В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществен живот на България през изминалата седмица.

По пътя за „задния двор“ на Европа влакова композиция, наблъскана с боклуци, спря край Милано. Италианските власти застопориха там 815 тона миризливи бали, напъдени към България. Много други вагони с отпадъци обаче са стигнали до управляваната от Бойко Борисов страна (кой не познава Борисов, кой не е чувал за него!), изгорени са тук – в циментови заводи или тецове, и са замърсили допълнително въздуха, който бездруго не става за дишане.

Според разследване на „Биволъ“ от август 2019 г., в което са използвани и факти, установени от други медии, италиански отпадъци се горят в български топлоелектроцентрали, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, а в Румъния са изгаряни в циментови заводи на Holsim, каквито има и в България. Но не само там. През 2016 г. тогавашната министърка на околната среда и водите Ивелина Василева и областният управител на Варна Спас Пасев публично заявиха, че има договор за изгаряне на балирана смет от Европа в български циментови заводи и тя се внася през пристанище „Варна“.

А в българските заводи на Holsim, както и в други два се горят битовите отпадъци на София. Сега това ще правят фирми на Ковачки – „Топлофикация Сливен“ и ТЕЦ „Бобов дол“. Столичната община плаща над 50 млн. лв. да ѝ горят RDF отпадъците.

Защо заводи и топлоцентрали горят боклук? Много просто. Намаляват разходите си за произведения продукт, цимент или енергия, а освен това им плащат, за да го правят.

Колко несправедливо. Европа ни взема мозъците, а ни праща боклуци. Като че ли нашите не са ни достатъчни.

И какво излиза? Властта разрешава на тецове на Ковачки да заменят въглищата с по-евтино гориво, каквото са отпадъците, за да произвеждат енергия, но иска да вкарва граждани в затвора, които горят боклуци, за да се топлят?! Това е като криминализирането на еднократната доза преди години от една партия – „Новото време“. И стана така, че в затвора попадаха дребни наркомани, а големи шмъркачи и търговци на дрога си живееха царски.

Столичната община и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) – чрез Закона за качеството на атмосферния въздух и Закона за управлението на отпадъците – и сега могат да оказват контрол, да правят проверки и да предприемат действия (в т.ч. дори и спиране на производство) за по-чист въздух. Не им се получава. Представете си кметицата Фандъкова да спре строителни дейности в София заради замърсяване с фини прахови частици…

А сега МВР клинчи, че няма информация поради следствена тайна кой е бенефициентът на италианските боклучави бали.

МОСВ, с министър Нено Димов отпреде си, не признава, че чужбински отпадъци се горят в България, както си траеше за изтичащата вода на Перник. Макар същият Димов да разписваше графиците за точенето.

А водата си изтича и при водния режим – не през чешмите на перничани, а към индустриалната зона, в т.ч. към „Стомана Индъстри“: цели 40% от водата на града, въпреки забраната да се ползва за промишлени нужди при сегашното състояние на язовир „Студена“. Собственик на завода е гръцката компания „Виохалко“, но дял има и предишният собственик Людмил Стойков – „барманът, който стана индустриалец“. Същият, който е зад проекта за строеж на къмпинг „Градина“, за който зелена светлина даде поделение на МОСВ – екоинспекцията в Бургас.

Защо премиерът Борисов не вземе да интернира министър Димов и екипа му в Перник – да живеят и да  се къпят там, докато не решат проблема на хората, който е създаден и благодарение на тяхното бездействие?

Прокурор Красимира Минчева от Окръжната прокуратура в Перник е намерила данни за проявена безстопанственост от страна на Димов и министърката на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. „С бездействията си министрите на МОСВ и на МРРБ не са положили достатъчно грижи за стопанисването на имуществото, в резултат на които са последвали щети, а и вреди за човешкото здраве, респективно преписката съдържа данни за евентуално осъществен състав на престъпление по чл. 219 от НК (безстопанственост)“, се казва в постановлението на Минчева, препратено към Спецпрокуратурата, която разследва министри.

Акцията на обвинението обаче по-скоро напомня на фейк. Опит да бъдат успокоени, макар и за кратко, над 100 000 души от Перник и десетина села, които искат справедливост и наказание заради безводието, на което са обречени от 18 ноември. Невероятно е да си представим, че действащи министри в България могат да получат присъди.

Сега изглежда, че имаме не Екоминистерство, а Министерство на боклуците, сушата и строителството на Черноморието.

В МОСВ са добре обучени – освен че пропускат намаляващите нива на язовирите, не виждат ни защитена зона, ни дюни там, където влезе багер – както в случая с „Градина“. Макар мястото да е именно в защитената зона „Бакърлъка“ за опазване на дивите птици и да граничи със защитената зона „Плаж Градина – Златна рибка“ за опазване на природните местообитания.

Димов, точно както и столичната кметица Йорданка Фандъкова, не усеща мръсния въздух зад прозорците на служебния мерцедес. Не усещат и тримата заместници на Димов, нито деветимата зам.-кметове на Фандъкова в своите служебни коли. Нито хилядите бюрократи.

„Видин и Париж са по-замърсени от София, а тя е след 20-то място“, даже казва Нено Димов по Канал 3. А в Пекин какъв смог има – сякаш сто хиляди печки от частната фирма на Димов димят. Но екоминистърът диша ли, диша – ако ще целият боклук на Неапол да изгори в България.

Според западни медии мафията владее боклука на Италия и печели от управлението на отпадъците. С кого в България тогава се договаря мафията на Италия? Никой няма да си признае, така че нека приемем, че преговаря с конници без глава.

Но има един човек, който би могъл да извади главите на конниците от мястото, където са ги заврели.

Страшен. Новият шеф на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Сотир Цацаров. На бившия главен прокурор се довериха толкова много депутати, даже и от БСП, които имаха партийна забрана да го правят. Защото Цацаров ще ги запомни, поименно – и другите също, докато новият главен прокурор Гешев брои колко „дела на трупчета“ има на склад. На първо четене се сещаме за апартамента-даден-от-кръстника на финансовия министър Горанов, както и за така и неприключилите проверки за „Апартаментгейт“.

Докато в парламента бързат с големите назначения и гласуват данъчните закони, както всяка година по същото време властта (си) раздава пари: 2,7 млрд. тази година, от които най-много – 1,38 млрд. лв. – за магистрала „Хемус“.

„Неведнъж съм казвал, че българите ще живеят достойно, когато възпитат политиците си да живеят само от заплата“, каза тази седмица в интервю за bTV президентът Румен Радев. Затрудняват се политиците – затова на помощ се притичват Кръстниците.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни