Военни сделки без санкция на парламента? На някого много му се иска

Съгласни ли сте 2% от брутния вътрешен продукт на България да се изразходва за военни сделки без санкция на парламента? Това са над 2 млрд. лв., които ще се увеличават в следващите години, тъй като и БВП ще расте. За тази година проектобюджетът предвижда за отбрана да се изразходват 1,73% от БВП, тоест около 1,88 млрд. лв., от които близо 80% – за персонал.

Управляващата коалиция ще се опита да промени законите така, че въпросът да се уреди, тъй като настоящата законова уредба прекалено бави сключването на сделките, стана ясно след свикания тази седмица от президента Румен Радев Консултативен съвет за национална сигурност, поводът за който бе напрежението по оста Украйна–Русия–НАТО.

„Обсъжда се дали е възможно сделки за модернизация на армията за над 100 млн. лв. да могат да се сключват без санкцията на парламента“,

съобщи Десислава Атанасова (ГЕРБ) след заседанието на Консултативния съвет. Модернизацията на българските въоръжени сили бе основната тема в контекста на заплахата от военен конфликт в Украйна. Независимо как ще се развие този сблъсък, България поема курс към ускорено въоръжаване в името на повишаването на отбранителния си потенциал. Военните кръгове начело с президента използваха заплахата, за да се фокусират върху брадясалите проблеми на армията – остаряла техника, липса на кадри, но и на мотивация младежите да избират военната професия, забавени проекти за модернизация, в т.ч. прекратения за нова бойна машина за пехотата, и др.

Президентът съобщи, че на КСНС политическите сили са се съгласили още от 2023 г. България да отделя 2% от БВП за отбрана (както изисква НАТО) и правителството да разработи план за превъоръжаване до 2032 г. Освен това кабинетът ще предложи, а парламентът ще обсъди промени в нормативната уредба, които да позволят „ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника; преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия“.

„Всички разбират, че при сегашното международно положение трябва да се подкрепят реформите в българската армия“, коментира след КСНС съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.

Реформи – да, но в случая става въпрос единствено за пари, и то много пари.

За реформи в приетите на КСНС седем предложения изобщо не става и дума. Например за структурата на въоръжените сили, от която логично следват и проектите за превъоръжаване и модернизация. Тази тема, макар и повдигната на преговорите за коалиционно споразумение, някак изпадна от полезрението. Така въоръжените сили ще останат обременени с тежка бюрокрация – и непостижима численост от 43 000 души.

Впечатлението, което този КСНС остави, е, че президентът има водещата роля в политиката по отбраната и сигурността – макар тя да е прерогатив на правителството, независимо че държавният глава е главнокомандващ. Впрочем одобрените на 15 февруари предложения са идентични с приетите по време на преговорите за коалиционно споразумение. И там бяха препотвърдени 2% от БВП за отбрана, а Асен Василев, настоящ вицепремиер и министър на финансите, заяви тогава, че България ще спази ангажимента си към НАТО за достигане на този дял до 2024 г., но ще се направят разчети как точно да стане. Сега тези темпове се забързват и се иска още догодина това да е факт.

Сделките в отбраната и в енергетиката си приличат – те не са обикновени покупко-продажби, а геополитика; реализират се за дълъг период от време (изборът на изтребители за българската армия отне над 15 години) и са предмет на големи интереси и засилен лобизъм. Последният пример за това е развалената от Австралия сделка за 12 френски подводници с дизелови двигатели за над 56 млрд. евро и геополитическата буря, която предизвика – отзоваване на посланици, напрежение между Франция, САЩ и Австралия. Особено след като Канбера влезе в нов тихоокеански съюз със САЩ и Великобритания с цел възпиране на Китай в региона и поръча атомни подводници с американски и британски технологии.

В парламентарните демокрации такива сделки се одобряват от парламента.

В САЩ Конгресът разрешава на кого да продават оръжие американски компании. Гръцкият парламент одобрява проектите за нова военна техника, последният от които е купуване на три нови френски фрегати за 3 млрд. евро. Така е и в Румъния, Словакия, Полша и др.

В Германия всяка програма за развитие и обществени поръчки за над 25 млн. евро трябва да бъде одобрена от парламентарната бюджетна комисия. Сред тези програми, получили зелена светлина през 2021 г., е например разработване на подводници тип 212 CD и бъдеща военноморска ударна ракета, придобиване на нови хеликоптери NH-90 – Sea Lion и Sea Tiger, P-8A Poseidon MPA, разузнавателни кораби, модернизация на системите за миноносци и др.

В България, с аргумента за лошото състояние на армията и външните заплахи, се иска парламентът да бъде отрязан при вземане на толкова важни решения, като отбранителния потенциал. За да вървят по-бързо сделките…

Според Конституцията част от компетенциите на Народното събрание са следните: „… решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир; разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея; обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет“.

Военните сделки не може и не трябва да остават извън пленарната зала не само защото България е парламентарна република, но и защото са компонент от голямата шахматна дъска. Подобни решения не би трябвало да се ограничават до правителството и президента или до двете институции заедно.

Какво следва, ако законът се промени и сделки за над 100 млн. лв. няма да се одобряват от Народното събрание?

Настоящият военен министър Стефан Янев, личен кадър на президента в правителството, ще взема решения заедно с един тесен кръг, в който несъмнено ще бъде и Румен Радев (неофициално, разбира се), не просто за милиони, а за милиарди. За същото, но в областта на пътното строителство, ГЕРБ и Бойко Борисов са под сериозни подозрения за корупция – заради раздадените милиарди чрез инхаус процедури.

Много контракти за преоборудване, ремонти и други, свързани с българската армия, се движеха съобразно интересите на конкретните управляващи и техните лобисти. Договорите за транспортни хеликоптери, транспортни самолети, фрегати втора ръка и др., сключени от правителството на Сакскобургготски и кабинета на тройната коалиция начело със Станишев, са „образци“ в това отношение.

На преговорите за коалиционно споразумение бе договорено до края на 2022 г. правителството да подготви нова програма за превъоръжаване с хоризонт от 10 години, която да бъде одобрена от Народното събрание. В интерес на данъкоплатците е да бъде комбинирана и със структура на въоръжените сили, за да е ясно каква армия е необходима на България – да е в състояние да осъществява „въоръжена защита на териториалната цялост и независимостта на държавата“ и да изпълнява съюзни ангажименти в рамките на НАТО. Няма съмнение, че настоящата армия не може да се справи с нито едно от двете.

Радикалното превъоръжаване и модернизация без модернизация на структурата и кадровото обезпечаване вършат работа единствено на оръжейните производители и лобистите за сделките. А парламентът не може и не бива да бъде отстраняван от тях.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоизлъчване на пресконференцията след КСНС / Facebook страницата на президента Румен Радев