е идеал. Време е някой да обясни на Радев да бъде повече прагматичен и по-малко патетичен. Посъветваха го също „да не преиграва с ритуалите и честванията, които са с национално значение“. Но в парламента на следващия ден и ГЕРБ отвърнаха с патос – президентът е поругал паметта на Левски и трябва да се извини. Борисов беше далеч по-уместен, като каза, че няма проблем партия като ГЕРБ да изкара стотина души да освиркват, а „обединителят на нацията да преценява с кои хора се сдружава“.

А ние се чудим кой от тия хора може да гради „чиста и свята република“. Та те само зайчарници правят – и къщи в чужбина. Нищо че се обиждат един друг на владетели на зайчарници. Например тази седмица президентът, продължавайки с тараните – че Борисов е наредил на службите да го подслушват, заяви, че премиерът се опитва да прехвърли отговорността – „ако може, да скрие и този скандал в зайчарника“. В зайчарника нищо не може да скриеш – клетки, трева, дългоухи хрупат и мърдат с уши. Виж, в тунелите на заешката дупка е друга работа.

Какво правят зайците в българския зайчарник? „Мрънкали под мустак, разказвали си истории за зарзават, живеели сред огризки и барабонки и… чакали своя пореден спасител, който да им изчисти и подреди зайчарника“.

Ама наистина има много огризки.

След репликата за „зайчарника“, председателката на парламента Цвета Караянчева рече, че президентът вижда сянката на службите да наднича в спалнята му – заради „битовия казус около кариерното развитие на съпругата му“. Развълнува се и съпругата. Последва статус във Facebook. „Малко се засегнах, като стана дума за спални вчера. Иска ми се да уточня, че има случаи, в които и службите са безсилни… 😉 Love conquers all ❤.“ Човек може да си помисли, че е писано от плеймейтка за 14 февруари.

Иначе „кариерно развитие“ и „спалня“ може да бъдат и синоними, но не и когато любовта побеждава всичко, разбира се. Напоследък обаче интернет побеждава всичко – и службите, и любовта, както в случая с Бенжамен Гриво, кандидат на партията на президента Макрон за кмет на Париж. Той се оттегли от предизборната надпревара заради видео, в което мастурбира и което изпратил на 27-годишна жена преди две години. Клипът беше пуснат онлайн, а коментатори от целия политически спектър „се оплакаха, че спокойното и лежерно отношение, което Франция имаше към сексуалния живот на политиците си, се измества от жестоките „сгащих те“ правила на социалните медии и интернет“. Напомня ли на случая с публикуваните от един сайт снимки със сексуално съдържание, за да дискредитират кандидат-кмет на София чрез неговата приятелка? Животът онлайн доминира над живота офлайн.

Само в някои случаи. В други, като една къща в Барселона и един бивш модел – Борислава Йовчева, нещата офлайн изглеждат доста по-сериозни. Полицията на Каталуния и Прокуратурата за борба с корупцията в Мадрид разследват дали българският премиер Бойко Борисов е свързан с „международна схема за пране на пари“, чиято крайна цел е била Барселона. Тази история излезе на бял свят в България миналата година, разкрита от Елена Йончева, тогава народна представителка от БСП, днес евродепутатка от ПЕС, която внесе сигнал в прокуратурата. Но по-рано бе спомената от Владимира Янева, бившата вече шефка на Софийския градски съд, в записите, известни като „Яневагейт“.

Луксозната къща с басейн се намира в района Esplugues de Llobregat,  оборудвана с „частна охрана и модерна система за наблюдение“. Купена е през 2013 г. за 3 милиона евро на името на Numin Invest SL чрез съмнителни преводи от офшорки. Тази компания първоначално е управлявана от Борислава Йовчева, а после от нейния баща. Йовчева, която живее там с 6-годишната си дъщеря, карала луксозно бяло порше „Макан“, въпреки че компанията ѝ била почти фалирала. Доскоро сигналът за „къщата в Барселона“ изглеждаше потънал в забвение. Намесата на каталунските правоохранителни органи обаче не просто го извади на повърхността, но и изглежда като началото с предизвестен край за третия мандат на Бойко Борисов. Любовта обаче побеждава всичко.

