Вот 2023. „Мат’рял“ за листи или хора за избиране

Поне 35 000 български граждани ще бъдат селектирани от партиите за участие в парламентарни и местни избори тази година – кандидати за депутати, кметове и общински съветници. За изборите за Народно събрание на 2 октомври 2022 г. са били регистрирани 5334 души, на местните през 2019 г. кандидатите за кметове на общини са 1254, а за общински съветници – 29 515. Разбира се, броят им зависи от регистрациите на политическите сили, но едва ли ще са по-малко предвид заявките за участие от формации, смятани за покойници, като НДСВ например.

Селекция на тъмно

Да се намерят толкова много хора за различни листи не става с кастинг за политици, както направи един шоумен преди време. Всъщност произведе шоу. Политическата практика в България е такава, че при реденето на листите висшето ръководство на партиите предпочита да действа на тъмно, скрито не просто от избирателите, а от самите партийни членове. Този механизъм, който е твърде далеч от демократичния процес, е предпочитаният. Номинациите за избираеми места се решават в изключително тесен кръг, а при някои партии – еднолично от лидера.

Така обикновените партийни членове не биват овластени чрез ангажирането им в партийната стратегия и при вземане на ключови решения. Изключването им от тези процеси помага за преутвърждаване на несменяеми партийни елити, дори и да са доказали своята неефективност. Освен това лишава партийните членове от възможност за контрол на процеса, което позволява на висшето ръководство да се ръководи от свои (лични) интереси и предпочитания при номинациите.

Априори партийните ръководства биват приемани за най-мъдри и най-опитни, което от само себе си предопределя изолацията на обикновените партийни членове, тъй като те не притежават прозорливост и не познават контекста. Така че последната дума за листите винаги е на политбюрата, независимо че някои политически сили събират списъци с номинации от местните организации – чисто формално.

Практикуваният от партиите механизъм на номинации за листите обезсмисля съществуването на твърди ядра. Ако тези на БСП ги има поради исторически причини (и носталгия), на ДПС – поради етническия фундамент, а на ГЕРБ заради редовното „хранене“ в трите мандата на Бойко Борисов, при заявилите се като сили на промяната такива няма.

Вълната, издигнала „Продължаваме промяната“ до победител на изборите през ноември 2021 г., се дължеше на тандема Кирил Петков – Асен Василев и демонстрираната от тях енергия за борба с корупцията в ролята им на министри от служебното правителство на президента Радев. На избирателите им беше все едно как са сглобили листите си, защо пък Настимир Ананиев и откъде се взе в онази коалиция ПД „Социалдемокрация“, която дори нямаше депутати.

Трудно е да се палпират такива ядра и при „Демократична България“, обединяваща три партии – „Да, България“, ДСБ и „Зелените“. Избирателите им от т.нар. градска десница, която покрива либерали, модерни леви, десни консерватори, са капризни и критични в изборите си.

Дисперсия на политическото

Механизмите на политическия процес в България в комбинация с действията на политическите елити отчуждиха избирателите. Не е странно, че от 2021 г. избирателната активност намалява и гражданите губят увереност, че от техния глас нещо зависи или би могло да се промени.

Липсата на демократични регламенти и добри практики за номинации на кандидати ще се усети в годината на парламентарни и местни избори. Селекцията на толкова кандидати е трудна работа, особено за новите партии, които не разполагат с мрежа от структури и съответно ще наберат по-трудно човешкия материал за листите за местни избори. Това увеличава вероятността и те да бъдат използвани от местни бизнес кръгове, които да формират свои лобита в общинските съвети.

Политиката заприличва на шоу повече от всякога. Споделянето на определена идеология и ценности остава на заден план. Настървени да спечелят, партиите напъхват в листите инфлуенсъри, актьори, певци, „известни с това, че са известни“, лоялни на Лидера или от неговия приятелски кръг – личности, способни да им осигурят гласове, независимо дали представляват интересите на избирателите. За скрининг изобщо не може да се говори. Интервютата за работа отнемат повече време и проверки.

Наред с това има и други критерии – финансовото състояние на кандидата и способността му да финансира кампанията си, както и заслуги към някого от висшия партиен мениджмънт. (Последното обяснява повторното присъствие на Радостин Василев в листите на ПП, започнал политическа кариера от „Има такъв народ“. Или на д-р Лъчезар Иванов, неизменно депутат от ГЕРБ от 2010-та насам.)

Резултатите от тази селекция са няколко. Първо, интересите на избирателите, които гласуват за дадена политическа сила, не са защитени. Второ, законодателният процес е с ниско качество и съмнителна ефективност вследствие на неспособността да се прокарват адекватни политики. Трето, депутати, избрани от една политическа сила, с лекота и без срам преминават в друг лагер. Затова не е изненада, че рейтингът на българския парламент трябва да бъде гледан през увеличително стъкло.

Ниската вътрешнопартийна демокрация не е български феномен, но поради застоя и дори отстъплението на демократичните процеси ги утежнява още повече.

Иначе и на тези избори, като на всички предишни, кандидатите ще повтарят с много думи лозунга на Наската, по прякор Хитлер, кандидат за депутат, герой на Чудомир от едноименния разказ:

Да живее народът и неговите широки народни маси!