19 април, четвъртък

Главният прокурор Сотир Цацаров и шефът на антикорупционния орган Пламен Георгиев скръцнали със зъби (всеки уж поотделно) на правителството. Поводът: невинно изречение от страна на вицепремиерката Захариева, че петчасовият престой с белезници на шосето на задържаната кметица на „Младост“ може би е малко в повече. Външната министърка също така имала неблагоразумието да напомни, че все пак в правова държава има презумпция за невинност. Да се чуди човек как си позволява да говори такива неща, при положение че каквото кажат Цацаров и Георгиев, е закон… Та по тоя повод: питал главният прокурор това позиция на Захариева ли е, или на целия кабинет? Само дето не е продължил изречението с думите „защото ако е на целия кабинет – лесно утре на мястото на Иванчева може да е всеки“. А Антон Тодоров пак ще снима. В ролята на кибик.

Дал премиерът Бойко Борисов интервю за швейцарския вестник „Нойе Цюрихер Цайтунг“, в което той отговаря по следния начин на въпроса как се позиционира страната ни в конфликта между Запада и Русия: „Изобщо не става дума за избор между Русия и Запада: България е ЕС, България е НАТО. Историята, културата, бизнесът и традициите са едно, но западната ориентация е решение, което ние сме взели категорично.“ Изводът какъв е? Бизнеса го правим с Русия, ама иначе сме западно ориентирани.

Вероятно именно защото бизнеса го правим с Русия, и Волен Сидеров похвали коалиционния си партньор (дето иначе е за европейско развитие на България). И то го похвали от Ялта. По няколко параграфа. Първият: правителството полага усилия да компенсира загубата от спирането на газопровода „Южен поток“. Ето – бизнеса го правим с Русия. И вторият: кабинетът не е експулсирал руски дипломати, както постъпиха останалите западни държави. Ето пак – с Русия правим бизнес.

Но пък лидерът на „Атака“, този управленски титан, в качеството си на част от коалицията на върха в държава – членка на НАТО и ЕС, заключил още, че Крим не е окупиран. Интересно дали ЕС и НАТО мислят така, както смятат българските управници?

Но да се върнем на Борисов: човекът искал да прави добрини. Това научил от каратето. Очаквайте в следващите интервюта какво е научил от тениса. А в програмно обръщение – какво е общото между „Бистришките тигри“ и управлението. Без майтап, има доста общи неща. За „оня, дето ритат заедно – Вучката“ се сещам само на първо четене.

Какво още се случи в днешния ден: БСП и ГЕРБ се опитаха да превърнат хората с увреждания в политика. Ама да не си помислите, че става дума за социална политика. Нищо подобно, става дума за махленско пререкание коя партия е по-загрижена. За реална грижа обаче и дума не може да става. Няма време от празни приказки.

Всичко от рубриката „Вместо новини“