На български терен арестите продължават. Този път е задържан директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ Емил Христов и няма съмнение, че е заради горенето на отпадъци. При горенето на боклук в тецовете се отделят повече канцерогенни вещества, а в България една-единствена инсталация за горене на боклуци отговаряла на всички изисквания – тази в Пещера. Става въпрос за инсталацията на завод „Биовет“, собственост на братя Домусчиеви. Срещу нея имаше протести, а местните хора настояват за референдум за съществуването ѝ заради качеството на въздуха. Там също се горят отпадъци от Италия, вероятно не тези, които българските власти реекспортират. А на пристанище „Варна“ тази седмица задържаха контейнер с радиоактивен вносен скрап. Дали някой вече е сигнализирал на прокуратурата, толкова натоварена напоследък?

Главният прокурор Иван Гешев и тази седмица повтори, че проверката на приватизацията ще обхване всички сделки. Едни анализатори го похвалиха, „че се опитва да изгради и да стабилизира авторитета на прокуратурата“, други – че е младият император Комод от филма „Гладиатор“, рестартирал гладиаторските игри, след като узурпирал властта. За шоумена Слави Трифонов, учредил тази седмица партията с новото име „Има такъв народ“, „когато се появи прокурор, който решава да действа по закон и е твърде активен, на нас ни изглежда странно“.

И активният Гешев не спира. Прокуратурата и МВР продължават да вадят артефакти от „пещерата на Аладин“ – офисите на забегналия в ОАЕ хазартен бос Васил Божков. Попаднаха и на оригинален документ за криминална регистрация на Божков, издаден от социалистическото МВР, който би трябвало да е в архивите на МВР, но е в касата на боса. А босът е с 11 обвинения в момента – за данъчни престъпления, изнудване, търговия с влияние и др.

Какво каза Гешев по повод документа: „Това обяснява и отговаря на въпроса, който вие, журналистите, задавате: „Защо сега?“ Първият отговор, най-лесният: защото сега съм главен прокурор, защото сега има политическа воля, а другия отговор дава тази справка. Това показва, че едно лице, регистрирано преди 89-та година, осъдено е два пъти, но в един момент е почувствало, че е по-силно от държавата и си е оставило трофей. Това е станало.“

Дали когато Гешев арестува всички олигарси, ще мине към политиците и откъде ще е политическата воля за това? Защото лявата ръка винаги знае какво прави дясната – и обратно. Към момента са стартирали само две дела – срещу арестуваните от ерата „Цацаров“ Николай и Евгения Баневи и Ветко и Маринела Арабаджиеви. Дали ще му стигне 7-годишният мандат на Гешев, за да види развоя и приключването на останалите?

Докато главният прокурор арестува, премиерът назидава. Гневен и раздразнен, Бойко Борисов не само чете конско на шефа на Агенция „Пътна инфраструктура“, задето са се полакомили да печелят от винетки от жителите на софийски села, но то стана и публично достояние. Въпреки това в Нови Искър пак протестираха, а юристи основателно запитаха защо жителите на Столичната община са привилегировани спрямо останалите български граждани. Наложи се регионалната министърка Петя Аврамова да се появи в национален ефир, за да обясни какво ще се прави, но излезе, че проблемите са по-големи и тепърва ще има защо да се излива още гняв.

Ако Борисов се прави на протестоукротител обаче, как ще се справи с нестихналото недоволство на медицинските сестри – на 1 март пред „Пирогов“ те отново се канят да излязат. Този път протестът е безсрочен и отново за същото – достойно заплащане и по-добри условия на труд. Властта така и не е изпълнила обещанието си от 1 януари основните заплати да стигнат 950 лв. (Но пък 10-процентното увеличение на бюджетните служители е факт.)

Намира се обаче и наполовина добра новина. Наполовина, защото същинското изпълнение ще отнеме поне година. България най-сетне ще закупи два медицински хеликоптера с 20 млн. лв., осигурени от европейските оперативни програми. България единствена в ЕС няма такива. В петицията, подписана от хиляди граждани, се настояваше за поне четири, но и два е по-добре от нищо. Досега се разчиташе за спасителни акции на военните хеликоптери – и разбира се, на доброто сърце на Борисов, който разпореждаше операции по спасяване.

Все пак премиерът е наясно: спасяването на едни е спасение за други. Макар че Левски не сме го спасили и „тре`а да ни е срам, включително“. Никого не го е срам. Портрети на Левски висят в министерски и президентски кабинети, а политиците обесиха Левски още веднъж – на клупа на партийната пропаганда. През това време други оставиха цветя на паметника, без камери, без селфита, без глупави приказки и приповдигнати речи – заради химерата „чиста и свята република“, в името на която някои умират без публика.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни