Някога…
През 80-те години на миналия век улицата все още представляваше своеобразен „пул“ (вж. различните значения на английската дума pool – „вир“, „басейн“, но също „резерв“ и „резервоар“, „фонд“ и „форма на сдруженост“), в който оглаждахме ръбовете си в летните сблъсъци помежду си, учехме се на рицарство, преживявахме първите предателства, опипвахме границите на свободата, доколкото такава ни беше дадена от родители, училище, обществен строй…
Игрите ни бяха с прости и грапави имена – народна топка, жмичка, ръбче, рибар и рибки, топчета, фунийки, дама, стражари и апаши. Колелата ни бяха най-често „балканчета“, макар че всички мечтаехме за BMX; кънките ни тежаха и убиваха. Пред екраните се задържахме не повече от час и нещо на ден – толкова траеха сумарно всички детски предавания по двата съществуващи телевизионни канала.
През 90-те възможностите за игра навън и изобщо културата на отдиха (и за малки, и за големи) се развиха с шеметна скорост. Появиха се нови и нечувани до този момент спортове, около които се завихриха субкултурни, контракултурни, ъндърграунд и прочее общности, споени от споделени интереси, моди, ценности. Но популярността на също толкова скоростно навлизащите видеоигри (във всичките им форми) бързо взе превес. Печелившата и изключително атрактивна формула на виртуално и затова привидно обезопасено участие, съучастие и състезателност в една визуално плътна и сюжетно наситена среда предложи бързи бягства и лесни идентификации за играчи от всякакви възрасти.
Много от родителите стимулираха заниманията с видеоигри, които по естествен начин и без никакво насилие изолираха децата от рисковете на „улицата на Прехода“. „По-добре геймър, отколкото…“ е реплика, която продължавам да чувам и до днес от мои връстници, вече родители на тийнейджъри. Но сякаш покрай успокояващата мисъл, че детето си е вкъщи, подръка, пред очите ни и играе, забравяме, че съществуват и други „спасителни“ възможности.
Отвътре навън
Завръщането навън – на улицата, сред природата, сред реални приятели, връстници, партньори, съотборници, опоненти, а не сред профилни снимки и аватари, е труднопостижима задача, особено при едно отговорно родителство, целящо да минимализира риска, за което разчита на понякога смущаващи форми на контрол. Затова създаденият преди три години в Царево X Challenge Park е пример за място, което не просто тренира умения и забавлява, но и предлага чудесна среда за общуване, едновременно максимално естествена, но и по ненатраплив начин охранявана.
Идеолог и създател на парка е Веселин Деспотов, едно пораснало момче, чието щастливо детство се свързва с къмпинг „Арапя“, палатките и караваните, водните спортове и скейтборда. Сега, петнайсетина години по-късно, той сбъдва мечтата си да организира за децата място в природата, където с помощта на инструктори да упражняват любимите си спортове – скейтборд, кънки, колоездене, сърф и пр.
Към Веселин се присъединява Ави Барух, чиято страст са именно кънките. А самият терен – чудна гора в рамките на Царево – е предоставена на X Challenge Park от Общината под формата на дългосрочна концесия. И така в продължение на три години, с много ентусиазъм и работа, сред боровата прохлада в т.нар. парк „Катеричките“ израстват: професионален пул за скейтборд, кънки и BMX, трасе за планинско колоездене, висяща въжена градина, още една въжена миниградина и тролей за най-малките посетители на парка, училище по сърф и още любопитни атракции.
Инфраструктурата също е забележително решена. Принципът, който следва всяка отделна „фасета“, съставляваща парка, е минимална намеса в средата. Уютен и сенчест палатков и караванен лагер с оборудвана лятна кухня, красиви и функционални санитарни помещения и пералня. Топла вода и електричество. Супербърз безжичен интернет.
В центъра на гората се намира и бистрото „В парка“, където готвач от Израел (с опит в ресторанти със звезди Мишлен) е обучил местните готвачи да „четат“ разкрепостено шопската салата, таратора и пържените картофи, без менюто да звучи луксозно и претенциозно. Изобщо целият парк излъчва послание за природосъобразност и скромност. Всичко е красиво и някак смирено в средата, защото в известен смисъл именно средата е главният герой в цялата картина. Кемперът, в който живее Ави, е на 39 години, но със соларния панел на покрива и извършените подобрения изглежда напълно „в час“ с концепцията на парка; много от атракциите – рампи, люлки и др. – са изградени от рециклирани пързалки и катерушки от времето на соца. X Challenge Park е може би единственото място в Царево, където храната се сервира в биоразградими съдове, а боклукът се събира разделно.
И макар че целият екип е „навън“ от май до края на септември, големите промени, които стават в този парк, са „вътре“ и „отвътре“ – радост без консумация, общуване и общности без калкулиран интерес, израстване и порастване всеки ден.
Ollie-хоп!
Един от основните трикове в скейтбординга – ollie – представлява отлепване от земята без докосване на дъската. Кратък миг на излитане, който променя перспективата. Окрилява. Но също така има чисто прагматична цел – преодолява препятствия по терена – неравности, височини, дупки.
X Challenge Park прави същото, което и „оли“ – носи огромна радост, но и развива чувствителност към проблемни зони, в които повечето институции се препъват, пропадат и дори фатално катастрофират. От самото си създаване паркът като магнит привлича децата от близката ромска махала. С помощта на Facebook общности Веселин и Ави им осигуряват кънки и безплатно ползване на всички атракции, но и ги ангажират да помагат в поддръжката на парка. В момента децата са навсякъде из гората – плевят, почистват, изхвърлят боклук, учат се да свирят на китара… и са богове на борда и на кънките! Някои от тях вече участват в истински състезания и – като талантливия Темелко – печелят почитатели и приятели далеч отвъд пределите на Царево.
Заедно с децата, които прекарват лятото на лагер в парка, местните момчета и момичета два пъти в седмицата присъстват на тематични прожекции под боровите дървета. На голям надуваем екран гледат образователни филми за опазването на природата и за възникването и развитието на практикуваните от тях спортове в различни страни. И така стават част от един по-голям свят.
Свят, в който заедно с Веселин и Ави се учат да скачат, да се приземяват и да летят.
Снимки: © X Challenge Park
Искате да четете повече подобни статии?
„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.
Подкрепете ни